За голямо удоволствие на Дилма Русев, тя чу приветствия на родния си език и в Брюксел, и в София, и във Велико Търново, и в Габрово. В Брюксел най-важната й среща беше с председателя на Еврокомисията - португалеца Жозе Мануел Дурау Барозу, с когото си говореха на родния португалски, за неудоволствие на останалите присъстващи.

Тъй като съм далече от мисълта, че двамата биха могли да си позволят да нарушат протокола, може да се предположи че в личната среща те са търсели и са си помагали взаимно в търсенето на далечните си роднини - фамилното име Да Силва се среща доста често в Португалия. Макар и относително по-рядко, фамилиите Дурау и Барозу се срещат и в Бразилия. Всъщност, всички португалци имат роднини там.

В София тя беше посрещната на португалски от нейния биограф Момчил Инджов и други български специалисти по историята и културата на Португалия, Бразилия и лузо - африканския свят. Нямаше време обаче да обсъди с тях концепцията за "пентекосталисму" - културното единство на всички португало-езични страни. И също така запаленият по джаза бразилски посланик (който обича да се облича по съответния начин) не можа да устрои концерт в нейна чест - тя имаше много по-важни задачи.

Във Велико Търново, в отговор на нейния извън-протоколен жест да приветства своите посрещачи, в отговор някой от събралите се извика "Бом Диа Дилминя!" "Бом Диа" на португалски означава "Добър ден", а Дилминя е умалително на Дилма.

За президента на Бразилия сигурно е било много приятна изненада някой в старата българска столица да я нарече така, както са я наричали майка й - учителката Дилма Да Силва и баща и - габровският комунист-революционер, впоследствие богат предприемач Петър Русев.

В Габрово някои от роднините й също бяха научили приветствия на португалски, с цел да я зарадват, и както разказа братовчедка й, тя се е просълзила. И това е нормално, тъй като за нея България и далечните й роднини през целия й досегашен живот са били нещо средно между непостижима мечта и детска приказка.

За съжаление, закъсня с посещението си и не успя да види Варна - след гибелта на почетния консул на Бразилия Михаил Михов, вече нямаше кой да я посрещне.

Време е да се каже и нещо добро за този човек, който след смъртта си беше тотално оплют и от политиците, и от медиите. Разнищвайки отношенията му със силните на деня, почти никой не се сети да спомене, че Мишо Бирата със свои средства направи толкова много за популяризиране на бразилската култура в черноморската ни столица, колкото никой преди него не е направил и сигурно никой няма да направи след него.

Дилма Русев благодари на своя български баща, че я е научил да обича живота. Може би именно защото много е обичал живота, младият комунист Петър Русев е избягал от България и от своите съратници, като е изоставил бременната си съпруга през 1929г. - тогава комунистите са членували в дружества за трезвеност и са нямали право на любовни отношения - всички удоволствия и сладости на живота са били отлагани за след победата на революцията.

Малката Дилминя наследява от баща си привързаността към левите идеи, силния характер и склонността към революционното насилие. За нея се знае че навремето се е държала по мъжки в затвора и с достойнство е понасяла мъченията и униженията, а не толкова отдавна, още преди да стане президент, в качествата си на началник на кабинета на Луис Инасиу Да Силва - Лула е разплакала по телефона Генералния Директор на "Петробраз".

Всъщност цялото ръководство на тази най-голяма бразилска държавна компания беше в София и бяха сключени важни сделки с българските партньори. Беше постигнат и договор за закупуване на 12 бразилски самолета. Бразилските инвестиции в страната и особено в района на Габрово предстои да се увеличат многократно в най-близко време.

Латиноамериканският гигант ще заеме полагащото му се място на първи търговско - икономически партньор на България в региона - засега на челните позиции са Чили, поради икономическия бум в тази страна, и Перу, благодарение на всеотдайността на неуморимия дългогодишен посланик на Лима в София Хесус Каранса Киньонес.

Както навремето испанският език направи истински бум в своето разпространение в България, така сега навярно ще го направи и португалският, благодарение на визитата на Дилма Русев и предстоящите бразилски инвестиции.

Разкриването на португалски паралелки и курсове по португалски език в Габрово, София и в други големи градове, както и на курсове по български език в различни бразилски училища, с цел изпращането на бразилски студенти у нас неминуемо ще даде тласък на взаимното опознаване между огромната Бразилия и малката България.

Имайки предвид исконния стремеж на бразилците към новото, екзотичното, нищо чудно там да започнат да кръщават децата си с български имена - един бразилски комунист навремето е кръстил дъщеря си Иванова, за да помни цял живот, че трябва да овладее руския език! И тя решила, че не може да избяга от съдбата си и станала професор по руска филология! А друг негов съидейник кръстил новородения си син Андриан Николаев, в чест на току-що приземилия се съветски космонавт!

Така че аз лично няма да се изненадам, ако в близките дни някой бразилски симпатизант на Дилма Русев кръсти сина си Георги Първанов или Бойко Борисов!

Шегата настрана, но след избирането й за президент вече милиони бразилци научиха за съществуването на България и продължават да се интересуват от нея! А ние вече няма да свързваме Бразилия само с футбола, кафето, самбата и приключенията в Амазонската джунгла на героите на Алфред Шклярски.

Българските политици могат само да се поучат от начина на водене на външната политика от страна на Дилма Русев. Например на 20 март тази година, по-малко от 12 часа след направеното, по време на посещението му в Бразилия, потвърждение от страна на Барак Обама за участие на американски бойни самолети в бомбардировките над Либия, Дилма Русев обяви, че нейната страна осъжда силовото решение на конфликта и вмешателството на страните от НАТО, като се обявява за преговори и компромиси.

Така тя разсея всякакви съмнения, че по време на визитата й е бил оказан успешен натиск и даде да се разбере, че са минали времената, когато Латинска Америка е била заден двор на САЩ.

Нейните критики към предвидените от Еврокомисията мерки за излизане от кризата също бяха демонстрация на факта, че Бразилия и ЕС са равноправни партньори и дори, че първата е в по-изгодна ситуация поради бързото икономическо развитие и направо фрапиращото повишаване на жизненото равнище на милиони бразилци, които досега живееха не "ден за ден", а "час за час".

Смята се, че в основата на промените в страната е започнатата от Лула и продължената от Дилма Русев политика на обвързване на социалните помощи за бедните с началното обучение на децата им - нещо, от което българските държавници трябва веднага да се поучат!

Бразилският бум и отчайващата финансово-икономическа ситуация в южно-европейските страни предполагат дотации и инвестиции от бразилска страна. Лично Дилма Русев разсея съмненията, като заяви че страната й няма да помогне на Гърция да излезе от колапса. Със сигурност тя няма да постъпи така със страните, откъдето произхождат предците и - България и Португалия.

Всъщност, нито един бразилски президент не може да си позволи да остави в беда Португалия - по-малкия брат, откъдето всъщност произлиза бразилската история и култура.

Имайки предвид, че етническите италианци и испанци в Бразилия не са по-малко от португалците, твърде вероятно е и в тези две средиземноморски държави да влязат бразилски инвестиции.

Тоест, една значителна част от страните от ЕС в близко време може би ще се радва на развитие на търговско-икономическите отношения с най-голямата страна в Латинска Америка. И ние, благодарение на „нашата" Дилминя!