Глобализацията се крепи на един постулат - максимална рентабилност в кратки срокове. Парализата на световната търговия заради закъсалия в Суецкия канал кораб Ever Given показва, че тази система виси на косъм. Това твърди в интервю за френския всекидневник Le Figaro Ив Перес , почетен професор и бивш декан на юридическия факултет на Западния католически университет в Анже.

LE FIGARO: 400-метров кораб, глупаво заседнал в Суецкия канал и веригите за доставка са нарушени, търговският трафик е частично парализиран. Как си го обяснявате?

Ив ПЕРЕС: През нощта на 24 март Ever Given, 220 000-тонен контейнеровоз, заседна в Суецкия канал, блокирайки цялото преминаване на други кораби (бел. ред. трафикът беше възобновен в понеделник). Близо 400 кораба чакаха пътя да се разчисти в този канал, през който преминава 12% от глобалния морски транспорт. Блокиране на директна цена. Според изчисленията на Allianz загубите възлизат на 6 до 10 млрд. долара на ден. Но има и още по-големи непреки разходи. Сирия разпредели горивото си. В Европа обаче този инцидент ще влоши недостига на електронни компоненти и ще се добави към проблемите, причинени от пожара в завод за полупроводници в Япония и прекъсването на електрозахранването в Тексас, което се отрази на електронната, нефтохимическата и пластмасовата промишленост. Европейската автомобилна индустрия трябваше да забави производствените си линии поради недостига на електронни компоненти след тези няколко аварии. Живеем от 30 години с догмата за нулевите запаси. Моделът за управление на момента замени този на непременно скъпото управление на запасите. Този модел на нулеви инвентаризации е прекрасна илюстрация на логиката на краткосрочната рентабилност, на която се основава глобализацията. Той предполага гладък, съвършен свят без инциденти, конфликти и епидемии. Накратко, теоретичен, абстрактен модел, далеч от реалния свят. От известно време насам инцидентите се увеличават и вирусите нарушават живота на най-добре регулираните общества. В резултат на това компаниите започват да попълват запасите, в случай че възникне непредвиден проблем. Разтягането на веригите за доставки, на които разчита глобализацията на производството, достига пределите си.

Цената на барел петрол се повиши с 5 долара за броени часове. Прави впечатление, че един кораб е достатъчен, за да срине цялата глобализация. Дали блокирането на Суецкия канал е симптом на недостатъците в нашата глобализирана икономика?

Глобализацията е крехка система. Инцидентът в Суецкия канал е добър пример за това. Глобализацията е изградена върху предпоставката за максимална краткосрочна рентабилност. Веригите за доставки са сегментирани до крайност и производствените центрове са разпределени в няколко държави. Това важи за автомобилната индустрия и микроелектрониката, но също така и за други индустрии като фармацевтичната например. Ваксината на Pfizer има 280 компонента, които се произвеждат в различни страни. Лесно можем да си представим рисковете от прекъсване на доставките, които могат да възникнат.

Не можете да живеете в постоянно изчисляване на вероятностите, но кризи и шокове винаги се случват. В резултат на това 24-часовият банкомат се изчерпва. Дори генерира огромни допълнителни разходи. По този начин, ако контейнеровоз, заседнал на южния вход на Суецкия канал, иска да достигне Ротердам, заобикаляйки африканското крайбрежие покрай нос Добра надежда, това ще отнеме още 12 дни. Освен това закъсненията в крайна сметка ще се натрупват; ще отнеме няколко седмици, за да се компенсират закъсненията, създадени от тази авария. Кораби, тръгнали от Китай и закъсали в Суецкия канал, ще пристигнат със закъснение в Ротердам.Те ще закъснеят и за повторното им товарене, когато напускат пристанището в Ротердам, за да се върнат в Азия. Очаква се значително увеличение на разходите за морски превоз, да не говорим за разходите за застраховка. Всичко това, защото ще се формира поколение лидери с изключително тясна визия за управление на разходите и риска.

Морски канал служи за снабдяване на милиони потребители от двете страни на света. Това проблематично ли е? Има ли алтернативи?

Западът превърна Китай във фабриката на света. Той се ръководеше от логиката на оптимизиране на разходите и краткосрочните печалби. В краткосрочен план беше прав, но в средносрочен сгреши. Той силно подцени възможностите на Китай да се учи. Последният обаче следва само стратегията за развитие в полета на дивите гъски, теоретизирана от японския икономист Акамацу през 30-те години. Подкрепяни от държавата, китайските компании успяват да откраднат западните технологии, да се научат да ги овладяват и усърдно да практикуват стратегии за подем на секторите на промишлените стоки, преминаващи от стоки с ниска добавена стойност към такива със средна и висока добавена стойност.

По този начин Китай се превърна в страховит конкурент, който утре може да отнеме от Америка скиптъра на света. Освен това европейците се оказват зависими от свят, чийто център вече не са те. Свикнали да се гушим под крилата на американския орел, откриваме, че той не знае много добре какво да прави с китайския дракон. Но недостатъците на зависимостта не са само макроикономически или геостратегически. Всеки ден откриваме уязвимости в нашите вериги за доставки на промишлени стоки. Миналата година изпитахме тревога, когато бяха спрени полети от Китай, с така необходимите ни при експлозията на пандемията маски и дихателни апарати. По този повод отново открихме, че някои стратегически стоки като тези, свързани с нашата храна или здравето ни, трудно могат да бъдат премествани и че трябва да продължим да ги произвеждаме сами. Но също така би било добре да се репатрират в рамките на разумен периметър определени стоки от индустриален характер, като автомобили.

Какви уроци можем да извлечем? Трябва ли да преразгледаме отношението си към продуктите, произведени в другия край на света?

Виждам три урока, които трябва да се извлекат от този опит, особено през последната година. Първият е, че трябва да активираме отново концепцията за националната сигурност. Трябва да се върнем към анализа на уязвимостта на нашата страна в условията на глобализация. За това трябва да предефинираме стратегическите приоритети. Не бива да се обсебваме от факта, че сигурността си има цена. Това е вярно. Но дали сега не преоткриваме скритите разходи на глобализацията? Загубите, които понасяме, са много високи, най-сериозните от 1945 г. Трябва да преосмислим нашата икономическа система чрез концепцията за националната сигурност. Говоря по-скоро за националната сигурност, отколкото за европейската, защото Европа защитава малко. Очевидно не става въпрос да откажем това, което Европа може да ни предложи, а по-скоро да не очакваме всичко от нея. Франция е заложила изцяло на Европа за закупуване на ваксини. По-прагматично, Германия подкрепи европейската стратегия за закупуване на ваксини с национални инициативи. И не изглежда, че е сгрешила.