Последното десетилетие е вероятно едно от най-интензивните за човечеството по отношение на сигурността. Ковид пандемията, последвалата война в Украйна и резкият завой на САЩ по отношение на начините на правене на политика в международен, а и вътрешен план, показаха, че логически предсказуемото често е невъзможно, а непредсказуемото не е невъзможно.
В националните общества се забелязва тенденция на пълна липса на подлагане на критичен анализ на определени теми, безрезервно възприемане и възпроизводство на понякога дори абсурдни наративи, емоционално лашкане в теми, които изискват най-малкото успокояване на напрежението, преди да бъде взето решение.
Всичко това са част от признаците на когнитивната война, битката за нашите умове.
Държави като Китай, но също и организации като НАТО, вече определят когнитивната война като отделен домейн за водене на военни действия, в който основното оръжие е (дез)информацията, а бойното поле е човешкият мозък. В ерата на технологичната революция това означава въздействие в планетарен план - върху всеки един индивид, на което и да е място на света, по което и да е време. Става въпрос за интензивен обстрел на съзнанието, възгледите, разбиранията, критичното мислене, емоциите, с цел налагането на нов разказ за света, в който живеем.
Това не е новост. В контекста на когнитивната война, неслучайно Китай беше споменат на най-напред - първо, защото доктриналните и стратегически документи на управляващата Китайска комунистическа партия вече открито дефинират този домейн, и, второ, защото той е описан от пълководеца Сун Дзъ, чийто трактат "Изкуството на войната" (около 510 г. пр. н. е.), е първият в света систематизиран наръчник за водене на война, който и днес продължава да бъде настолно четиво за стратезите по света.
Философията за победа над противника без провеждането на бойни действия (принцип, който всъщност доминира и в някои от източните духовни практики и бойни изкуства - победа без прилагане на сила) и овладяването на съзнанието на противника, описани в древния китайски трактат, показват една моментна снимка върху стратегиите и тактиките за водене на война, използвани в древността. Самият Сун Дзъ използва изрази "казано е" и говори за това какво са правели "някогашните велики пълководци".
За някои може да е изненада, но например техниките за дезинформационни кампании в редиците на противника, с цел отслабването му, са използвани още преди хилядолетия. Това са прийоми, от които се възползват и днес специални разузнавателни служби, но дори и политическите елити. Примерите за тактики, които могат да бъдат приложени в стил Сун Дзъ, са свързани с разпространението на подвеждаща информация в противниковия лагер - за превъзхождащо въоръжение на настъпващата войска, за ограничаване на веригите на доставки и вероятното ограничаване на жизненоважни продукти - както за войската, така и за населението на отбраняваното кралство, за мястото, на което ще бъде извършена инвазията или симулиране на оттегляне на войската и т.н.
Сун Дзъ говори за внедряването на шпиони в чуждите армии, които отслабват врага, като заблуждават с "фалшиви данни". Обяснява, че "Цялото военно дело се основава на заблудата" и допълва: "Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо."
Целта на подобни подходи е внушаване (именно за внушение говори Дзъ) на страх (въздействие върху емоциите ни) и объркване (въздействие върху критичното мислене). И ако в древността скоростта, с която подобни техники и тактики са се разпространявали за дни и седмици (със скоростта на коня или пешия вестоносец), днес говорим за секунди. Относно прецизността на "удара" върху мозъка - можем да кажем, че с развитието на технологиите днес тя е безпогрешна.
На базата на поведението ни в социалните мрежи, на предпочитанията ни за темите на новините, които следим, видеата и снимките, които гледаме, коментарите ни, дори харесванията (или нехаресванията) на дадени публикации, времето, което прекарваме във виртуалното пространство, инструментите, които използваме за комуникация - цялата тази информация може да бъде подбрана с прецизност до секунди в ежедневния ни график, за да определи дигиталния ни профил, а от там - и най-подходящата дезинформационна стратегия.
