Хубаво е, когато някой ти припомни тънката и лесно преодолима граница към кича. Лошото е, когато това го прави един от най-добрите наши седмичници, чиито колажи отдавна са станали мярка за актуалност и точно напипване на злободневието.

Последният им продукт обаче е изключение – за съжаление лошо, безвкусно и най-вече – неразбираемо.

На фона на огромно жълто “Не”, което от своя страна е на син фон, фигура с лика на Васил Левски (не националния стадион, а Апостола) пуска в една урна бюлетина с дебело подчертано червено “не”. На урната пише “не гласувай”, а вътре се вижда преплетено кълбо от змии. От процепа на урната е подала главата си една кобра, готова да клъвне гласоподавателя.

На всичкото отгоре фигурата с лика на Апостола е заела позата на митичния “чичо Сам”, който преди десетилетия питаше американците дали са се записали да се бият във Виетнам.

Толкоз за това описание без елемент на разсъждение. Въпросната картинка е готова веднага да постъпи в богатия фонд на “Кича”, събиран от естета ни проф. Иван Славов без никакъв коментар.

Но има два въпроса – защо Васил Левски и защо да не гласуваме!

Тезата, че всички са маскари и не заслужават гласа ни издиша. Откритието, че негласувайки, запазваме гласа си наш, е изумително по своята погрешност. Бихме казали дори, че е комично, ако цялата тази история не беше леко смущаваща по простата причина, че отново някой се опитва да наложи даден тип на поведение.

От една страна се забелязват напъни да се внуши, че това е типът поведение на свободния човек, в същото време обаче дебело е подчертана заповедната форма на призива. Дори нещо повече – ефектът е подсилен с агресивната змийска глава – ако гласуваш, ще те ухапя! Ще рече човек, че авторите на колажа дори ни заплашват – т.е. нямаме никакъв избор!

Кашата става пълна, ако някой тръгне да се пита защо й е на тази змия да хапе, щом гласуващият демонстрира отрицателния си вот. А ако случайно идеята е да се заклейми негласуването, каква е функцията на надписа “не гласувай”...

Лошото обаче е друго. Намесването в цялата тази безвкусица на лика на Левски. Някои неща, дори и неписани, са свещени. Те не бива да се пипат за щяло и нещяло. Най-малкото, защото до момента единствено символът Васил Левски не е бил манипулиран от пристрастията на историята и потребностите на съвремието ни. Може би, тъй като е прозряна нуждата от него!

Но уви, последните, коментирани в този текст, прояви са на път да “поправят” тези пропуски.

И още нещо – да докажат, че винаги когато авторите на една теза се съмняват в нейната състоятелност и логика, те се опитват да я подсилят с утвърдени и уважавани символи.