„Това е изборен трус, резултатите са абсолютно неочаквани", така коментира изхода от втория тур на изборите за сръбски президент, провели се на 20 май т.г., белградският политолог Слободан Антонич.

Верни на традицията си да доказват, че онова, което е приложимо в Европа, в Сърбия не върви, западните ни съседи гласуваха така, че сега дълго ще се борят да извадят страната си от хаоса, в който сами я вкараха.

До политическата нестабилност, в която изпадна Белгард, се стигна след като лидерът на Сръбската прогресивна партия Томислав Николич победи на „предизвестен балотаж" досегашния президент Борис Тадич.

При това победата „с малко, но достатъчно" на крайният националист (разликата е към 4 процента) дойде напук на всички социологически прогнози, предричащи безапелационен успех и нов мандат на демократа.

Докато проучванията сочеха Борис Тадич като големия победител, слабата избирателна активност допринесе за провала му, а електоратът на националистите се очерта като много по-дисциплиниран и го наказа.

Да припомня, че прогнозните резултати на сръбските „MBMD-та" вещаеха на втория тур на президентските избори победа на Тадич с около 58% (16% разлика над Николич, че и повече, имайки предвид недействителните бюлетини). Това с непрофесионализъм няма как да се обясни. С тлъсти "хонорари" обаче може.

Така или иначе, изборната победа на Томислав Николич увеличи вариантите за формиране на управляваща коалиция, като в момента не се изключват и възможностите за разпадане на коалициите, сключени след 6 май.

Три са възможните варианти за формиране на правителство в съседна Сърбия.

Първият вариант е правителството да бъде създадено от Демократическата партия на Борис Тадич и Социалистическата партия на Ивица Дачич. След първия тур на общите избори партиите на Тадич и Дачич - втората и третата парламентарно представени сили - се споразумяха да продължат правителствената си коалиция, която управлява страната през последните четири години.

Според конституцията премиерът на Сърбия е представител на партията, която може да сформира парламентарно мнозинство. Това поставя социалистите в силна стратегическа позиция с техните 45 места.

„Всичко зависи от решението на социалистите, а именно дали ще запазят сключеното споразумение с Демократическата партия на Тадич", подчертава и политическият анализатор Владимир Тодорич.

Преди обявяването на резултатите от изборите социалистическият лидер Ивица Дачич, вицепремиер и вътрешен министър на Сърбия, увери публично в здравината на съюза с Тадич, „какъвто и да е резултатът от президентските избори".

„Няма причина да се откажем от нашето споразумение. Съвместната ни работа е добра за демократичния процес в Сърбия", допълни от своя страна и заместник-председателят на социалистите Душан Баятович.

Междувременно, Борис Тадич прие предложението на Демократическата партия да бъде издигнат за премиер на Сърбия. На заседание на ръководството на партията, което се състоя на 21 май т.г., бе взето решение той да бъде издигнат за премиер при евентуално формиране на управляваща коалиция.

Втората възможност е Сръбската прогресивна партия да направи управленска коалиция със социалистите. Победата на Николич на втория тур може да разцепи мнозинството на проевропейски настроената коалиция.

Коментаторът Деян Вук Станкович смята, че новият сръбски държавен глава няма да се поколебае да използва влиянието си, за да привлече социалистите в мнозинство около своята партия.

Още повече, че през 90-те години на миналия век, които бяха белязани от конфликтите в „О,Бозе почившата Югославия" и от политическата и икономическата изолация на Сърбия, Николич и неговата партия бяха съюзници на водените тогава от Слободан Милошевич социалисти.

Третата възможна опция е правителството да бъде сформирано от Демократическата партия и Сръбската прогресивна партия на победителя в президентската надпревара Томислав Николич.

Онова, което е съвсем сигурно за момента е, че новият президент ще даде мандат първо на своята Сръбска прогресивна партия, която има най-много депутати в парламента - 73 от общо 250 места.

Но дори ако демократите и социалистите успеят да формират правителство, странното съжителство с Николич като президент най-вероятно ще забави необходимите реформи за съживяване на икономиката, овладяване на публичния дълг и приключване на преговорите за интеграция в ЕС.

Английското издание „Гардиън" също смята, че „изненадващата" победа на бившия краен националист Томислав Николич може да забави присъединяването на Сърбия към ЕС. Случилото се според редакторите му може да осъди Сърбия на период на политическа парализа, тъй като десен президент ще трябва да работи с доминирано от лявоцентристки сили правителство.

И по-скептично настроеният сръбски социолог Владимир Вулетич вижда приближаването на „сериозна политическа криза". „Сега трябва да следим дали политическият живот ще стане сцена на напрежения и разногласия между президента и правителството", предупреждава социологът.

Ключът към стабилността на Сърбия, в която президентът на републиката има по-скоро представителна функция, е в ръцете на новия кабинет. Защото, както ясно обяснява политологът Слависа Орлович: „Отговорността за съставянето и прилагането на държавните политики се пада на правителството."

Новите президент и кабинет ще имат грижата за бързото приемане на болезнени реформи за излизане на страната от икономическата криза. В момента в 7,5-милионната страна безработицата е 24% - една от най-високите в Европа!

След обявяване на резултатите от втория тур Николич се опита да успокои страната. „Сърбия ще продължи по европейския си път (...) Вотът беше не за човека, който ще поведе Сърбия към ЕС, а за този, който ще разреши икономическите проблеми", посочи Николич след избирането си.

Но победата на Томислав Николич буди опасения сред съседните на Сърбия бивши югославски републики, за които той като идеологически приемник на Милошевич продължава да бъде отговорен за наследството му.

А освен евроинтеграцията на Сърбия, Николич е изправен пред редица други сложно изглеждащи външно-политически проблеми - как ще се развият отношенията с Косово, ситуацията в Гърция, плюс неразрешимия спор - Атина-Скопие. Все проблеми, които са пряко свързани със сръбските държавни и национални интереси.

Всички тези проблеми правят голям риска Балканите на изток от Хърватия и на юг от Румъния да се дестабилизират и маргинализират.

Ето защо МВнР трябва да ни държи далеч от политическият хаос, който след Гърция завладява и Сърбия!