Президентите на Русия и Турция проведоха 45-минутен разговор, на фона на взривовете в международното летище на Истанбул. Каквото и да говорят турските медии, Ердоган си посипа главата с пепел и е готов на всичко, само и само да продължи да приема руските туристи в Анталия и да изпраща турските плодове и зеленчуци към Москва.
Както беше казал Путин: „С едни домати няма да им се размине!” Явно, че извиненията са включвали много сериозни отстъпки по всички направления, включително по противопоставянето в Сирия, Нагорни Карабах и т.н. Иначе Путин едва ли щеше да вдигне забраната за руските туристи да посещават Турция (особено,след взривовете на истанбулското летище, които уплашиха западните туристи – поне в Испания и Португалия авторът е свидетел на почти пълния отказ на местните пътешественици да кацат в Истанбул). Турските зеленчуци и плодове също щяха да продължат да гният по складовете.
Това че атовете спряха да се ритат (поне за известно време), означава пълна несъстоятелност на българските министри на отбраната и външните работи (както и на президента), които бяха готови да ни вкарат в авантюрата с черноморската флотилия на НАТО. Време е да си дават оставките! И да ни отърват от конфронтация с ПКК, присъстваща в България от началото на същуствуването си.
Ние в голямата игра не сме толкова важни – за пореден път станахме за смях и от двете страни: и в Москва, и в Анкара. Проблемът е с нашата перманентна геополитическа неопределеност: не можем да решим, от коя страна на цивилизационния сблъсък на Сеймюъл Хънтингтън сме.
Навремето неговата светлосиня брошура „Сблъсъкът на цивилизациите” беше станала настолна книга на шефовете ми в Министерството на отбраната. Но май все пак не я изчетоха докрай.
Правеха се на важни с контактите си с турските колеги и с принадлежността към Запада срещу Русия. Някои разбираха катастрофалната военно-политическа ориентация на страната, но си мълчаха на официалните мероприятия. Само на неформалните сбирки изразяваха тревога от случващото се.
Тогава все още турско-руското партньорство беше немислимо. Акцентът беше върху турско-украинското: помощник-военният аташе на Украйна полковник Валерий Михалский не се уморяваше да ни убеждава как Турция е наш основен стратегически партньор. За колегите, които тогава трудно отличаваха Украйна от Русия, подобни твърдения звучаха еретично. „Правилно” ги възприемаха обаче тези, които бяха завършили Висшето Военно-Политическо Училище в Лвов и знаеха, че украинците са готови на съюз с Турция, срещу Русия.
Сега обаче руско-турските отношения се възстановяват. Което не може да не удари по позициите на минимум две „фронтови” държави, граничещи с Турция, исторически съюзници на Русия: това са България и Армения. Прозападните политици и аналитици в София и Ереван предупреждаваха че двете регионални сили рано или късно пак ще се разберат и ние ще останем „изкупителна жертва”. Така и стана.
С неудовлетворение ми се налага да констатирам, че този път се оказаха прави. Българите и арменците остават да защитават фронтовата линия на цивилизацията сами.
Започващото руско-турско помирение със сигурност ще изисква повече компромиси от турската страна, която е инициатор на процеса. Обаче и Русия ще бъде принудена да направи някои отстъпки. Например в Нагорни Карабах. Никак не е случайно, че в Ереван се изреждат водещи западни политици и дипломати: от Папата до английската кралица. Арменците вече търсят гаранции в Запада за своята независимост и териториалната цялост на двете арменски държави.
България има достатъчно покровители на Запад и развалени - но в процес на възстановяване, отношения с Русия. Балансът между тях е гаранция за безопасност от страна на юго-изтока.
svetlo
на 06.07.2016 в 13:45:01 #8Който е с Русия е богат и защитен а ние си гледаме нашето тъпо корумпирано правителство на което единствената цел е да унищожи България и от нея да остане само една София. Нали така бойко???
John Bond
на 05.07.2016 в 10:51:54 #7Ние какво ще правим? Ще си забодем палците в онуй място, дето слънце не грее, ще гледаме тъпо, като един наш августейши управник, ще се чешем там, където не ни сърби и ще цъкаме с езици умувайки, каква стана тя такава, разбираш ли!? ПП. Този път Коларов ме изненада приятно с този анализ! Поздравления!