Например, ако в условията на Ковид пандемията, започнем да се интересуваме от нетрадиционни медицински практики, трябва да бъдем убедени, че алгоритмите ще се погрижат да не останем неинформирани. А с това стъпката до изпиването на капачка белина за дезинфекция е по-къса. Да си представим сега как този хипотетичен сценарий само за няколко минути е "заразил" десетки, стотици, хиляди и дори милиони хора по целия свят. А това е вероятно по-безобидният вариант на поредица от опасни сценарии. В някои случаи се говори дори и за подсъзнателно контролиране на врага, с което да бъдат нанесени щети върху мисловния процес, дезориентация и дори халюцинации.
Битката на полето на когницията директно влияе върху емоциите, мотивите, способността за преценка и действията, като по този начин контролира врага. Влиянието върху тези фактори е критично в битката за надмощие във войната на бъдещето. А тя, изглежда, вече е започнала.
Когнитивната война не е невидима и не зависи от технологичния процес, не се води само от външни врагове, тя е и арогантна, и агресивна. Този подход предполага и дава възможност световни лидери открито да говорят за мир, докато водят война, прави възможно убеждаването в това, че установени с векове назад правила днес вече са невалидни, че черното е бяло.
Конкретен пример: В медиите се появява видео, от което става ясно, че институционален автомобил лети с бясна скорост в насрещното срещу цивилен автомобил (реален случай с НСО). Институции и медии опитват да убедят обществеността, че първоначално видяното не е това, за което си мислим. Всъщност този, който е потенциалният убиец на пътя и морално, ако не и - съдебно укорим, е шофиращият в собственото си платно, въпреки че срещу него с два пъти по-голяма скорост лети "таран", който е два пъти по-голям от неговия автомобил. Или че жертвите на трагично събитие (случаят "Петрохан") са заслужили участта си, защото са педофили, будисти и свързани с опонираща политическа сила.
Примерите могат да бъдат продължени, но не това е целта. Всъщност проверката на факти се оказа много слаб опит за противодействие на подобни кампании, които са част от един устойчив модел на "пренаписване" на света, до преиначено тълкуване дори на ценности и морал, установени през хилядолетията човешка история. Подложени на изпитание са дори изконни ценности като християнските - например да се изразява задоволство от това, че някой е заслужил смъртта си, защото е престъпник и неморален ("Петрохан", радостта на американския президент от смъртта на бивш директор на ФБР или внушението за "заслужена" смърт на протестираща срещу агенти на ICE жена), на фона на разказа за страданията на Иисус (точно обратното на щастлив, на злорад, на доволен) заради човешките грехове. Сред християнските ценности със сигурност не е тази да пожелаем смъртта на ближния и да се радваме за това.
Лекотата, с която можем да попаднем в капана на Заешката дупка (от "Алиса в страната на чудесата") или в информационен балон, където съзнанието, възгледите и вярванията ни да бъдат алгоритмично насочени в определена посока, е един от най-големите рискове за бъдещето на човечеството изобщо. Тези канали за въздействие върху съ-знанието, за съжаление, днес се използват с целенасочен зловреден ефект не само по оста свой-чужд.
Ако днес за цивилизацията е приемливо да се говори за мир чрез война, за това, че определена група хора е неприемлива по социален, етнически и генетичен критерий или да се адмирират реваншизмът, популизмът, безнаказаните лъжи, то това по-скоро показва, че човечеството вече губи когнитивната война, която е повело само срещу себе си. А какво ще стане, ако наративите, които ще оформят бъдещия ни свят, бъдат написани от машини?
Какво ще стане, ако тази война се води изцяло от машини? Днес дезинформационните кампании вече се водят от машини - създават се, разпространяват се, чат-ботове влизат в интеракция с нас, симулират емоции, така че да въздействат на поведението ни, без дори да подозираме, че зад написаните (и казани от машината) думи, всъщност стоят единици и нули.
Не е задължително бъдещето да бъде черно. Технологиите, както показва човешката история досега, могат да бъдат за деструктивни, но и за конструктивни цели (като ядрената енергия, например). В същото време теми, които традиционно са били част от сюжет в шпионски или научно-фантастичен роман, днес изглеждат все по-възможни, колкото и невъзможни да са ни се стрували досега.
И трябва да сме наясно, че войната за човешкото съзнание е започнала. Тя ще бъде продължителна и вероятно ще измести всички познати ни до този момент войни. Въпросът е в това дали ще я разпознаем и дали ще успеем да ѝ противодействаме ефективно.
USD
CHF
EUR
GBP
