Парламентът без време петъчно хлопна кепенци, след като опозицията бойкотира с неприсъствие дебата по изборния кодекс „Фидосова". Тя, горката опозиция, сал това може да направи срещу тежката артилерия на управляващото малцинство и присъдружните му (не)зависими.

От началото на т.нар. дебати по основополагащия документ за предстоящия на лято вот послушните и продажните ведно окупираха пленарната зала и безочливо си гласуват това, което им отърва. Което отърва най-вече на ГЕРБ и онези, които навреме се отказаха да уволняват Б. Б. и вече слушкат, папкат и не хапят ръката, която дава храната.

Сигурно благородната цел на партията-майка е неоспоримо да опровергае клеветническите оценки на международни наблюдатели за избори '2011 - че били най-недемократичните, купени, подменени и опорочени. Така ли било? Само стой и наблюдавай международно какво ви чака догодина с този кодекс...

През последните дни картелът ГЕРБ & Со. не пожела да чуе нито едно предложение на своите опоненти, с което успя да примири обедини и непримирими в идеологиите си политически сили. Не е често срещано парламентарно явление депутати от БСП и Синята коалиция, от ДПС и Атака да говорят на един и същ език и да предприемат единни действия.

Което ще рече, че или Фидосова е посреднически гений и призванието от бога й е да разреши окончателно по мирен път конфликтите между Северна и Южна Корея и в Ивицата Газа, или партията на Борисов - Цветанов сериозно гази из лука.

Като загърбват ключови теми, които биха гарантирали честен и прозрачен вот, парламентаристите предъвкват като онзиденшна палачинка колко дни да почиват платено или безплатно каталясалите членове на секционни комисии, кой ден е подходящ за избори - неделя ли, петък ли, или примерно денят на Света Великомъченица Неделя, преподобните Тома Малейски и Акакий (7 юли - първата неделя след изтичането на мандата на 41-вото НС през 2013, харесана, както казват, от Б. Б.), на ксерокс или под индиго да се представят следоригиналните екземпляри на секционните протоколи...

Встрани остава всичко, което може да попречи на ГЕРБ да спечели следващите избори като предварително продаден мач между бистришките тигри и „Барселона" на „Камп Ноу".

В тинята на безсмислено празнодумство и просташки подмятания за червени прашки и полово предавани болести се давят ключови въпроси като достъпа на наблюдатели и застъпници до работата на ЦИК и РИК, еднополовостта (грешка - партийността) на ръководителите на секционните комисии, възможностите за манипулации на бюлетините в самите секции, привидната безпогрешност на протоколите и невъзможността за юридическото им оспорване, преференциалния вот, използването на СРС при противодействието на купуването и продаването на гласове.

А те са много важни за предстоящите избори. Толкова важни, че усетили натиска на опозицията дори зад мощния гръб на флагмана на монтанската правна школа Фидосова, депутатите от ГЕРБ се заканиха до края на тази година (що ли пък не до 21.12, по-известен като края на света) да не внасят предложения изборното законодателство да нахлува неканено в дневния ред. И ако не се постигне консенсус - разбирай: опозицията да клекне - избори '2013 ще се провеждат постарому. И Партията ще върши безнаказано обичайните си изборни безобразия.

На българските граждани обаче им е все през урната по какви правила ще гласуват. Те вече не вярват на мантри и добри намерения. Като чуят темата „изборен кодекс" в поредната телевизионна пустоливница, сменят канала.
Преживели са и интегрални бюлетини от по метър и половина, и шарени като есенна шума листчета за всяка партия, и сини или черни химикалки, и кръстчета или чавки в и извън квадратчета, и говорител на ЦИК, който артикулира по-зле от Любен Дилов-син, че дори вечния проф. Михаил Константинов.

Отдавна са претръпнали, че вотът се манипулира, че вотът се подменя, че вотът се опорочава. Че само едни по-мургави граждани чакат като манна небесна този вот, за да добавят някой и друг лев към „социала". А ако левът е в повече и идва и от ляво, и от дясно, че и от средата, наречена „център" - халал.

Знаят, че и пишман рибар с вмирисан шаран от ъгловия магазин в сакчето не лъже така, както политик преди избори. И броят негласуващи се увеличава с темпото, с което се топи населението. Така е отколе по тези земи. Умните умуват, лудите - лудуват. Или управляват.

И всичко щеше да е наред, ако след миналогодишния вот за президент с разнасяне на чувалчèта някакви организации като ОССЕ и разни други не ни препоръчаха да си опичаме акъла как правим избори.

Или внимателно са следили какво се случва в България, или просто преводачът на главата „Бай Ганьо прави избори" е бил много качествен. Европа също гледа, макар че същият Бай Ганьо сложи оловна точка на творчеството на създателя си Алеко Константинов и не сколаса Щастливеца да напише продължение със заглавие „Бай Ганьо избира конституционен съдия".

След двата скандала с конституционно магистратските избори и с цъкащия като Цацаров с часовников механизъм следващ подобен управляващите трябва да се ослушат.

Защото едно е Обама да те обяви за балкански лидер №1 и верен съюзник - все му е тая на американския президент за тази забравена от бога земя с раболепно ухилен като зелка як премиер, между нея и САЩ е Атлантика и половин Европа, що да не почеше самолюбието на госта зад ушите, друго е Старият континент да ти обяснява, че нищо, че си боядисал старателно WC-то на ГКПП-то, ще видиш Шенген, ама друг път.

Защото Европа от черен колан по карате не се бои. Скастри ни за ужаса Марковска, мълчаливо изтрая простотията Гугушева, наблюдава с повишен интерес какви ще ги сътворим с главния прокурор. А в менюто ги очаква специалитетът на заведението: избори по герберски. Алангле.

За всички оттатък Калотина е ясно, че тези управляващи, освен да усвояват еврофондове и да строят магистрали, могат и да прилапват повече власт, отколкото могат да преглътнат. Че могат да купуват послушание. Да си гарантират послушен Висш съдебен съвет. Да си осигурят депутатско мнозинство на къса каишка, за каквото им потрябва. Да си измислят правила и да си играят по тях.

Но в Брюксел не си играят на „сляпа баба". И с управленската дупка, в която падаме от повече от четири години и която ще ни поглъща чак до следващите парламентарни избори, ще си останем още дълго вярното куче пазач на външната граница на ЕС. Куче, което има колибка и кокал, и боядисан кенеф, но което не може да си помисли да влезе в Шенгенската им къщичка.