Обещаната либерализация на сирийската политическа система от президента Башар Асад не може да заблуди нито обществеността в страната, нито международните наблюдатели. Никой не приема тези твърдения на сериозно. Освен разбира се потвърдената забрана "несирийски политически партии и организации" да могат да бъдат създавани и да участват в политическия живот.

Ясно е, че нарушителите на тази забрана могат да се разделят с живота си. Всъщност, и сега всеки ден сирийската полиция и армия стрелят срещу демонстрантите и падат десетки, ако не и стотици жертви. Особено е напрегнато положението в градовете Хомс и Хама - трети и четвърти по големина в страната. Тези градове, може да се каже, са обсадени и вече никой не може да влиза и да излиза от тях. Местните хора не знаят дали няма да се повтори клането в Хама срещу "Мюсюлманските братя".

За отбелязване е, че нито един от родените в Хомс и Хама и живеещи в България сирийци не се съгласи да коментира сблъсъците там - или не си вдигаха телефоните, или, когато разбраха за какво ще ги питам, няколко дни поред отговаряха: "Ще ти се обадя утре". Сред тях има и такива, които вече са давали изявления пред мене.

Единствен роденият в Дамаск и живеещ в Разлог журналист Атеф Хсара прояви смелост да разкритикува президента Башар Асад и баасистите, които "дават фалшиви обещания, лъжейки народа, едновременно призовават за мир и разстрелват хората по улиците".

Това означава, че в цяла Сирия и най-вече в Хомс и Хама цари страх, дори и сред тези граждани, които се намират на хиляди километри в чужбина! Малко по-спокойно е в столицата Дамаск, където все пак са съсредоточени много представители на управляващата партия БААС и на съюзницата й - Сирийската Комунистическа Партия. По крайбрежието на страната, в пристанищата Тартус и Латакия - там, където живеят алауитите, естествено всеки опит за протест се подтиска в зародиш.

Във втория по големина град Алепо засега също няма сериозни размирици - преобладаващата в града богата арменска община не ги допуска, защото си дава сметка, че след баасистите на власт в Дамаск могат да дойдат единствено ислямистите.

Младият арменски историк Григор Варданян написа дисертацията си за ролята на алауитите в сирийския политически живот, пребивавайки по няколко месеца в годината в Алепо и винаги е разказвал колко спокойно е там и как християни и мюсюлмани живеят в хармония.

Той изтъква редица качества на алауитите като солидарност, организираност, образованост и най-вече умение да пазят родовите тайни. Според него те им дават възможност да доминират в страната, въпреки че са едва 10% от населението й.

Останалите малцинства са , кюрдското на североизток, турското на север и двете християнски - споменатото арменско и асирийското.

Арменците и асирийците, заедно с арабите-християни, са 20% от населението на страната и естествено са съюзници на алауитите. Затова може да се очаква, че всички сирийци, които не са сунити, ще бъдат изложени на по-голяма от сегашната опасност, ако баасистите паднат от власт.

Затова ще ги подкрепят с всички сили. Тоест, страната се плъзга неумолимо към етно-религиозна война, в сравнение с която сегашните кървави междуособици ще изглеждат като детска игра.

И тогава вече международната общност няма да е в състояние да реагира.