Последното честване на 9 май в Лвов и други градове в Западна Украина доказа за пореден път, че украинската държава и нация не се състояха за двадесетте години независимост на страната. Тоест, понятието "украинец" е лишено от национално съдържание и има единствено географски смисъл - както и понятието "македонец".

Побоищата между про-съветските западни украинци и местните националисти за пореден път доказаха несъвместимостта между двете общности и липсата на перспектива за съжителството им в една държава и дори в един град. Едва ли оттук-нататък някой сред управляващите в Киев ще си прави илюзията, че украинците биха могли за в бъдеще да се сплотят и да обезпечат просперитета на тази прекрасна, надарена от Бога с красота на повърхността и ценни минерали под нея страна!

Аз лично очаквах пострадалите да са доста повече от 14-те, официално обявени, и дори да има жертви! Защото в момента се изправят едни срещу други ветераните от Съветската армия и от СС-дивизията "Галичина" (естествено, и техните наследници), изстреляли не малко патрони и снаряди един срещу друг по време на Втората световна война. Всички те имат собствени разбирания за историята и за своята национална идентификация и на този етап никой не може да ги убеди в обратното.

За неудоволствие на антикомунистите и антисемитите, за пореден път ще цитирам любимия си автор - Енгелс. Той обяснява ясно и точно корена на вътрешно-украинските противоречия. Според него славянското население от района, чието географско название е "Галичина", научава от руските военни разузнавачи, че е под робство и е експлоатирано. А всъщност хората там са били свободни и щастливи.

Причината за тази нагласа на местното население е много проста и има чисто материален характер. По време на Австро-Унгарската империя западните украинци са живели при значително по-висок жизнен стандарт, отколкото източните им събратя. И по тази причина случаите, когато сред тях се намират симпатизанти на Руската Империя (като полковник Редл) или на СССР са сравнително редки.

Тези хора са възпитавани от поколения в омраза към Русия и им е внушавана принадлежност към Европа. И нито сегашните управляващи в Киев, нито техните съюзници в Москва могат да ги убедят в обратното. Противоречията си остават и няма изгледи скоро да бъдат преодолени. Галичина едва ли някога ще стане русофилска, или комунистическа.

Затова звучат неадекватно призивите на лидера на Комунистическата Партия на Украйна Петро Симоненко за забрана на националистическата Партия "Свобода", която беше главен организатор и вдъхновител на безредиците в Лвов. Дали ще бъде тази партия, или на нейно място ще дойде някоя друга, националистите от "украниския Пиемонт" - Лвов, ще намерят начин да оформят политическо представителство на своите настроения и възгледи. А една забрана само ще предизвика безкрайни съдебни процеси в Хага и Страсбург, които ще струват много пари на докараната до просешка тояга украинска държава.

Навремето в студентско-аспирантското общежитие имаше 3 момичета от Лвов - Аня, Лиза и Ксюша. Те вежливо изслушваха всички съображения по повод на славянското еднинство и безумието на конфронтацията с руснаците и тактично сменяха темата в нужния момент. Не пропускаха обаче да се хванат за косите с рускините по най-малкия повод.

От тогава знам, че да сдобряваш "москалите" (както наричат руснаците в Западна Украйна) и галичаните е неблагодарна работа. Най-много да се окажеш между шамарите - роля, която историята е отредила на източните украинци. Факт е, че досегашният губернатор на Лвовска област Владимир Цимбалюк - местен човек, назначен от президента Виктор Янукович, си призна че не може да се справи с противопоставянето и подаде оставка.

Докато голяма част от местните политически лидери, начело с кмета и ръководството на Областния съвет, открито взеха страната на демонстрантите и на техния лидер - председателя на Партия "Свобода" Олег Тагнибок и демонстрират пълно пренебрежение към управляващите в Киев (в мнозинството си родени и израсли в Донецк). От страна на последните се чуват призиви за премахване на пълномощията на Областния съвет, което противоречи на украинската конституция. Най-вероятно ще намерят начин поне да ги ограничат.

Както е известно, "двама се карат - трети печели". Сериозните аналитици смятат, че от противопоставянето между Виктор Янукович и Олег Тягнибок ще спечели Юлия Тимошенко. Тя в момента продължава безкрайните съдебни дела за корупция.

Може би е дошло време тя да влезе в играта като "стратегически резерв". Дали ще може да спаси Украйна!?