През последните дни станахме свидетели на рязко изостряне на отношенията на Израел със САЩ и още повече със страните от ЕС. Имайки предвид и напрежението с Москва, от една страна поради доставките на израелско оръжие и бойна техника за Грузия и Азербайджан, а от друга поради руската подкрепа за Иран, както и с Пекин по същата причина, излиза че еврейската държава изпада в международна изолация.
Към нея трябва да добавим и фактическото състояние на война с повечето арабски държави и Иран и разрушаването на стратегическите връзки с Турция, откакто там е на власт умерената ислямистка Партия на справедливостта и развитието.

Разбира се, че най-големият проблем е възникналото напрежение между Йерусалим и Вашингтон, което не може да бъде скрито от дипломатичните изявления на Барак Обама, че "Израел остава стратегически съюзник на САЩ" и че "преговорите са преминали в добра атмосфера".

Неслучайно държавният секретар Хилъри Клинтън не разкри конкретното съдържание на разговора си с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Не случайно също така, че последният беше придружен от предшественика си и сегашен министър на отбраната Ехуд Барак.

Още един неслучаен, а по-скоро закономерен за израелската политическа традиция факт - и двамата са били началници на Генералния щаб на израелската армия. Тоест двамата генерали, с най-силни позиции в Йерусалим отстояваха националните интереси на предвожданата от тях държава в преговорите с досегашния си най-силен съюзник, който всъщност няма алтернатива.

И въпреки това, когато става въпрос за такъв национален приоритет като строителството на 1 600 000 жилища за еврейските семейства в източната част на Йерусалим, оспорвана от палестинците, те демонстрираха готовност да поставят на карта отношенията със САЩ и дори да отхвърлят американското посредничество в израелско-палестинските преговори.

Единственият компромис, който генералите направиха е включването в непреките преговори на всички главни аспекти на близкоизточния мирен процес.

В крайна сметка, Бенямин Нетаняху защити правото на Израел да продължи строителството в Йерусалим на нови жилищни сгради, като се аргументира, че "Йерусалим - това не е поселение, това е нашата столица" и посочи, че "Еврейският народ е строил Йерусалим преди 3 000 години, еврейският народ строи Йерусалим и днес".

Всъщност, съгласно израелската Конституция, градът е "единната и неделима" столица на страната. Той отхвърли възможността за пазарлък по статуса на Йерусалим и заяви, че "Израел винаги трябва да си оставя възможност за защита"! Неговите изявления бяха ясен знак за липсата на готовност за повече компромиси от еврейска страна.

Всичко това става на фона на изключителното изостряне на отношенията между Израел и две ключови страни от ЕС - Великобритания и Франция. Причината е използване на фалшиви британски и френски паспорти от агенти на МОСАД по време на операция за ликвидирането на палестински терорист.

Няма съмнение, че това е стара практика на израелските тайни служби и че отдавна вече никой не поставя под съмнение тяхното право да ликвидират враговете на държавата. Всеизвестно е, че дори моряците от търговския флот на Израел са въоръжени и поне засега успешно отбиват нападенията на сомалийските пирати и на колегите им от Малакския пролив.

И все пак, две правови държави не могат да не реагират остро на подобна спекулация с лични документи. Тук трябва да се има предвид, че отношенията между Франция и Израел са исторически обременени още от времето на отвличането на шестте френски торпедни катера от израелски командоси и от убийствата на иракски ядрени физици на френска територия и удара по иракския ядрен реактор.

Обремени са отношенията и между Израел и Руската федерация, още от времето на антиеврейските чистки по време на управлението на Сталин в СССР и дори от антиеврейските погроми от времето на Руската империя.

В последно време обаче на руснаците им идват в повече израелските доставки за бившите съветски републики Грузия и Азербайджан. Както е известно, в началото на август, 2008г. руската и грузинската армия влязоха във въоръжен конфликт, а Азербайджан реално не е прекратявал състоянието на война с руския съюзник Армения, въпреки примирието от 1994г. На израелците пък никак не им харесва двойнствената позиция на Москва по отношение на иранската ядрена програма и дипломатическата игра около Техеран, с цел икономическа изгода.

По същата причина не са особено топли и отношенията с Китай, но това не се забелязва особено, тъй като и без това отсъства традиция на дружба и сътрудничество.

Такава обаче е налице с Република Турция. Затова в Йерусалим възприемат болезнено антиизраелската позиция на управляващите в Анкара, които все по-открито се солидаризират с останалия ислямски свят.

В тази ситуация управляващите в Израел са принудени да заемат кръгова отбрана. Това обаче не им е за първи път и най-вероятно няма да ги уплаши.

Най-вероятно и този път ще излязат печеливши от ситуацията, благодарение на еврейските лобита, които имат в почти всяка от посочените страни.