Числото на гласоподавателите на вчерашните президентски избори в Република Македония все пак прехвърли със съвсем малко 40% (на местните ги прехвърли с доста повече) и кандидатът на управляващата ВМРО-ДПМНЕ Георги Иванов вече празнува победата си.

Тази победа обаче е пирова. Първо, защото остават сериозни съмнения дали към реалния брой гласували не бяха изкуствено добавени допълнителни гласове, за да бъдат признати изборите за легитимни.
В противен случай интеграцията в ЕС и НАТО щеше да бъде отложена за неопределено време и югозападната ни съседка можеше да изпадне в хаос.

Освен това, гражданите от албански произход ясно демонстрираха пренебрежението си към втория кръг на президентските избори, въпреки че техните лидери декларираха ангажираност към електоралния процес.

Тоест, Георги Иванов беше избран с гласовете на по-малко от две трети от благоволилите да се разходят до урните над 40% имащи право на глас, предимно етнически българи.

В такъв случай той става заложник както на опозиционния СДСМ, така и на водачите (формални и неформални) на албанското и другите малцинства както на тези, чиито политически представители го подкрепиха, така и на тези, които му се противопоставиха.
Тоест, длъжността му ще бъде формална в много по-голяма степен, отколкото на тримата му предшественици. Това обаче едва ли го вълнува много.

По-важното е, че от електоралния процес бяха на практика изключени двете политически най-активни общности - тези на албанците и на македонските българи, които се чувстват такива.

С гражданите от албански произход отдавна всичко е ясно. Те не гледат на сериозно на македонската държава.
А тяхната стара мечта за обединена Албания е на път да се реализира в близкото, или в по-далечното бъдеще.

И ако демографският бум сред тях продължава, много трудно ще бъде някой да им попречи. Не само в Република Македония, но дори и в Косово техните лидери питат българските представители в различните международни организации: "Кога че я делиме Македония?". И са убедени, че ще срещнат разбиране.

А македонските българи бяха демотивирани от кръстосания огън, на който беше подложен техния кандидат Любе Бошковски.

Той в крайна сметка спечели два пъти по-малко гласове, отколкото беше личният му рейтинг. Лошото е че най-сериозните атаки срещу него бяха отправени от управляващите, които се правят на наследници на славното ВМРО от времената на турското робство и сръбския геноцид.

Въпреки че самият председател на тази партия Никола Груевски беше издигнат в политиката от нейните стари лидери, той постепенно се освободи от тях - Любчо Георгиевски беше изваден от политиката и прие българско гражданство, Доста Димовска беше изпратена на почетно заточение в София, като шеф на македонския културен център, а Любе Бошковски беше предаден на палачите в Хага.

И сега управляващи и опозиция успяха да го извадят от активната политика, за да ликвидират всяка една възможност за реално сближение с Република България.

В това отношение много им помогнаха и назначените за българи в македонските медии както с клеветите срещу него, така и с интригите помежду си.

На мене лично често ми се е случвало при някое посещение в Скопие да прекарам приятно с двама, трима, или четирима македонски българи, да се почерпим добре и да проведем сериозна дискусия за настоящето и бъдещето на българската нация и най-вече на тази нейна част, която сега живее в югозападната ни съседка, а при следващото ми ходене там да чуя от единия по адрес на другия (или другите), че е "прав србин", "агент на УДБА", "назначен българин", "македонист" и т. н.

Последното определение прочетохме и от Виктор Канзуров по адрес на Любе Бошковски, което беше най-малкото недостойно от негова страна.

В тази връзка съм длъжен да заявя следното: не познавам лично Виктор Канзуров и няма как да се запозная в близкото бъдеще поради дълготрайното ми отсъствие от българските земи.

Нито една квалификация, която съм отправил в предния материал - отговор на неговите нападки, не съм я измислил и съм подчертал че е хипотеза на македонски българи.
И за "пълзящия македонизъм", и за "назначените българи" съм слушал достатъчно и в Скопие, и в Охрид, като той обикновено е бил сред персонифицираните.

Виктор Канзуров би бил още по-неприятно изненадан, ако знаеше от кого съм слушал тези квалификации по негов адрес и по адрес на други хора. Обаче смятам да му ги спестя и да закрия този спор, най-вече поради сериозната ми заангажираност в момента с проблемите на Средния Изток и Южен Кавказ.

А пък и в Република Македония в близките месеци най-вероятно няма да се случи нищо интересно, което си струва да се коментира в нашия сайт и в другите български медии.

В заключение искам да изразя съгласие с една от тезите на колегата-колумнист Теодор Дечев, който направи героически усилия да се превърне в арбитър на нашия спор, макар че предварително беше обречен на неуспех.

Когато се дава българско гражданство на гражданин на Република Македония, името му трябва да бъдат публикувано в "Държавен вестник", придружено със снимка как целува българското знаме и декларация че той винаги се е чувствал българин, че ако досега не се е изявявал като такъв, е било защото се е страхувал от репресии и че смята македонистите за заблудени македонски българи.

Бих допълнил още, че когато някой от тези българи с двойно гражданство се издигне в скопската йерархия, независимо дали в бизнеса, политиката или журналистиката, този факт трябва периодично да се напомня от българските медии.

Така ще отпадне от само себе си корупцията в сферата на статуса на македонските граждани у нас и няма да има случаи, когато примерно македонски политик от СДСМ хули България и българите, а жена му тихичко кандидатства и получава българско гражданство с посредничеството на назначените българи в Скопие!
Аз твърдо поддържам борбата с корупцията!