6-7 – това е числеността на подразделението за борба с организираната престъпност в бургаската дирекция на МВР. Ако паметта на някои е изветряла – само в екшъна в Слънчев бряг взеха участие около 30-40 души организирана престъпна група (ОПГ). Доста неравна борба.

Тактиката на бившия вътрешен министър Цветанов е добре позната. Той търси и бързо намира виновен за провала на противодействието на престъпността в този от край време проблемен регион. И сочи с пръст – Цветлин Йовчев. Тук обаче фактите не са в негова полза – колко време бе министър „обвинителят”, колко – „обвиняемият”. И кой носи по-голяма вина за състоянието на системата за вътрешна сигурност.

Ако си припомним, в нито една от зрелищните операции със звучни имена, филмирани от MVR pictures и продуцирани лично от Цветанов, в главната роля не фигурира оперативно интересното лице Димитър Желязков. И други лица с прякори от анатомията, ботаниката или зоологията. И от парламентарната трибуна вживяващият се от време на време в ролята на оберпрокурор министър не произнесе „присъда” на нито един подобен.

Вероятно ако (не)компетентните органи си бяха свършили работата, на съвестта на Желязков нямаше косвено да тежи пореден човешки живот – на 41-годишния Александър Алексиев. Т.нар. Очите се разминава със смъртта, но оставя след себе си кървава следа. Така един петък през ноември 2001 от взрив, вероятно предназначен за него, загина съпругата му Тянка, брат ù Славчо Дерелиев-Рамирес и охранителят на Желязков Бъчи – Николай Бъчваров.

За да не бъдем обвинявани в пристрастност, трябва да отбележим, че Митьо Очите все пак полежа в затвора. Соченият за наркобос №1 в региона, участник в стотици скандали с употреба на физическа сила, побоища, престрелки, влезе за… пране на пари. След поредно споразумение със сговорчивата прокуратура. Ако се бе попазарил още малко – щяха да го съдят за неправилно паркиране. Влезе за 4 години и 10 месеца. Които според запознати, излежал като в луксозен санаториум, по-често навън, отколкото вътре.

Подходът на наследника на Цветанов – Бъчварова, също ще остане в аналите. "Това е голям проблем, но навсякъде има такава категория хора. Нашата задача е да покажем, че това не може да се случва." След такъв коментар можем да заключим – оправдава си социологическата диплома, за вътрешните работи – не става.

Как да покажем на „такава категория хора”, че така не се прави? Като ги смъмрим. Или като обявим лицето Желязков за лоялен данъкоплатец с честен бизнес и три законни фирми (зам.-министър Георгиев). Ако в нощта на престрелката Очите не бе с бронежилетка, можеше да го пишем „добре облечен бизнесмен”. Предпазният аксесоар малко разваля имиджа.

Премиерът Борисов реагира остро на бруталната изява на „главанаците” на прага на туристическия сезон, за който той „докарал” руснаци, румънци и още някакви ваканцуващи. И именно в стил „главанаци” впрегна репресивната машина на държавата – юруш към морето и бой по канчето, който не слуша. Към златните пясъци и сините вълни литнаха в пълна бойна готовност полиция, НАП, ДАНС, строителен надзор. Забравиха само онези по безопасността на храните.

Финансовият специалист по вътрешни работи Горанов пък роди мъдрия стратегически ход: полицейски и данъчни началници всеки уикенд… на море. Само дето не помоли: „Внимание, господа уважаеми бандити: стрелба, бой, дрога, проститутки и пиячка без бандерол - само в почивните дни!”

Дали досега тези началници и органи на държавната власт не са били на друга планета? Или за времето, прекарано във вътрешното министерство на най-високата професионална длъжност Борисов не разбра, че организирана престъпност не се бори с кампании, с показни операции с име или без, с десант на висши шефове с лампази на гащите на всяко местопроизшествие.

Организираната престъпност може да бъде респектирана единствено от системни мерки, от непрестанна репресия от страна на компетентните органи, от прилагането на цялата строгост на закона и при най-малкото прегрешение. Босовете и техните „лейтенанти” трябва да чувстват дъха на правосъдието в едрите си вратове във всеки един момент. И да бъдат убедени на 100 процента, че при една необмислена крачка, ще усетят тежката му ръка върху рамото си. Не късаме за пореден път опашката, а мачкаме главата.

Организираната престъпност може да бъде ликвидирана от хора, които имат пълната и безрезервна подкрепа на държавата – морална, материална, законодателна. Защо ли обаче усещането е за обратното? Защо цялото политическо и професионално ръководство на МВР, законодателната и изпълнителната власт (и двете на къса каишка на премиера) правят всичко, за да демотивират служителите, да превърнат работата им в невъзможна мисия, да ускорят разпада на системата.

Ако броят на напусналите МВР кадърни и опитни служители продължава да расте, наистина на полицейските началници ще им се наложи сами да търчат лятос до Слънчев бряг, зиме – до Банско, а през останалото време – до село Мечка, Русенско. А Б.Б. може да си спомни годините на главно секретарстване и лично да оглави „хвърковатата чета”.

И дори това, че в Бургаско 6-7 човека са изправени срещу армия по-малки или по-големи престъпни структури, не е големият проблем. Проблемът е в мотивацията им, в ресурса, с който разполагат, в подкрепата, която (не)получават, в правилата за работа и законодателната база. „Реформата” в МВР обещава нещата да станат още по-лоши.

Проблемът е и в това, че резултатите от техния рискован, опасен за здравето и живота труд, много често отиват на вятъра в съдебните зали. И не заради политически или някакъв друг чадър. Не че го няма – иначе въобще нямаше да си говорим за Очи, Уши и други. Просто и съдебната система, и поднебесната в своята всевластност прокуратура са затънали до шия в собственото си „реформиране” и правораздаването им е последна грижа.

Обикновеният българин отдавна се пита – докога.  А след публикацията в британския Daily Mirror за инцидента в Слънчев бряг сигурно същото се питат и на Албиона. За държава от ЕС ли става дума или…

Дано това поне стресне управляващите. Пък и Борисов не обича да се излага пред чужденците…