Имайки предвид предсказуемостта на победата на Владимир Путин още на първия тур на президентските избори в Руската Федерация, целият театър, наречен „предизборна кампания" е предназначен да постави фигурите на „голямата шахматна дъска" на руския политически живот за следващото десетилетие.

Сегашните кандидати за влизане в Кремъл на „бял кон" са наясно, че не могат да изпреварят действащия министър-председател по популярност, но чрез показното противоборство в него се опитват да си осигурят някакво политическо бъдеще под неговата сянка до края на следващите два президентски мандата.

Председателят на Комунистическата Партия на Руската Федерация Генадий Зюганов, който вече в четири поредни избора официално се води на второ място по броя на гласовете, не само че не може, но и не иска да управлява великата държава. Ако наистина искаше, още през 1996г. нямаше да признае фалшивата победа на тотално алкохолизирания и несамостоятелен в решенията и действията си Борис Елцин. Защото реално тогава той спечели на втория тур не 46%, а поне с 5% повече.

Мъдростта му обаче стигна да остане в опозиция и по този начин да запази мира поне в руските райони на страната (войната в Чечня по това време вече течеше с пълна сила). Иначе нищо не му струваше да мобилизира московските и питерските комунисти да излязат на площадите, да понатупат немногочислените прозападни марионетки и да го вкарат в Кремъл, с подкрепата на армията и другите силови структури (трябва да се има предвид, че руската политическа система позволява на мъжете и жените с пагони да участват в политическия живот, като е повече от ясно, че огромното мнозинство от тях са комунисти).

Това обаче щеше да означава гражданска война, доста по-кървава от събитията през август 1991г. и октомври 1993г. Защото военно-политическите структури, финансирани от западните специални служби разполагаха и разполагат с достатъчно пари за да напият и въоръжат достатъчно количество лумпени и маргинали, готови да се хвърлят в огъня, без да знаят за какво. А поради спецификата на живота в Русия и начина на хранене, съпроводен с консумация на огромни количества алкохол, такива хора винаги се намират в излишък.

Тук искам да направя едно отклонение и да информирам българското обществено мнение за жестокото, нехуманно и още повече недемократично, но единствено правилно отношение на Владимир Путин (откакто е на власт) към завършените московски алкохолици, останали безпризорни. Тях просто ги оставят да умират показно, край станциите на метрото. От „грижата за човека" по съветско време към този тип хора няма и следа. Нито милицията, нито изтрезвителите, нито обществените организации се занимават с тях.

Най-вероятно решението за подобно отношение към така наречените „бомжи" от страна на руските специални служби е взето веднага след периода на управлението на Горбачов, когато се оказа, че всяко десето руско дете се ражда с наследствени увреждания, вследствие на алкохолизма на родителите. И затова сега се отнема възможността им да се размножават. Това е и една от причините за рязкото намаляване на населението на Руската Федерация.

Така или иначе, Генадий Зюганов тогава реши веднъж завинаги (по-точно до края на политическата си кариера) да бъде оппозиционер №1 в страната - винаги близко до Кремъл, но никога вътре. Той повече не повтори този изборен резултат, защото тогавашният отказ от президентския пост (при спечелена победа) не остана незабелязан най-вече от руските комунисти.

Именно след 1996г. в Руската Федерация се наблюдава истински взрив на появата на различни комунистически и леви революционни партии. Те постепенно се прегрупираха и в момента най-сериозният опонент на КПРФ в лявото политическо пространство е КПСС. Основаната от някогашния секретар на ЦК на КПСС Олег Семенович Шенин партия успя да запази магическото съкращение и благодарение на активната реторика и адекватните действия на своето ръководство (най-вече на Генералния Секретар Сергей Мозговой) се превърна в истинска масова лява партия, изповядваща автентичния ленинизъм.

Централната Избирателна Комисия, начело с оспорваната личност на Владимир Чуров, направи отчаян опит да спре нейното влияние, като й отказа регистрация. В резултат, ръководството на КПСС бойкотира изборите. Това е една от причините за предполагаемите 40% негласували на 4 март.

Решението на ЦИК обаче може да се окаже нож с две остриета - за първи път „вечният трети" Владимир Жириновски може да изпревари „вечния втори" Генадий Зюганов. И така ще се разруши отдавна изработената схема системната опозиция да бъде предвождана от изпълняващата ролята на социален отдушник предвидима КПРФ.

В последните дни лидерът на ЛДПР, когото почти всички непосветени смятат за клоун, направи няколко много силни предизборни хода, с които рязко вдигна рейтинга си.

Може би най-силният беше срещата с ръководителите на руската арменска общност, наброяваща над 2 500 000 граждани на Руската Федерация. На нея Жириновски потвърди безрезервната си подкрепа за отстояването на независимостта на Република Нагорни Карабах и за признаването на геноцида над арменците от страна на Османската империя, Като даде да се разбере, че поддържа и териториалните претенции към Република Турция, озвучени навремето още от Сталин.

