Турският безпилотен летателен боен апарат Байрактар TB2 (Bayraktar TB2) e една от безспорните гордости на военно-промишлената индустрия на съседката ни (друга такава е дронът Байрактар Акънджъ - Bayraktar Akıncı - който може да лети на още по-голяма височина и има драстично по-голям радиус на действие; последният обаче бе въведен съвсем скоро в служба на турските въоръжени сили и все още не се изнася към други страни).

Конфликтът в Либия, както и този между Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах, послужиха като рекламен подиум за бойната успеваемост на Байрактар ТВ2. Дронът бе експлоатиран от Анкара и срещу силите на Башар ал Асад и кюрдите в Сирия, както и срещу позиции на ПКК в Турция и Северен Ирак.

Но ако погледнем държавите, които закупуват Байрактар ТВ2, ние всъщност може да разпознаем страните, с които Турция приоритетно развива двустранните си отношения.

На първо място, това е Азербайджан. Както е добре известно, Анкара мисли отношенията между турците и азерите като такива на "един народ в две държави". Отвъд културно-лингвистичните сходства, сътрудничеството помежду им се укрепва и от практически интереси. За Баку Анкара е естествена противотежест срещу зависимостта на Азербайджан от Русия (в сферата на вноса и особено този на оръжия) и срещу влиянието на Иран (покрай шиитския фактор, с уговорката, че в Баку, по съветско наследство, секуларизмът е казионен етикет). За Турция пък от първостепенно значение са залежите на природен газ на Азербайджан, както и достъпът до Каспийско море, което Баку осигурява на южната ни съседка.

Извън Кавказ и Азербайджан, Турция се опитва да прокара тюркския си коридор в посока Туркменистан, а оттам - и към цяла Централна Азия. Посредством опекунството си върху Баку и Ашхабад, включително чрез тристранния формат между въпросните столици, Анкара родителства на общите проекти между тях, основният от които е евентуалното реализиране на Транскаспийския газопровод. Този проект, освен че е част от Южния газов коридор на ЕС, целящ диверсификацията на източниците на природен газ за Стария континент, ще увеличи и значението на Турция като транзитна страна. Наред с това, Ашхабад далече не се ограничава до дроновете, когато закупува бойно въоръжение от Анкара (от гранични лодки до корветата "Дениз Хан").

Но ако последното е източният вектор на турската политика, то тя има и северен такъв. В такъв случай става дума за Украйна, с която Турция, по примера на гореспоменатите държави, също развива сътрудничество в отбранителната индустрия (пример в това отношение е дронът "Байрактар Акънджъ", който използва украински двигател). Анкара е един от най-устойчивите апологети на Крим като украинска територия (включително заради татарите там) и привърженик на влизането на Киев в НАТО. Именно турският Байрактар ТВ2 бе използван наскоро в Донбас от украинските въоръжени сили в конфликта с наместническите формирования на Руската Федерация.

А заедно с Украйна, Полша е другата страна от Люблинския триъгълник, в който иначе влиза и Литва, закупуваща споменатия турски безпилотен летателен апарат. Варшава засега е и първата столица от НАТО, която вкарва въпросната турска технология във въоръжението си (макар периодично да се появява информация, че Латвия и Литва също имат интерес към дрона).

На юг от Турция, Катар осигури възможност за установяването на първата турска военна база в Персийския залив. Турският контингент във въпросната държава бе скорострелно увеличен, когато Доха трябваше да се изправи срещу бойкота на редица арабски държави, ръководени от ОАЕ и Саудитска Арабия, които от 2017-та година насам се опитваха да изолират Катар. Срещу гаранциите за сигурност, които Анкара предостави на Доха, последната пък осигуряваше периодично финансови инжекции на първата, с които Турция се опитваше да закрепя финансовите си пазари, банки и валута.

Всяка една от споменатите държави - Азербайджан, Туркменистан, Украйна, Полша и Катар - е закупила съответното количество Байрактар ТВ2. Това се дължи не само на достойнството на въпросния дрон (демонстрирано включително срещу руските зенитни ракетно-артилерийски комплекси Панцир-С1 в Либия и Сирия), както и на преките потребности на закупилите го държави (като конфликтите Азербайджан-Армения, Русия - Украйна). Но и на това, че в случая Байрактар ТВ2 служи като маркер, бележещ повишения интерес на Анкара, който въпросната столица има спрямо съответните страни. Последното, в контекста на турските геополитически амбиции. Тези амбиции плетат мрежа, стъпваща на двустранни или многостранни отношения, която носи споделената характеристика "Байрактар".

Турският интерес към Азербайджан и Туркменистан се обуславя от споменатия тюркски коридор, "пресичащ" Международния транспортен коридор Север-юг, който е от съвместен интерес за Русия и Иран.

Когато във фокус е Украйна, Анкара се опитва да развива регионални сътрудничества, с които да смекчава предимствата на Русия в Черноморския басейн.

А Полша - като лидер на антируския Люблински триъгълник - е естествен партньор на Анкара в изграждането на оста Балтийско - Черно море (която ос е едното от двете "бедра" на американската инициатива "Три морета"; другата е Балтийско море - Адриатическо море; именно чрез Варшава Анкара се опитва да компенсира това, че не участник в спомената концепция).

От своя страна Катар, който освен ценен финансов инкубатор, е и важен съюзник на Турция в конкуренцията между площадния ислям и кабинетния ислям в сунитското пространство (или с други думи, "Мюсюлмански братства" срещу авторитарните структури на арабските монархии).

Единствената държава, закупила Байрактар ТВ2, но която има по-скоро сложни отношения с Турция и разминаващи се интереси в региона на Северна Африка, е Кралство Мароко (особено на фона на чудесните отношения, които Анкара има с Алжир, с когото Рабат притежава повече от сложни такива).

Оттам нататък всички останали държави, за които се говори, че вече притежават неофициално или ще придобият скоро турския безпилотен летателен боен апарат, потвърждават правилото за наличието на съвпадение на техните интереси с тези на Турция. Такива държави са Етиопия (където Турция е вторият най-голям чуждестранен инвеститор след Китай), Сомалия (в която Турция има военна база и инвестира в болници и училища), Киргизстан (чийто конфликт с Таджикистан дава още един фронт на конкуренция между тюрките и персите) и т.н.

Така или иначе, Турция задълбочава своите отношения с държави, които Анкара счита за важни в нейното геостратегическо ситуиране. А Байрактар ТБ2 е новият османски гази, който не язди, а лети.