Америка е в плен на омразата. И то не от вчера. Атентатът в Аризона, при който загинаха невинни хора, е само продължение на една мрачна тенденция, която отравя климата в САЩ от половин век насам.

В доклада, изготвен след кървавия атентат в Аризона, се говори за единичен извършител с разстроена психика. Това може и да отговаря на истината, но обстоятелствата говорят и за нещо друго, а именно за нетолератността и омразата, които определят политическия климат в Америка. И то не от вчера.

През 60-те години на миналия век расовата омраза докара Америка почти до ръба на гражданска война. Омразата се подклаждаше от Ку-Клукс-Клан и техните поддръжници, чието брутално настъпление срещу еманципацията на цветнокожите доведе в крайна сметка до убийството на Мартин Лутър Кинг. Убийствата на братята Кенеди също бяха следствие на отровения политически климат и разцеплението на американската нация.

Четири десетилетия по-късно проповедниците на омраза все още се радват на безгранична популярност. Те са пред микрофоните на различни ток-шоу-програми, седят в задните стаички на офисите за политически кампании, а напоследък и в блоговете в интернет. От 2008 година обект на техните стрели е Барак Обама, първият тъмнокож президент на САЩ, който като демократ от левия политически спектър е трън в очите на политическите си противници.

При това в Америка се разви една определена политическа антикултура, която в щати като Аризона дава особено добри плодове. В граничещия с Мексико щат самопровъзгласили се пазители на реда отдавна преследват нелегалните пришълци с мълчаливото съгласие на върхушката. Не е никаква случайност, че именно тук проехтяха и изстрелите срещу депутатката от Демократическата партия Габриел Гифърдс.

Там, където човешките права се потъпкват с крака, животът на политическите противници няма почти никаква стойност. Политическата реторика на унищожението обаче не е привилегия само на реакционните сили в САЩ. Също и бившият президент Буш и неговият вице Дик Чейни не бяха пощадени от противниците на иракската война.

Няма значение дали става дума за Буш или за Обама - политическият екстремизъм в американското общество придоби застрашителни размери през последните години. Тази тенденция достига до висшите кръгове на американската политика - достатъчно е човек да надзърне в интернет-сайта на политическата икона на радикал-консервативното "Чаено движение" Сара Пейлин.

Сега, след поредната проява на брутално насилие, официална Америка ще демонстрира единство поне за няколко дни, тъй като с атентата срещу депутатката Габриел Гифърдс страната бе засегната в сърцевината си. Съмнително е обаче дали това единство ще продължи и ще се превърне в дълготрайна противоотрова.