На 26.05.2016г. все още изпълняващият длъжността министър-председател и лидер на Народната Партия Мариано Рахой свика Съвета за Национална Сигурност във връзка с политическото напрежение във Венецуела. Формалният повод е постоянното местожителство там на над 200 000 испанци, както и неизвестно колко венецуелци в Испания.

Неформалните обаче са много: двете страни с обща история и култура допреди 200 години, в политически план, са като скачени съдове: не може в едната да се пролива кръв и никой нищо да не забелязва в другата. Навремето, когато във венецуелската столица се разигра така нареченото „каракасо”, испанският министър-председател – социалистът Фелипе Гонсалес, веднага отпусна на колегата си и съидейник Карлос Андрес Перес милиард и половина за успокояване на напрежението в размирните бедни райони на Каракас.

Сега напрежението е в цялата столица и навсякъде в провинцията: не достигат основни хранителни продукти, прах за пране, тоалетна хартия. А това е истинска трагедия за изключително чистоплътните венецуелци: който е живял с тях в софийския Студентски град, го знае много добре.

Тежката престъпност във Венецуела ескалира. И вече е много трудно да се разграничат убийствата по чисто криминални и политически мотиви. Например тежката престрелка с многобройни жертви в Трухильо официално е представена като сблъсък на две банди. Но няма да бъде чудно, ако излязат и политически мотиви. И няма никаква гаранция, че ако Николас Мадуро си даде оставката, или бъде принуден да избяга, положението ще се оправи: боливарианците няма да простят поражението си на десницата.

От друга страна, политиците от Родината-Майка наливат масло в огъня, с непрекъснатата си пряка намеса във вътрешните работи на бившата колония. По този начин радикализират своите привърженици и в самата Испания и усложняват отношенията си три седмици, преди предсрочните парламентарни избори. И компромисът става невъзможен.

Алберт Ривера - лидер на дясноцентристката четвърта парламентарна сила „Сюдаданос” (граждани) се завърна от Каракас в Мадрид след срещи с най-авторитетния лидер на опозицията Енрике Каприлес Радомски (губернатор на щата Миранда и бивш кандидат за президент) и със съпругата на излежаващия тежка присъда бивш кмет на Каракас Леополдо Лопес. Преди това Лилиан Тинтори беше в Испания и получи подкрепа (и самата тя подкрепи на предните избори) от Мариано Рахой. Докато лидерът на „Подемос” (ние можем) Пабло Иглесиас открито подкрепя боливарианците и твърдо се застъпва за оцеляването на президентския пост на Николас Мадуро.

Не е ясно дали Мадуро ще оцелее до 26 юни, когато са изборите. Ясно е обаче, че Пабло Иглесиас върви напред, след като успя да обедини „Подемос” с Обединената левица на традиционните испански комунисти, които изповядват марксизма-ленинизма. В случая най-важна е подкрепата, която получи от ветерана на испанското комунистическо движение – 77 годишния Хулио Ангита.

Когато последният оглавяваше испанските комунисти, идваше на почивка във Варна, в дома на ЦК на БКП. Аз си спомням думите му след назначаването на консерватора-клерикал Тадеуш Мазовецки за министър-председател на Полша: „Ако в Източна Европа антикомунист може да стане министър-председател, защо в Западна Европа комунист да не може?”

Хулио Ангита така и не стана министър-председател, но с всеки ден (паралелно с качването на рейтинга на Унидос Подемос – Обединени Можем) става все по-вероятно да играе ключова роля в определянето на състава на бъдещата правителствена коалиция. Защото рейтингът на третия, според социологическите изследвания - Пабло Иглесиас, догонва този на лидера на социалистите – втория Педро Санчес.

Последният вече си призна в интервю пред дясноцентристкия испански вестник „АБЦ”, че ако изборният резултат на Испанската Социалистическа Работническа Партия (ИСРП) е съвсем неудовлетворителен, ще си подаде оставката. Засега на първо място твърдо е Мариано Рахой и на четвърто твърдо Алберт Ривера. Ясно е, че след скандала от миналата седмица между Иглесиас и Ривера (след завръщането на последния от Каракас), по повод на изострянето на ситуацията във Венецуела и подкрепата на двамата за противостоящите страни, не може да става и дума за участие в правителствена коалиция. Дори се говори за възможно кърваво меле в изборния ден, или на следващия, между привържениците на „Унидос Подемос” и „Сюдаданос”. Ще видим…

Всъщност, сблъсъците в Барселона между полицията и местните маргинали много приближават възможното кръвопролитие. Кметицата-феминистка Ада Колау е безпомощна да се справи с проблемите, довели до насилието. В следващите дни то може да обхване други испански райони.

Нито Мариано Рахой с Алберт Ривера, нито Педро Санчес с Пабло Иглесиас са в състояние да съставят правителство, ако вярваме на социологическите агенции. На фона на напрежението няма шанс за правителство с участието на Мариано Рахой и Пабло Иглесиас, или на Педро Санчес и Алберт Ривера. Остава голямата коалиция по немски пример: Мариано Рахой и Педро Санчес.