На фона на бурните събития в Родината ни на заден план остана едно първостепенно външнополитическо събитие - световната обиколка на президента на Боливарианска Република Венецуела Уго Чавес.

Той първо посети бившите славянски съветски републики Русия (за девети път), Беларус и Украина. В последната скорострелно установи свое посолство.

От Киев отпътува за Техеран - една от най-важните му визити в обиколката. Иран, Сирия, Либия и Алжир са тези държави, които той посещава с цел да постигне икономически и политически цели едновременно - да спечели нови партньори и да подразни САЩ.

Ще посети и Португалия, предвид дълбоките исторически връзки между двете страни - във Венецуела още от епохата на Конкистата е налице португалоезично малцинство, останало извън границите на днешна Бразилия. Освен това португалската левица е традиционно силна още от времето на "революцията на Карамфилите" от 25.04.1974г. и готова да подкрепя латиноамериканските си съидейници.

Разбира се, най-важни бяха визитите в Москва, Минск и Киев. Уго Чавес и Дмитрий Медведев подписаха "План за действие" за руско-венесуелското партньорство за периода 2010 - 2014 година. Сключено беше споразумение за развитието на атомната енергетика във Венецуела, за строителството и експлоатацията на АЕЦ с руска помощ.

Предвижда се двустранната търговия бързо да нараства, като лъвският пай се пада на военно-техническото сътрудничество. Венецуела отдавна вече е лидер в цяла Латинска Америка по количеството закупено оръжие от "Рособоронекспорт", като отдавна изпревари в това отношение Перу, въпреки че там отново след две десетилетия управлява бившият левичар Алан Гарсия, който навремето купуваше повече оръжие и бойна техника от Москва, отколкото останалите латиноамерикански страни, взети заедно и така си обезпечи победата в поредния военен конфликт с Еквадор от началото на 1995г.

Естествено нямаме предвид Куба, която никога не си е плащала на "големия брат" за въоръжаването на армията си, затова пък продължава да дразни Вашингтон.

Сумата по сключените сделки за доставка на руско оръжие за Каракас вече надхвърля четири милиарда долара. Във Венецуела в момента се строят от руски специалисти три военни завода - за производство на автомати АК; за патрони за него; авиационно-ремонтен завод за производство на резервни части и обслужване на руските вертолети "МИ-26", на въоръжение във венецуелската армия, които вече са 38 и при една евентуална война с Колумбия ще играят решаваща роля.

Започва и доставката на руски зенитно-ракетни комплекси "ТОР-М1", като се носят слухове от неназовани високопоставени руски източници и водещи московски журналисти, че Уго Чавес ще закупи и прословутите "С-300", предназначени за иранската противовъздушна отбрана, и след това ще търси начин да ги прехвърли нелегално на Техеран (по този въпрос в момента Уго Чавес и Махмуд Ахмадинеджад водят свръхсекретни преговори, за които навярно никога няма да узнаем нищо).

Освен това, Каракас ще купи от Москва десет самолета "ИЛ76-МД90" и два самолета-цистерни "ИЛ78-МК". Според ръководството на "Рособоронекспорт", Венецуела ще е първата чужда държава, която ще закупи и изтребителите "СУ-35, както и 600 танка "Т-90С". По думите на самия Владимир Путин, в скоро време сумата по сключените оръжейни сделки ще надхвърли пет милиарда долара. А на него може да се вярва!

По време на визитата Уго Чавес и Дмитрий Медведев подписаха и документ за учредяването на руско-венецуелска банка, подготовката за което се води от месец юни, миналата година. В основата й ще бъде заложена "Еврофинанс-Моснарбанк". Нейният уставен капитал ще бъде четири милиарда долара, от който на руската страна се падат 51%, собственост на ВТБ и "Газпромбанк".

49% ще осигури Венецуела, предимно чрез Държавната нефтена корпорация. Така ще бъде осъществено взаимоизгодното финансиране на съвместните програми.

Обобщавайки резултатите от визитата, Дмитрий Медведев отбеляза, че "Русия и Венецуела твърдо се обявяват за съвременен и справедлив световен ред! Такъв ред, в кой нашето бъдеще няма да зависи от желанието и волята на една страна, от нейното благополучие и настроение, а от усилията на международната общност и разбира се, от вътрешното развитие!"

Паралелно с Руската Федерация, Венецуела развива интензивно сътрудничество и с Беларус. На преговорите в края на миналата седмица Уго Чавес и Александър Лукашенко решиха да разширят взаимно изгодното сътрудничество, като увеличат търговския обмен до един милиард долара.

Минск предлага на Каракас да разположи на венецуелска територия система за противовъздушна отбрана и радиоелектронна борба, в замяна на 80 000 барела суров нефт на ден, като от 2007 досега вече са предоставени милион и половина тона, добити от белоруските специалисти в басейна на река Ориноко с печалба за Беларус около сто милиона долара.

Отсега нататък ще добиват по един милион тона нефт всяка година и по този начин ще помогнат на своя настоящ и най-вероятно бъдещ президент в неочаквано, но съвсем логично, разразилата се схватка с руския му колега.

На венецуелска територия белоруски специалисти ще добиват фосфати, ще строят жилища за бездомните, ще газифицират градовете и автотранспорта чрез строителството на ТЕЦ, работещи с природен газ. Минск планира да построи в Каракас и завод за трактори и товарни автомобили. Договорите в сферата на строителството надхвърлят един милиард долара.

След Минск, Уго Чавес за първи път посети и Киев. Там той прояви интерес към самолетите "АН", към заводите за боеприпаси, към зенитно-ракетните комплекси "Кольчуга" /щит/ и т. н. Украинските специалисти, също както и белоруските си колеги, получиха възможност да добиват нефт в басейна на река Ориноко. Виктор Янукович си спечели нов приятел в Латинска Америка, който ще му бъде много полезен в тежките схватки, които го очакват на външнополитическия фронт.

В момента Уго Чавес играе изключителната роля на международен посредник между държавни глави - привърженици на антиглобализма, с неуредени финансови, политически и личностни проблеми помежду си. Аз лично искрено му желая успех!

Заслужава възхищение за това, че едновременно си позволява да държи стратегическия съюз с Москва на най-високо равнище и да дава възможност на Киев и Минск да се измъкнат от енергийната зависимост.

Все пак ми се ще някой да го запознае с балканската история от средата на века, когато Георги Димитров и Тито решават да обединят страните си, без да питат Сталин, и са принудени да изтърпят неговия гняв: първият с цената на живота си, вторият с краткотрайна изолация от международната общност.

Добре ще бъде той да прояви чувство за мярка в провокирането на руските лидери, за да не изпадне в изолация и да не бъде принуден да се опира на Китай!