Предварителните резултати от президентските избори в Руската Федерация вече не оставят никакво съмнение в блестящата победа на Владимир Путин. Те забележимо превъзхождат прогнозните и демонстрират консолидация на руското общество около неговия реален и формален лидер.

Социално-икономическото развитие на страната през последното десетилетие не оставя никаква възможност на критиците на режима за сериозни претенции към стратегическата линия, определена от Путин и неговия екип. Тя беше потвърдена и от поредицата негови статии, излезли по време на предизборната кампания.

Основният му опонент - председателят на КПРФ Генадий Зюганов, явно не може да се примири, че на всички поредни президентски и парламентарни избори резултатите му падат бавно, но сигурно. Така е, защото неговите симпатизанти - ветерани бавно, но сигурно си отиват от живота, а младите комунисти не гласуват за него, защото симпатизират на други ляворадикални партии и организации. Истината е, че неговият резултат щеше да бъде още по-нисък, ако не беше обрал значителна част от протестния вот - хора, които по принцип никога не са гласували за КПРФ, сега го направиха, за да се противопоставят на Путин.

Безпрецедентният успех на Михаил Прохоров, който дори изпревари лидера на националистите Владимир Жириновски, демонстрира промяната в нагласите в руското общество. В него винаги е имало слоеве, симпатизирали на богатите, здравите и красивите. Този път обаче цели 7% не се притесниха да си го признаят (макар и не лично). Освен това, кампанията му беше предимно позитивна, като по този начин спечели симпатиите на много руснаци, като успя да промени електоралните им нагласи за около месец.

Лидерът на ЛДПР Владимир Жириновски сигурно "пие от мъка" (по израза на един от журналистите), след като беше изпреварен от прозападен кандидат. Ако е така, е започнал едва след края на публичните изяви. Защото в изборната нощ беше трезвен, адекватен и след поздравленията и благопожеланията, отправени към Владимир Путин, излезе лично пред телевизионните камери и мъжествено устоя на журналистическите и зрителските въпроси, като задълбочено анализира причините за своето поражение. Сведе ги предимно до липса на финансов и административен ресурс - нещо странно за политика-ветеран още от съветско време.

"Есерът" Сергей Миронов също намери в себе си сили да поздрави Владимир Путин и прояви мъжество да си признае поражението пред цялата страна. Засега не си даде оставката, но за мястото му вече се спрягат някои от бившите лидери на коалицията "Родина" - Сергей Глазаев, Генадий Гудков, Дмитрий Рогозин и други (за последния е малко вероятно да добави към бремето на вицепремиер, отговарящ за отбранителната промишленост и това на партиен лидер).

Възможно е и нестандартно решение - една от лидерките на московската организация на "есерите" Татяна Бихалова да съчетае красота, интелект и бизнес-умения и да ги "възроди от пепелта". Родената в Донецк, работила заедно с Виктор Янукович бивша комсомолска функционерка, още по съветско време стига до народен депутат. В момента държи най-популярната верига от фризьорски салони в Москва и отделя значителни средства за социални програми и по тази линия работи дори и с лидера на антиглобалистите Александър Бузгалин.

Не беше голяма изненада, че последният се готви да оглави уличните протести, които може би ще започнат още тази вечер. Специално в Москва и Санкт Петербург те наистина може и да нарушат нормалния ритъм на живот. Основният му аргумент е, че Владимир Путин е имал "12 години на разположение да изпълни сегашната си програма".

Най-точен отговор на призивите за безредици дава великият режисьор Никита Михалков. Той напомни, че "организаторите на безредиците ще има къде да се скрият в чужбина, но обикновените участници в тях нямат и ще останат да живеят в Русия, въпреки всичко!" Според него, някои опозиционни лидери, призоваващи "да се гласува за всеки друг, освен за Путин", проявяват безотговорност в световен мащаб, след като са готови да хвърлят в хаос втората ядрена сила на планетата Земя.

Председателят на Фондацията за ефективна политика и бивш съветник на Путин Глеб Павловски уточни, че въпреки безспорния си успех, Владимир Путин трябва да постигне съгласие със своите опоненти, най-вече с Михаил Прохоров, за да може да изпълни програмата си.

Аз бих допълнил, че Михаил Прохоров е най-вече този, който трябва да потърси съгласие с управляващите и по всичко изглежда, че отдавна го е постигнал. В противен случай щеше да го сполети съдбата на съименника му Михаил Ходорковски.