Имайки предвид, че където и да живеят и чиито и граждани да са, арменците гласуват почти 100% за тази политическа сила, отстояваща техните интереси, може да се очаква, че „Жирик" ще диша във врата на „Зюга" и дори може да го изпревари! Още повече, че Владимир Жириновски сигурно не случайно всеки път се появява по телевизията пийнал и така демонстрира на обикновените руснаци, че е един от тях и също като тях не отказва чаша водка. Тук трябва да се има предвид, че в армията и силовите структури привържениците на ЛДПР не са никак малко и борбата за техните гласове ще бъде „безмилостно жестока".

Отчаяни опити да вдигнат рейтинга си за сметка на служещите в силовите структури направиха и двамата абсолютни аутсайдери в кампанията - Михаил Прохоров и Сергей Миронов. Първият проведе демонстрирана по всички електронни и печатни медии среща с ветераните от група „Алфа", а вторият - от Въздушно-Десантните Войски (където самият е служил). До каква степен са ги завербували да гласуват за тях, ще разберем на 4 март.

Истината е, че след Владимир Путин, може би най-адекватно, от гледна точка на западните стандарти, се държи именно Михаил Прохоров. Неговата предизборна кампания на практика по нищо не се различава от това, което виждаме в момента в САЩ, по време на „праймърийз" в различните щати.

Случката в Куршвел обаче веднъж завинаги унищожи политическата му кариера. Въпреки че е единственият кандидат с евроатлантическа ориентация и нагласи (или по-скоро това му е ролята), точно той няма как да бъде приет като партньор от западните лидери, след като на цял свят стана известно, че е разпускал в руска баня с 50 момичета, току-що навършили пълнолетие.

Обясненията му, че това са първокурснички, чието образование той спонсорира, само наляха допълнително масло в огъня. Твърденията, че му е била устроена провокация, също не звучат убедително. Защото не стана ясно той ли е бил подведен да влезе в банята, където се къпят 50 млади момичета, или тях са ги пуснали при него...Така или иначе, никой не го взема на сериозно на изборите.

Същата е ситуацията и с лидера на „Справедлива Русия" Сергей Миронов. След непремереното му изказване срещу „питерската мафия" той беше принуден да подаде оставка от поста Председател на Съвета на Федерацията. Ако не беше постъпил толкова глупаво, тази есен щеше да бъде най-сериозният кандидат за поста Председател на Държавната Дума (след неизбежната оставка на Борис Гризлов) и нямаше изобщо да има нужда да се явява на президентски избори. Той обаче наруши сценария за своята и на партията си роля в руския политически живот и не е случайно, че вече рейтингът му изостава и зад този на Михаил Прохоров.

Най-вероятно след изборите ще бъде принуден да се раздели и с ръководния пост в „Справедлива Русия". Очаква се есерите да бъдат оглавени от далия си ваканция в политиката академик Сергей Глазев. Една от лидерите на женската организация на партията - Татяна Бихалова също ще се придвижи напред в партийната йерархия.

Възможно, но малко вероятно е Дмитрий Рогозин да поеме и партиен пост. С назначаването му за вицепремиер, отговарящ за отбранителната промишленост, Путин и Медведев с един куршум удариха два заека - поставиха компетентен и енергичен специалист на най-ключовия пост в Министерския Съвет и отстраниха евентуален конкурент за политическите постове.

Няма никакво съмнение, че енергията и средствата, изхабени в тази предрешена кампания целят да определят бъдещите направления в развитието на кандидатите. Независимо кой ще бъде втори и трети, „Зюга" и „Жирик" ще си останат корективите отляво и отдясно на управлението на Путин.

На Прохоров може би ще бъде предложено да оглави някой от овакантените министерски постове - на финансите или на икономиката, лишили се от дългогодишните си титуляри - Алексей Кудрин и Виктор Христенко. А Миронов най-вероятно ще изчезне в политическото небитие. Тоест, нещата се развиват по план.

Малко извън сценариите беше срещата на Дмитрий Медведев с лидерите на несистемната опозиция. На нея той направи изненадващото предложение президентските мандати да бъдат ограничени до два. Все още няма коментар от щаба на Владимир Путин. Има обаче подозрения, че Медведев е разбрал че няма да бъде назначен дори на премиерския пост. Затова се готви да оглави опозицията. Ако го направи обаче, ще го сполети съдбата на Миронов.

През цялото време на кампанията си Путин се държи така, сякаш не забелязва, че има и други кандидати за поста. И постъпва правилно, защото знае, че няма кой да го измести от Кремъл.

Затова пък публикува една след друга статии, в които определя насоките на стратегическото развитие на Руската Федерация през първата половина на новия век. От тях следва, че се кани да възстанови нейния статус на първа велика сила. И повечето руснаци му вярват.