Президентът Плевнелиев плонжира пред търговските банки

На 10 февруари 2012 г. сутринта, търговските банкери в България се събудиха с леко главоболие и притеснение, предизвикани от намерението на вицепремиера Симеон Дянков да се опита да сложи някакъв ред по отношение на злоупотребите с банковите такси. Но още преди хората да успеят да прочетат за намеренията на Дянков в сутрешните вестници, вече беше даден ход на кризисна PR акция в защита на общността на търговските банки. Колкото и да звучи невероятно, „на амбразурата" се хвърли не Николай Бареков, а самият държавен глава - Росен Плевнелиев.

Президентът на Републиката спешно се срещна с борда на директорите на Българската народна банка (БНБ). В една такава среща не би имало нищо странно, ако не бяха неадекватните изявления след нея.

На първо място, президентът Плевнелиев започна задочен спор с вицепремиера и незабавно подмени тезиса в него. Без да се смущава от подхода си, той коментира възможността да се регулират банковите лихви, вместо намерението на Дянков да се ограничат злоупотребите при банковите такси.

След това, президентът Плевнелиев се нареди до г-н Левон Хампарцумян с втора подмяна на тезиса. Той започна да обяснява, че „икономиката е в основите на темата с лихвите" и съвсем по Хампарцумяновски започна да назидава, че „лихвите трудно могат да бъдат намалени административно".

Всеки, който следи темата за лихвената политика на търговските банки би се запитал с кого спори президентът?

Вицепремиерът Дянков изобщо не е лансирал идеи за административно регулиране на лихвите по кредитите, отпускани от търговските банки. Неговият „грях" е, че е изразил публично недоволството си от техните нива. Другите сериозни критици на лихвената политика на банките, които са в Съюза за стопанска инициатива (ССИ) лансират идеи за ПАЗАРНА интервенция на държавата на кредитния пазар и никога не са предлагали създаването на регулаторни органи, които да определят лихвените нива.

Оказва се, че президентът Плевнелиев просто се нарежда до лидерите на Асоциацията на търговските банки, в частност до г-н Хампарцумян в една кампания за откровено заблуждаване на обществеността. В началото определих срещата на Президента с борда на БНБ като „кризисен пи - ар". Всъщност, става дума за нещо много по-примитивно - за елементарен пропаганден похват. Вместо да опровергаваш позицията на опонента си, създаваш негова карикатура, след което я разгромяваш без остатък.

Точно по този начин, президентът Плевнелиев се втурна да ни убеждава, че лихвените нива не могат да се администрират, без това да е предлагано нито от ССИ, а още по-малко от Симеон Дянков. Подобни идеи лансира единствено Волен Сидеров, но едва ли той е обектът на днешната офанзива на Плевнелиев и на малко по-отдавнашната атака на Хампарцумян.

Плевнелиев просто е поредният поборник срещу карикатурата на опонентите на лихвената политика на банките. Тази карикатура беше изрисувана от търговските банкери, а техните лобисти се захванаха с нейното „разгромяване" и „изобличаване".

Фактът, че президентът Плевнелиев се самоназначи за лобист номер едно на търговските банки е крайно печален, но не напълно изненадващ факт. Безнаказаното всевластие на търговските банкери у нас е не особено строго пазена публична тайна. Лекото пропукване на леда, настъпило с действията на Симеон Дянков след двегодишен постоянен натиск от страна на ССИ и други организации, задейства силни защитни реакции сред картелоподобната ни банкова общност. Когато Дянков говори за таксите, банкерите чуват, че става дума за лихвите и мигом научаваме, че „президентската институция ще внимава много какви идеи ще бъдат предложени по този въпрос".

Президентът заявява и намерението си да организира дебати по предложенията на Симеон Дянков. В самото обсъждане на тези идеи няма нищо лошо. Лично аз настоявам за дебати по състоянието на лихвените нива в България вече две години. Лошото е, че организаторът на дебатите предварително внушава, че тези идеи са анти-пазарни и командно-административни. След което обяснява, че „пари има, но са необходими добри, нискорискови проекти".

Тук не е мястото да коментираме, че точно иновационните проекти не са от ниско рисковите - това е известно на всеки човек с минимална икономическа грамотност. Всъщност, дори и без да говорим за технологични иновации и нововъведения, ще се съгласим, че компанията „Линднер"q за която не толкова отдавна се трудеше г-н Плевнелиев, едва ли би построила бизнеспарка в софийската „Младост 4" при подобна политика на банките.

Следващата подмяна на тезиса в дискусията за лихвената политика беше извършена от г-н Плевнелиев по-деликатно и някак си по-елегантно. На идеите за пазарна интервенция на държавата на банковия пазар и за озаптяване на таксовия разгул, той отговаря с уверения към обществеността, че банковата ни система е стабилна и ликвидна, а БНБ е Мека на професионализма и надпартийността. Последното твърдение няма да коментирам - то трябва да бъде обект на друг, доста по-задълбочен анализ. Само ще отбележа, че вероятно г-н Искров приема уволнението и повторнто си назначаване в рамките на два-три дни за връх на надпартийността и на ненамесата на управляващата партия в делата на БНБ.

По-важно е другото внушение - банковата ни система е ликвидна, стабилна и печеливша по време на криза. В икономиката трудно се говори за морал, но хората ще ме разберат ако допълня заявлението на Президента, че нашите банки са НЕПРИЛИЧНО печеливши по време на криза.

Но има и по-важен въпрос. Повтарянето на мантрата „банките ни са стабилни, ликвидни и печеливши" подсъзнателно внушава, че нещата са наред, банковата система е добра, не ни заплашва нова „Виденова зима" и в крайна сметка - всеки, който критикува банките, заплашва стабилността на икономиката и е враг на нашето мило Отечество.

Някои наблюдатели, поддавайки се на така нареченото „пожелателно мислене" (Симеон Дянков би го нарекъл „wishful thinking"), решиха, че изявлението на Плевнелиев е първото му опониране на правителството на ГЕРБ. Един иначе много добър наблюдател дори употреби израза „изрепчване". Има достатъчно теоретични и практически основания да се предполага, че рано или късно Президентът ще започне да опонира на изпълнителната власт в „министър-председателската република". Засега, опонира само г-жа Плевнелиева, но има достатъчно прецеденти през мандатите на Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов, които да създават очакване, че президентът може да бъде коректив на министър-председателя.

За съжаление, не става дума за първото публично опониране от страна на конституционния държавен глава срещу фактическия ни държавен глава. Да опонираш на Дянков изобщо не означава, че опонираш на правителството или на неговия премиер. В случая, президентът Плевнелиев просто плонжира пред банките по начин, който му осигурява титлата „лобист номер едно" на търговските банки в България.

Банкерите могат вече да спят малко по-спокойно.