Срещата на високо равнище във Вашингтон във формат "2 по 2" (руските и американските министри на отбраната и външните работи) предизвика нееднозначни коментари, на фона на даването на едногодишно политическо убежище на Едуард Сноудън в Руската Федерация и предизвикателното плаване на флагмана на руския Черноморски Флот - ракетния крайцер "Москва" в Карибско море, с няколко посещения на пристанища на 3-те карибски страни от АЛБА - Куба, Венецуела и Никарагуа (Еквадор е обърнат към Тихия Океан, Боливия е изолирана в Андите, след загубената война с Чили в края на 19 век, а в Хондурас левият президент Мануел Селая беше свален с преврат. А няколкото островни карибски държави - членки на АЛБА, не са интересни за крайцера "Москва").

Последните разкрития на Сноудън за наличието на шпионска централа на ЦРУ в Москва със сигурност ще обтегнат допълнително руско-американските отношения. В такъв случай и гостуването на Сергей Лавров и Сергей Шойгу на Джон Кери и Чък Хейгъл може да се смята за голям успех. А също и фактът, че Барак Обама все пак ще присъства на срещата на високо равнище на Г-20 в Санкт Петербург.

Имайки предвид ескалацията на антируската кампания в САЩ, беше ясно, че американският президент не може да се измъкне от някакъв вид санкция срещу Москва, без да загуби голяма част от рейтинга си и да налее вода в мелницата на Републиканската Партия. А и за руския му колега отлагането именно на тази среща беше най-приемливо. Защото, всичко важно, което можеха да си кажат двамата в началото на септември, беше обсъдено сега от техните подопечни. А отсъствието на Барак Обама на срещата на Г-20 в Санкт Петербург щеше да означава неин фактически провал. А пък евентуален бойкот на Олимпиадата в Сочи неминуемо щеше да се възприеме от организаторите и участниците като истинска катастрофа и да се отрази на имиджа на самия Путин и на организацията на бъдещото световно първенство по футбол!

Какво в действителност са си говорили четиримата министри, вероятно никога няма да узнаем. А официалните комюникета съдържат общи и мъгляви формулировки. Все пак, стана ясно, че тези мъже (едни от най-овластените на планетата) се разбраха по някои основни теми - че паузата ще продължи толкова дълго, колкото е нужно за справяне с вътрешната опозиция и в двете велики държави и че темата "Сноудън" няма безкрайно да трови отношенията между Москва и Вашингтон.

Младежът получи политическо убежище и, както стана ясно, няма да може да работи държавна работа в Москва, или на друго място в Руската Федерация. А че няма да умре от глад и ще се облича елегантно, в това никой не се съмнява. Както и, че няма да остане дълго без руска женска компания - в неговото положение подобен вариант е изключен - млад, симпатичен, световно известен американец.
Дали ще му прикрепят Анна Чапман или нейна колежка, още не е ясно, а и вече няма никакво значение.

Всъщност, имайки предвид, че значителна част от американците смятат бившия ЦРУшник за герой и че е номиниран за Нобелова награда за мир, Барак Обама няма какво толкова да се сърди на Владимир Путин за предоставеното убежище, а преди всичко да си оправя отношенията със съюзниците от НАТО и ЕС. А те продължават да са изключително обтегнати, откакто стана ясно, че са били подложени на тотално следене от американските си партньори. И в момента не е много ясно кой на кого е съюзник и кой - противник.

Всъщност, признанието че основните държави, към които е съсредоточено вниманието на американското разузнаване са Русия, Китай, КНДР, Пакистан, Иран и Афганистан поставя акцентите върху бъдещото сътрудничество и съперничество сред специалните служби.

И потвърждава факта, че Латинска Америка отново е извън основните приоритети на Вашингтон, на фона на непрекъснато отправяните оттам предизвикателства.

Затова и никой в САЩ не забелязва (а може би това е само преструвка...) обиколката на ракетния крайцер "Москва" из Карибско море. Както се очакваше, посещението му в Куба премина триумфално. По същия начин то приключи и във Венецуела. Там обаче имаме една много силна опозиция, решително настроена против военно-техническото сътрудничество с Руската Федерация. И тя безуспешно се опита да развали настроението на моряците-черноморци и техните домакини.

А в Никарагуа ситуацията е още по-сложна: там най-верните съветски съюзници, от времето на първото управление на Сандинисткия Фронт за Национално Освобождение - СФНО, сега са в опозиция на президента Даниел Ортега и са групирани в Сандинисткото Движение за Обновление - СДО. А негов съюзник е легендарният "Команданте Серо" - Еден Пастора, който, след като навремето мина на страната на контрареволюцията, стигна до там, да разстрелва кубински пленници!

Основното му възражение срещу управляващите беше задълбочаването на сътрудничеството с СССР, защото "не можем да си позволим да ядосваме американците"!

Затова, не е много ясно кой се зарадва и кой не на руските моряци в Никарагуа! Във всеки случай, "Москва" и корабите от ескорта участваха в празнуването на 33-та годишнина от създаването на Сандинисткия Военно-Морски Флот! И му придадоха по-голяма тежест!