В България липсва адекватно разследване на престъпленията от омраза. Това гласи основният извод от доклад „Пропускайки същественото: липса на адекватно разследване на престъпления от омраза в България", изготвен от международната правозащитна организация „Амнести Интернешънъл".

Сред мотивите за престъпления от мраза са предрасъдъците срещу бежанци, мигранти, мюсюлмани, хора с различна сексуална ориентация. При поглед към тежките последици от подобен тип престъпления ясно изпъква неуспехът на държавата да преследва съдебно престъпленията от омраза, което от своя страна подхранва в обществото дискриминацията и най-вече насилието.

"Стотици хора от малцинствата са станали жертви на престъпления от омраза и още по-голям брой не вярват, че държавните власти ще ги защитят", призна изследователят на дискриминацията Марко Перолини.

„Амнести" установи в доклада си и конкретна причина за това жертвите на престъпления от омраза у нас да не получават достъп до правосъдие, а именно - отказът на следователи и прокурори да вземат под внимание дискриминационните мотиви по случаите.

В доклада ясно се призовава българските власти спешно да заемат ясна позиция и да се водят от националните и международни закони, които гарантират човешките права за всички.
Едни от най-честите причини за извършване на престъпления от омраза са ксенофобията и расизмът, като по данни на Българския хелзинкски комитет през 2013-та година нападенията над бежанци у нас са ескалирали. Доказателство за това са образуваните 80 досъдебни производства от страна на Софийската прокуратура за престъпления срещу етнически малцинства.

"Често органите на властта не обръщат внимание на дискриминационните елементи на престъплението като расистките обиди например", обясни още Перолини и напомни, че край на расизма може да се сложи само, ако властите приемат неговото присъствие в обществото.

Друг мотив за престъпление от омраза обаче е и хомофобията, която правосъдието ни също предпочита да приема за хулигански подбуди. "В България хомофобското и трансфобското малтретиране е пренебрегвано. Властите трябва да променят законите, свързани с престъпленията от омраза и да включат всички основания на дискриминация, за да може гей, лесбийки, бисексуални и трансексуални  да не живеят в страх", призова още изследователят на дискриминацията.

По думите му обаче друг проблем е и чувството за незащитеност на самите хора с различна сексуална ориентация. За това говори проучване на Европейския съюз, според което 86 на сто от тези хора в България, претърпели насилие или заплахи, не са уведомили полицията. Това явление е характерно и за другите жертви на престъпленията от омраза, които не вярват, че ще получат адекватна защита от страна на силовите власти и правосъдието, като дори се притесняват, че ще бъдат допълнително дискриминирани.

„Една от три лесбийки или гей мъже в Европа са били обект на насилие само заради различната си сексуална ориентация", обясни и този проблем Перолини. Като сериозен проблем той посочи, че в България законодателството е оставило цяла една група хора напълно беззащитни срещу престъпленията от омраза - групата на гей мъжете и лесбийките.

След „острите" изводи за ситуацията в България организацията е подготвила и свои съвети към правителството ни за справяне с проблема.

„На първо място правителството трябва да защитава по равно всички засегнати групи, за да се справи с престъпленията от омраза", изтъкна на пресконференция зам.-директорът на програмата на „Амнести" Гаури Ван Гулик.

Съвет номер 2 гласи полицията ни да започне да разследва този тип престъпления не просто като атака, а като насилие заради това, че един човек изглежда по-различен начин или има различен произход.

Не на последно място от организацията са открили и ясни пропуски в законодателството ни по отношение на този тип престъпления. Гулик обясни и защо „Амнести" е обърнала поглед отново към България.

„Тук има голямо увеличаване на атаки, насилие не само срещу синагоги и джамии, но и срещу личности. Има дори и убийства", призна още зам.-председателят на програмата и все пак похвали страната ни, че по този въпрос се работи и има някакъв прогрес.