Израелци и палестинци все още погребват и скърбят за близките си, които бяха убити по време на третата война в Газа за последните шест години. От 8 юли до сега загинаха над 1800 палестинци и 65 израелци. Мнозина са уверени, че въпреки последното примирие, ще има още жертви и от двете страни.

Тази трагедия е резултат от умишленото възпрепятстване на обещаваща стъпка към мир, когато беше обявено споразумението за помирение между палестинските фракции през април.

Голяма отстъпка от страна на Хамас да постави Газа под съвместен контрол със съгласие на правителство, което не включва членове на Хамас. Новото правителство обеща също да приеме трите основни принципа, изисквани от членовете на Международната четворка (ООН, САЩ, Европа, Русия): ненасилие, признаване на Израел и придържане към последните споразумения. Трагичното е, че Израел отхвърли тази възможност за мир и досега успява да възпрепятства избора на ново правителство в Газа.

Два фактора са необходими, за да има мирно споразумение: поне частично вдигане на санкциите и блокадата, които изолират 1,8 милиона души в Газа и даване на възможност заплатите на палестинските чиновници да бъдат платени. Тези изисквания за човешки стандарт на живот продължават да се отричат. Вместо това,предложението на Катар да осигури средства за заплащане на служителите бе блокирано от Израел и достъпът към и от Газа бе допълнително затегнат от Египет и Израел.

Няма хуманна или правна обосновка за начина, по-който израелската армия води тази война.Израел обстрелва с ракети, бомби и с големи артилерийски части Газа, включително хиляди домове, училища и болници. Голяма част от ивицата е загубила напълно достъпа до вода и електричество. Това е хуманитарна катастрофа.

Няма извинение за умишлени нападения срещу цивилни граждани в конфликта. Това са военни престъпления. Това важи и за двете страни. Безразборните атаки срещу цивилните израелски граждани от Хамас са еднакво неприемливи.

Въпреки това, двама израелски цивилни и един чуждестранен работник са били убити от палестинците, за разлика от преобладаващото мнозинство от убити цивилни палестинци, от които над 400 са деца. Правната необходимост от международни съдебни производства, трябва да бъде взета на сериозно, да се разследва и да се сложи край на тези нарушения на международното право.

Съветът за сигурност на ООН трябва да гласува резолюция за признаване на нечовешките условия в Газа и да обсъди прекратяване на обсадата. Резолюцията също би могла да признае необходимостта от международни наблюдатели, които да могат да докладват за движението към и от Газа, както и нарушения на прекратяване на огъня. Трябва да се утвърдят строги мерки за предотвратяване на контрабандата на оръжие в Газа. Членовете на групата „Старейшините" ( група от независими лидери, които работят заедно за мир и човешки права) се надяват, че този процес ще има успешен край.

По молба на палестинците швейцарското правителство обмисля провеждане на международна конференция на държавите, които са подписали Женевската конвенция. Това би могло да окаже натиск върху Израел и Хамас да спазват задължението за защита на цивилното население по силата на международното право.

Ние искрено се надяваме всички държави, особено тези на запад, с най-голяма власт да спазват техните задължения и да подкрепят Четвъртата Женевска конвенция, уреждаща третирането на окупирана територия.

Единството между Фатах и Хамас е по-силно, отколкото в продължение на много години. Като Старейшини, ние вярваме, че това е една от най-окуражаващите тенденции за последните години и я приветстваме. Това предоставя възможност за Палестинската автономия да възстанови контрол над Газа, което ще е важна първа стъпка Израел и Египет да вдигнат блокадата.

Палестинското ръководство не може да се справи с тази задача само. То ще се нуждае от незабавното завръщане на Мисията на ЕС за гранична помощ не само в Рафия, но и всички пропускателни пунктове в Газа. Египет и Израел от своя страна ще могат да  сътрудничат с международни наблюдатели с мандат на Съвета за сигурност на ООН за защита на цивилното население.

Първоначалната цел трябва да бъде пълното възстановяване на свободното движение на хора и стоки към и от Газа през Израел, Египет и по море. САЩ и ЕС трябва да признаят Хамас не е само като военна сила, но също така и като политическа.

Този факт не трябва да бъде пренебрегван. Само чрез признаване на нейната легитимност като политически актьор, който представлява значителна част от палестинския народ, може западът да осигури подходящите стимули Хамас да остави настрани своите оръжия.

От международно наблюдаваните избори през 2006г., които доведоха на власт Хамас в Палестина, подходът на Запада явно допринася за обратния резултат.

В крайна сметка, трайният мир зависи от създаването на палестинска държава до Израел.

Лидерите в Израел, Палестина и основните световни сили трябва да вярват, че тези промени в политиката са досегаеми и ще придвижат израелците и палестинците близо до деня, когато небето над Светите земи ще бъде завинаги спокойно.

Джими Картър е бивш президент на САЩ. Мери Робинсън е бивш президент на Ирландия. И двамата са членове на Старейшините, група от независими лидери работят заедно за мир и човешки права