На 07.06.2015г. се случи нещо без прецедент в досегашните официални отношения между София и Киев, след разпада на СССР. Сутринта центърът на украинската столица осъмна с трикольори, в чест на предстоящото посещение на българския президент Росен Плевнелиев. Само че, част от флаговете бяха не със светло-, а с тъмно зелена ивица в средата. А други бяха направо със синя, което всъщност е националното знаме на Руската Федерация.
Както логично можеше да се очаква, „майданути" (нова руска дума) киевляни реагираха като „бик на червено". Те сметнаха знамената за руска провокация, извикаха полиция и сами накъсаха на парчета 15 точно от тези, които все пак се отличаваха със зелена ивица по средата.
Двамата президенти и украинските и българските СМИ (по точно, тези от тях, които посмяха да обърнат внимание на срамната случка) обърнаха нещата на смях и се съсредоточиха върху разговорите на Петро и Роско, най-вече върху техните антируски коментари и инициативи.
Далеч не всичко от тях обаче стана известно. Възможно е дори да са си говорили без преводач: Петро Порошенко знае български език. Роден е в Болград - столицата на бесарабските българи. Учил е в основното училище „Васил Левски", където българският език е равнопоставен. Има съмнения, че дори в жилите му тече българска кръв. Косвено потвърждение е фактът, че баща му - Алексей Порошенко, е присъствал на откриването на българското Генерално Консулство в Лвов. А и мнозинството от населението в Болград и околните села е българско.
На мене и приятелите ми ни направи голямо впечатление фактът, че във всяко село се говори различен български диалект. Местният български авторитет и наш домакин в село Огородное (Городне) Александър Йовчев ни обясни причината за този парадокс: в Бесарабия са се изселвали българи от всички наши етнически територии, основателно опасявайки се от турско отмъщение.
И все пак, роденият в Болград Петро Порошенко и роденият в Гоце Делчев, Пиринска Македония, Росен Плевнелиев станаха съпричастни към опозоряването на Република България и потъпкването на нейната национална чест и достойнство. Самият Порошенко, разбира се, едва ли е искал да се стигне до там. Той е силно зависим от продажния бесарабски български „елит" в Киев и Одеса, който с груби манипулации принуждава нашите сънародници да подкрепят „самостийна" Украина", да се обявяват за нейната обречена териториална цялост, да изповядват антируски нагласи и дори да учат непознатия им украински език, за сметка на втория им роден - руски.
В момента мълчат по темата всички украински българи, които иначе не пропускат да се пишат „ура-патриоти", особено пред паметниците на основателите на българската държава Кубрат и Аспарух в Полтава. Те много бързо смениха господарите си - преди слугуваха на Янукович, а сега на Порошенко. Никак няма да се учудя, ако утре слугуват и на Дмитро Ярош, или Юрий Шухевич.
Техният бивш покровител и спонсор - ръководителят на Движението за Освобождение на Украйна „Новорусия" Валентин Халецки е уверен, че при успех на готвения от него поход към Киев на 22.11.2015г., те отново ще се присъединят към него и първи ще дойдат да го поздравят.
В случая по-важна е реакцията, по-точно липсата на такава, от страна на политиците в Република България. Президентът Росен Плевнелиев се държа в Киев „като прекалила с ликьора домакиня" по израза на Петър Волгин. Това не му е нито за пръв път, нито за последен. От самото начало на мандата си, той е послушно оръдие в ръцете на задокеанските си господари.
Такъв е и Бойко Борисов. Но за разлика от президента, министър-председателят поне намери сили да си го признае в интервю за руската информационна агенция ИТАР-ТАСС. Той си призна, че „се моли на Бога големите шефове да отменят санкциите срещу Русия". Призна си също така, че от тези санкции страда най-вече България, заради огромните загуби в сферата на туризма, селското стопанство и търговията. Припомни историческите заслуги на Русия пред България и традиционната братска дружба между руския и българския народи. Даже оправда острите реплики на президента Путин срещу България, които според него, имат основания. Обаче също пропусна да порицае българското унижение в Киев.
ГЕРБ мълчи. Мълчи и Реформаторският Блок. Това не е чудно - господарите им отвъд океана просто не са обърнали внимание на инцидента и не са им дали никакви инструкции. Защо обаче мълчат другите 2 коалиционни партньора? Нито ВМРО, нито НФСБ обърнаха внимание на гаврата с българските знамена. Така дават допълнително основание на някои свои стари и нови опоненти, преименували Патриотичния Фронт в „Паричен Фронт".
Мълчи и АБВ, непонятно защо. Нито президентът Първанов, нито вице-премиерът Калфин, нито професор Борисов, генерал Михов, или заместник председателят на Народното Събрание Цочев не излязоха с нито едно официално заявление, осъждащо гаврата с нашия национален символ. А това беше удобен повод да напомнят за себе си преди общинските избори есента. Това се отнася и за Патриотичния Фронт.
Най-необяснимо е поведението на опозицията - парламентарна и извънпарламентарна. Ако някой от нейните лидери е взел отношение по въпроса, то е било толкова тихо и незабележимо, че поне аз, от хиляди километри дистанция, не го забелязах. А и БСП, и „Атака", и Движение „Век 21" можеха да натрупат червени точки преди същите общински избори.
Неизвестно защо и сайтът на Движението „Русофили" се ограничи с гореспоменатия коментар на Петър Волгин. А можеше да излезе с официална позиция на ръководството, порицаваща поведението на Росен Плевнелиев.
Защото, ако беше президент на място, при новината за случката, щеше да обърне посоката на президентския самолет обратно към София.





































































Коментари 16