България има първата си жена президент. Нещо изключително напредничаво за крехката ни демокрация, с което изпреварихме дори някои утвърдени демокрации.

Страната ни има реален шанс да даде добър пример. Илияна Йотова вече записа името си в историята.

С какво обаче ще бъде асоциирано това име, зависи от всеки неин ход оттук нататък. Първите ѝ стъпки показват различен подход в сравнение с предшественика ѝ Румен Радев.

При консултациите за потенциален служебен премиер президентът Йотова демонстрира увереност и поведение на добра домакиня на "Дондуков" 2. Тя лично посрещаше представителите от т.нар. "домова книга", отваряйки широко парадния вход на президентската институция и давайки възможност дори на случайни минувачи да станат свидетели на случващото се.

Това е нещо, което се случва за първи път.

Обикновено досегашните държавни глави се придържали стриктно към държавния протокол. Илияна Йотова обаче го разчупи.

Вероятно вземайки пример от чешкия си колега Петър Павел, който допуска до вратите на резиденцията си дори туристи, а понякога - при късмет - те могат да го заснемат, докато се прибира у дома. Той няма притеснение, жаргонно казано, "да се омеши" с народа си.

Довършването на този мандат обаче ще бъде сериозен тест за Йотова и за евентуалното ѝ утвърждаване като избран от народа държавен глава. Тя разполага с една година, за да убеди избирателите, че България действително е узряла за жена президент.

Във външнополитически план първата жена президент вероятно няма да срещне сериозни трудности. Това е терен, в който Йотова се чувства уверено, след дългогодишния си опит като евродепутат.

Големите предизвикателства обаче ще дойдат от вътрешнополитическото ожесточение.

Всяка нейна стъпка ще бъде следена под лупа, всяко препъване няма да бъде толерирано, а ще бъде изтъквано като слабост - особено ако тя се утвърди като водещ кандидат за следващ редовен президент на България.

Първият ѝ сериозен тест пред нажеженото общество и предизборно настръхналата политическа класа ще бъде изборът на служебен премиер. Какъвто и да е той, изборът ѝ вероятно ще бъде остро критикуван - от едните или от другите.

Ще има ли първо президентско вето и върху кой закон, приет от това мнозинство, е друг от въпросите, които очакват своя отговор. Как ще се справи жената президент, например, с гергьовския парад? Ще съумее ли да бъде балансьор между бъдещите управляващи и опозицията? Ще бъде ли обединител на нацията - нещо, в което предшественикът ѝ Румен Радев често бе обвиняван, че не успява?

Стриктно ще се следи и външнополитическата ѝ ориентация - проруски или евроатлантически ще бъде нейният поглед.

Изобщо първата жена президент стъпва с тънко токче по тънък лед. Дали ледът под краката ѝ ще се пропука, или Илияна Йотова с твърда крачка ще поеме към редовен президентски мандат - предстои да видим.