Коментарът е предоставен от пресцентър "България в ЕС"

На 31 декември 2006 г. България ще затвори 3 и 4 реактор на „АЕЦ Козлодуй". Досега тази централа осигуряваше значим износ на електричество за региона.
Страните вносителки се намират в тежка ситуация: тази зима електричеството ще струва скъпо на Балканите. Първите потърпевши са Македония, Албания и Черна гора.

Герги Бояджи, заместник-министър на Енергетиката на Албания, страда от болки в кръста, които се увеличават, когато сяда.
Върти се в кабинета си, навежда се и се мръщи. Страда от всяко движение по време на разговора.
Но произнасянето на едно-едничко име може да го накара да се изправи на мига: Козлодуй.

Комините на атомната електроцентрала се извисяват на триста километра оттук, в Северна България. Но разстоянията са без значение за енергийния пазар на Балканите, който от миналата година е обединен по силата на договор.

Всички колеги на Бояджи от региона са дълбоко разтревожени от предстоящото затваряне на два от реакторите на централата, построена още в съветски времена.
Реакторите ще бъдат спрани на 31 декември, ден преди встъпването на България в ЕС. Представителите на Европейския съюз поставиха затварянето на реакторите като предварително условие за приемането на страната в организацията.

„Угрижен съм", споделя Бояджи. Впрочем той съвсем не е единственият.
Тревогите му относно възможното отражение на спирането на реакторите върху Югоизточна Европа се споделят навред из региона.
Унгарски и словенски евродепутати излязоха с призив към Европейската комисия „в единадесетия час", за да измолят „кратка отсрочка" за Козлодуй.

Черна гора също тръпне в очакване. „Надяваме се да отсрочат затварянето на реакторите и да ги оставят в строя поне още година", заявява Срджан Ковачевич, директор на черногорското електроразпределително предприятие EPCG пред изданието „Виести".

„На всяка цена"
Отсрочката обаче едва ли ще има. Българската АЕЦ ще последва съдбата на подобни остарели инсталации от съветски времена в други страни-членки на ЕС.
В Литва голямата АЕЦ в Игналина беше затворена преди встъпването на страната в ЕС през 2004, което струва много скъпо на страната.
Словакия, голям износител на електроенергия в Източна Европа, е поставена пред същата дилема. Страната ще се превърне във вносител, ако затвори Ясовске Бохунице, друга АЕЦ от съветски тип.

Разликата е във факта, че затварянето на 3-ти и 4-ти блок на Козлодуй засяга по-голям брой страни в регион, който и сега не разполага с големи енергоресурси.

Албания пък е в още по-трудно положение.
Миналата зима там се наложиха прекъсвания в електроподаването, които понякога траеха по десет часа.
Тъй че идната зима на страната трябва „на всяка цена" да се осигури по-добро електроподаване, заявява Герги Бояджи.

Като се има предвид, че подобно мнение се споделя и в останалите държави от региона, експертите очакват стремителен ръст на цените още с нарастването на потреблението в първите зимни дни.
Хърватия и Албания вече оповестиха офертите си на 27-ми октомври. Македония и Черна Гора ще купуват електричество през ноември.

В Югоизточна Европа потреблението на електроенергия нараства с около 5% годишно.
С изключение на България, Румъния и Босна и Хрецеговина, всички страни в региона са нетни вносители или предстои да се превърнат всеки момент в такива.
Миналата година тези три страни са изнесли 14 тетраватчаса на регионалния пазар.
Но „на пазара просто вече няма достатъчно електроенергия", обяснява Атанаско Таневски, директор на македонската държавна електроразпределителна компания MEPSO.

Според експертното издание на Platt's, със затварянето на двата реактора на Козлодуй ще се загуби и 40% от електроенергията за Албания, Македония, Черна гора и Косово, с която въпросните страни покриват дефицита си от електроенергия.

Другите страни, които внасят електроенергия от България, като Сърбия и Хърватско, също ще усетят ефекта от затварянето.
Сърбия вече е подсигурила доставките си до февруари. Но ако зимата се окаже студена, страната може и да изпита недостиг, поради недостатъчно сигурните доставки на газ от Русия, според Мият Милошевич, директор на Elektro-Privreda-Сърбия.

Самата България също може да се окаже принудена да внася електроенергия след затварянето на реакторите, защото потреблението там нараства с темпа на икономическия растеж.
Миналата година страната изнасяше половината от собствената си продукция от 7,6 тетраватчаса за Гърция, а останалата част продаваше на страните от региона.

Ръст на цените
Във всички страни от Югоизточна Европа директорите на енергоразпределението очакват цените на електроенергията да скочат с най-малко 20%. Цената на киловатчас ще мине от 0,05 евро на 0,06 евро.

В Косово и Македония очакванията са за 0,07 евро за киловатчас.
Енергоразпределителната компания на Македония, която вече изпитва тежки финансови затруднения, се опасява това да не струва на страната 50 милиона евро повече от миналата година.
Албанската KESh заяви, че е готова да плати до 0,078 евро за киловатчас през първия триместър.

Потребителите също ще го усетят по сметките си. Понастоящем черногорците и македонците плащат по три евроцента за киловатчас. Това е най-евтиният ток на континанта, в ЕС средната цена е около 10 евроцента.

„Ако MEPSO купува по-скъпо, автоматично ще вдигнем цените и за потребителите", казва Ленче Карпузоска, говорител на ЕВН - частната електроразпределителна компания в Македония.

Опасявайки се от ръста на цените на международния пазар, енегроразпределителните компании търсят местни източници.Атанаско Туневски от MEPSO разглежда възможността да се модернизира ТЕЦ Неготино, ако цените се доближат до 0.07 евро.

Старите централи като Неготино обаче са в лошо състояние и несигурни за експлоатация.
Последната ЕЦ в Албания е построена през 1986 г., а в Черна Гора през 1982 г. Ако заложат на страрте централи, по-късно страните ще се сблъскат „с далеч по-тежки проблеми", твърди Атанаско Туневски.

Междувременно енергоразпределителните компании вземат кредити с високи лихви, за да осигурят доставките от чужбина, докато правителствата се опитват да ограничат разходите.
Потребителите ще трябва да платят и лихвите, които ще натежат върху сметките им или ще се наложат прекъсвания на електроподаването.

На мнозина това не им е по джоба.
72-годишната Евгения от Скопие живее от скромната си пенсия (в Македония средната пенсия е около 120 евро). „И така ми е прескъпо", казва тя.

Най-доброто решение е някой да поеме от България ролята на износител.
Румъния е изкушена от тази перспектива. През първото тримесечие на 2006г. страната увеличи износа си с 20%.
С атомния си реактор, който трябва да достигне пълния си капацитет идното лято Румъния ще може да се намести в нишата, отворена от затварянето на 3-ти и 4-ти блок на Козлодуй.

Но преди това се задава зимата на 2006-2007 г. През този период потреблението ще нарасне, особено ако зимата е суха и студена, каквито бяха три от зимите през последните десет години.