Не може да се отрече високото самочувствие на министъра на външните работи на Република Турция Ахмет Давутоглу.
Твърдейки, че неоосманизмът е измислица на чуждите журналисти и анализатори на турската политика, той твърде успешно прилага на практика тази доктрина.
Пропагандирайки борбата за мир, ориентацията към ЕС и развитието на отношенията със съседните държави, всъщност демонстрира позиция на силата и стремеж към извиване на ръцете на по-слабите съседи и на страните, зависими от турското геополитическо положение.
Постановката за отказ от проблемите в миналото и за поглед, насочен в бъдещето, означава отхвърляне на вината за престъпленията на турските ръководители, извършени по времето на Османската империя, младотурците и обкръжението на Кемал Ататюрк - кървавото потушаване на въстанията на балканските народи до началото на ХХ век, клането над тракийските българи по времето на Втората балканска война, геноцидът над арменците през 1915-1921 година, гръцките погроми след това.
Вместо извинение, Ахмет Давутоглу призовава в книгата си за възстановяване на турското политическо и икономическо влияние над независимите държави,освободили се навремето от османско робство и дава за пример Германия,Япония и Русия, които и досега играят решаваща роля в развитието на някога окупираните от съответните империи страни.
Вярно е, че и там някогашните метрополии са управлявали с насилие и жестокости, но като цяло са цивилизовали завладените земи и народи. Докато никак не е случайно,че класиците на историята на цивилизацията определят Османската империя като „мъртвородена цивилизация". Основната причина е, че е потискала по-развити от нея цивилизации и култури. Затова техните наследници не са запомнили с нищо добро турското робство.
Ахмет Давутоглу обаче наистина е изключителен политик и дипломат и умее майсторски да прокарва целите и идеите си, когато не среща съпротива от партньорите си.
Донякъде това се случи и по времето на посещението му в София. Повечето българските политици и държавници, и най-вече външният министър Николай Младенов, се надпреварваха да му правят „метани" и да се съгласяват с констатациите му, услужливо премълчвайки различията в оценките за миналото и настоящето.
Единствено може би президентът Георги Първанов успя да излезе от дипломатическия тон и да постави пред госта въпросите за екзархийските имоти и за компенсациите за тракийските българи - бежанци от зверствата на турската армия и башибозук.
Той направи това в една сложна за себе си ситуация, когато всяка непремислена дума и действие могат да се използват срещу него.
По този начин защити достойнството на президента и върховен главнокомандващ.
Всъщност тези два въпроса бяха поставени още преди това от министъра без портфейл в правителството на ГЕРБ Божидар Димитров.
Той се осмели отново да ядоса приятеля си Бойко Борисов и да рискува да получи от него втори жълт картон, но да защити честа и достойнството на независимата българска държава.
Димитров обаче по команда беше атакуван и от македонския журналист Виктор Канзуров, който усилено се старае да внуши на общественото мнение, че е с българско самосъзнание, а всъщност сигурно и сам не знае на колко разузнавания служи.
Казва, че ще съди министъра без портфейл, който огласи една обществена тайна, добре известна и в Скопие, и в Охрид, и в София. А тя е, че Канзуров е „назначен българин", доносник и част от паспортната мафия! Всичко това аз го написах преди една година, министърът сега го потвърди!
Прави чест и на Яне Янев, който в момент, когато никой друг от управляващите и опозицията не се осмели да постави въпроса за признаване на геноцида над арменците и за опазване на българското и арменското културно наследство на територията на Република Турция, подготви съответната проекто-декларация и я внесе в деловодството на Парламента.
В нея евентуалната подкрепа за турското членство в ЕС е обвързана с тези въпроси.
Едва ли обаче министър Давутоглу ще си тръгне от България с по-ниско самочувствие и с въпроси, тежащи върху кабинета му.





































































Коментари 33