Хирам
на 04.07.2016 в 18:22:35 #6Материалът е добър, но моля да се отчете че книгата на Хънтингтън която прочетох /има я на Славейков за 20 лева/, е голяма около 250 страници, а не е светлосиня брошура. Вероятно в посоченото учреждение, имайки предвид неспособността на кадрите да четат текстове със сложност по-голяма от брошурите на Метро и Била, са я свели до малка брошурка с резюме на идеите на автора. С това статията ми бе особен полезна. Щом в МО работят чак такива кухи лейки, тогава спукана ни е работата. иначе този развой на нещата показва как Русия и Турция са държави водещи тайна дипломация и обявените им държавни позиции изобщо не ангажират държавите. Още веднъж белким светне в кухите лейки на нашите управници, че изтокът е тънка работа та вземат да са по-внимателни в политиката си спрямо великите сили.
трактор
на 02.07.2016 в 12:18:52 #5Пищa Хyфнaгeл на 30.06.2016 в 22:47:06 ======================= е тука се изпърдя много шумно и продължително, да сравняваш Русия с негърската африканска паплач е достойно само за един мангал, расъл в най-отдалеченото планинско село на българия.
Серго Посеркин
на 01.07.2016 в 21:31:30 #4Другарки и другари, как русофил очень се волнувам и газа ме заболе. Почему разцепихме Депесето? Сметам че требваше да предвидим, че Турция ще клекне и ще се преклони перед богатир Путин. Сега намеле влиянието ни сред циганските другари и другарки и са появи още один гад, който ни бърка в ***.
Sting_5
на 01.07.2016 в 08:26:07 #3В статията има наистина точни попадения и аналитичен размисъл, но само като пожелание.Защото магарето е надарено с "магарешки инат". И ние ще продължаваме, на инат, да отстояваме позицията на "тъп ,но упорит"....Поне докато на власт са майкопродавците, впрегнати в каручката на НАТО и ЕС, в която седи чичо Сам и размахва безмилостно камшика по гърба на инатливото животно.....
achird
на 30.06.2016 в 20:27:01 #2Много рядко може да се прочете наистина стойностен материал основаващ се на факти, а не на емоции и вярвания. Русия и Турция винаги са имали различия, винаги са имали противопоставяния и разлики в позициите, но в момента ги обединява един факт - и Русия и Турция се управляват от национално отговорни Лидери. И двете държави се оказаха в изолация и осъзнаха, че в криза трябва да създават а не да рушат. Сближаването на Русия и Турция ще има много врагове. Връзките между двете държави няма да бъдат същите, но Турция ще получи отново достъп до огромен пазар, ще получи Турски поток, ще приема по няколко милиона руски туристи. А ние както винаги няма да получим нищо. И защо? Защото за нас Американските интереси са по-важни от нашите собствени, интересите на Брюксел са на първо място. Вече ни е навик да ни се присмиват. Путин и Ердоган показаха на света как се решават проблеми - на масата за преговори. Великите речи и изказвания за домати са за народа, но проблемите трябва да се решават с твърда ръка и с преговори. Къде е мястото на България. Нашето място е в по-тесни отношения с Русия. Позицията си е позиция, но трябва да се яде, трябва да има евтино гориво, трябва да има евтина енергия, трябва курортите ни да са пълни с платежоспособни туристи, трябва на някого да продаваме виното и цигарите си. За всичко това Русия е готова. Не виждам къде е проблема? Парите са си пари.
Civic Mundi
на 30.06.2016 в 15:13:45 #1Лумумба, когато атовете се ритат, магарета като тебе се спотайват в задният двор. А ние няма какво да правиме. Ние (Бългатрия и българите, не ти, ГаГеБейско творение) принадлежиме във най-мощните икономически и военни съюзи, които гарантират цялостта на нашата държава. Да му мислят безродните магарета като тебе, защото един ден ти ще се озовеш в тяхните копита.