В последно време от Азербайджан идват тревожни новини, свързани с противостоенето между Иран и Запада. Оказва се, че в страната взаимно се следят и дори избиват ирански и израелски агенти. Баку не може да намери баланса в отношенията си с южния съсед и великите сили, които му противостоят.

САЩ и Израел, от една страна, въоръжават азербайджанската армия, а от друга, сдържат амбициите на военно-политическото ръководство на страната към реванш в Нагорни Карабах. Русия също, въпреки официалната дружеска риторика, дава да се разбере, че евентуално настъпление срещу арменските позиции може да предизвика намеса, подобна на тази в Южна Осетия. Обаче, от друга страна, не пречи на Лукашенко да продава евтино оръжие на Алиев и не отстъпва от позициите си за собствеността на РЛС в Габала.

В голямата политика няма нищо случайно. Оказа се, че не е случайно и интензивното въоръжаване на азербайджанската армия. В ситуация, когато, и Русия, и САЩ, и Франция са на страната на арменците, подобен процес е позволен със стратегически намерения. Те вече не са тайна дори за самия азербайджански елит.

В обкръжението на Алиев открай време се говори, че е време да се изостави карабахската кауза и да се обърне внимание на северните ирански територии, населени компактно с азербайджанци. Последните, по различни данни, са няколко десетки милиона в Иран и в последно време са стимулирани отвън да се борят за своето национално самоопределение.

В областта Гилян вече са налице въоръжени паравоенни формирования. Край пресъхналото езеро Урмия (на персийски Резае) екологичната катастрофа принуждава местните етнически азербайджанци да се надигат с голи ръце срещу "пасдараните". Обективни причини за недоволство сред най-голямото малцинство в Иран определено има. И сега те ще бъдат използвани за опит за разпокъсване на страната. В случая Азербайджан ще се окаже машата, с която ще се вадят горещите картофи. Това че и машата силно ще обгори, няма никакво значение.

Дали обаче в Баку си дават сметка за последствията от една американска, или израелска атака срещу иранските ядрени инсталации!? Сложен въпрос! Ако си дават и са готови да я подкрепят със сухопътна офанзива, значи са безотговорни пред собствения си народ! Защото една от инсталациите, която предстои да бъде унищожена, е разположена край 8-милионния град Тебриз в северозападната част на страната. Откакто арменското население се е изселило в СССР след ІІ световна война, там живеят изключително азербайджанци. Жертвите сред тях неминуемо ще са огромни.

Азербайджанците живеят на тази територия от хилядолетия. Тъй като приемат шиитското направление на исляма, досега не са имали сериозни проблеми с персите. Такива няма и от времето на вековното съперничество на Персийската и Османската империи.

Въпреки това, от създаването на независимата Република Азербайджан отношенията с Иран си остават хладни. Те определено ще бъдат изострени от подетата в Баку кампания страната да бъде преименувана в Република Северен Азербайджан. Подобно наименование прави досегашните прикрити териториални претенции открити.

Неоспорим факт е обаче, че на двата бряга на река Аракс живее един и същи народ. След разпада на СССР започна и възстановяването на роднинските и приятелските връзки между гражданите на двете държави. Евентуална война ще ги изправи едни срещу други. Те едва ли ще се съгласят и могат да обърнат оръжието срещу управляващите - и в Баку, и в Техеран. И да свалят режима в Баку, като откъснат Ирански Азербайджан от Иран. Тоест, предстои прекрояване на границите в района.