Младият външен министър Даниел Митов несъмнено вдигна рейтинга си с обявяването на военната помощ за кюрдската „пешмерга". На новината се зарадваха и работниците от „Арсенал" (които ще изкарат допълнително някой лев преди зимата), и българските националисти и левичари (които иначе рядко намират повод да изразят идентични позиции по някакъв въпрос), и не на последното място българските граждани от кюрдски произход, които, макар и да не са толкова много, разполагат със значителни финансови средства и недвижими имоти и могат косвено да повлияят на изборните резултати, поне в районите, компактно населени с мюсюлмани.

Нищо чудно, ако след 5 октомври ни управлява служебно, или програмно правителство, Даниел Митов да запази поста си, или да замине посланик в някоя държава, където животът е по-приятен от този в споменатите от него.

Макар че, ако не се премине от думи към дела, „Ислямска държава" ще продължи да изпълнява програмата си за обединяване под своя власт на земите, населени сега и в миналото с мюсюлмани и нищо неподозиращите европейци, азиатци, и разбира се, американци, може да преживеят отново кошмара от 11 септември. И тогава кюрдската „пешмерга" няма да може да се справи сама, дори и с българско оръжие!

13 години след 9/11 ситуацията в света се промени в много отношения, но заплахата от радикалния ислямски тероризъм остава и даже бързо нараства.

Смениха се само някои актьори. Осама бен Ладен загина, но на негово място дойде Абу Бакр Ал Багдади, който прие името на родоначалника на арабите Ибрахим. Ал Кайда е силно разбита и остава разпокъсана, но Ислямската Държава в Ирак и Леванта е компактна, добре организирана, със строга йерархия и продължава да привлича радикализираните млади мюсюлмани от цял свят. А те са радикализирани, защото САЩ и НАТО използваха реалната заплаха от ислямския тероризъм като плашило, с което оправдаха практическото унищожаване на Ирак, Афганистан, Либия и горят от желание да повторят същото и в Сирия. И ако Путин не им беше „скръцнал със зъби", отдавна щяха да го направят.

Затова няма нищо чудно, че, както подчертава известният руски журналист Михаил Леонтиев, сирийските ислямисти в обозримото бъдеще няма да страдат от липса на попълнения в своите редици. Желаещи да се преселят в по-добрия свят, където Аллах ще ги възнагради за геройската смърт с 40 крилати девици в ефирно облекло, наречени „хурии", ще се намират винаги в достатъчни количества.
Всъщност, Михаил Леонтиев, след като се завърна от Сирия, публикува в своето списание „Однако" многозначителни снимки от руините на Дамаск и Алепо, които по красноречив начин подсказват откъде може да дойде част от попълнението за ислямските терористи. На тях се виждат надписи по стените на развален руски език: „Днес Сирия, утре Русия".

Руското военно-политическо ръководство отдавна се сблъсква с терористите-ислямисти в Кавказ и Поволжието - на 1 септември се навършиха 10 години от вземането на стотици деца за заложници в североосетинския град Беслан и последвалата им гибел. Сега към проблемните руски региони се прибавя и Крим - наброяващите около 300 000 кримски татари засега се държат сравнително прилично и заканите им за отмъщение за изселването им през Втората световна война остават само на теория. Не се знае обаче какво ще стане утре. Някои наши мнооого далечни роднини от Поволжието също не са забравили как и от кого е ликвидирана старата Волжка България.

Най-важният и най-опасен за Дунавска България факт, е увеличаващият се брой на балкански джихадисти в Ислямска държава, предимно от албански и босненски произход. Сред тях вече са налице и първите „шахиди" - изпълнители на самоубийствени терористични актове. Част от тях дори са прехвърлени в Донбас, където се бият в състава на бандеровските паравоенни формации срещу опълченците и, разбира се, срещу сръбските доброволци (последното вършат с голямо удоволствие).

Новият еврокомисар по външната политика Федерика Могерини вече неколкократно обръща внимание на опасността за Югоизточна Европа, когато балканските джихадисти се завърнат по родните си места и настоява за превантивни мерки за тяхното неутрализиране. Докато нашата Кристалина Георгиева ни съветва как да се научим да живеем заедно със сирийските бежанци!

Излиза, че направеният избор съответства повече на българските национални интереси от алтернативния! И не е нужно синьора Могерини да бъде определяна като съмишленичка на Путин само заради това, че той изпълнява обещанието си да „удави ислямските терористи в цукалото".