След поредицата драматични събития от декември миналата година насам, най-сетне статутът на УБ "Лозенец" (Правителствена) се изясни. По време на първото четене на Закона за лечебните заведения беше взето решение правителството вече да не е неин собственик. С тази стъпка започна обещаната трансформация на болницата в търговско дружество и прехвърлянето на управлението й на Софийския университет.

Министър Ананиев представи предложението с аргумента, че така "Лозенец" ще се отвори към обикновените граждани и вече няма да е привилегия само на политическия и държавен елит да се лекува в нея - стъпка съизмерима едва ли не с отварянето на царските имоти за туристи. Всъщност ситуацията е малко по-различна - елитът отдавна не се лекува "масово" в болницата си, а въпросното заведение е "назад" поне с 33 млн. лв., заради лошото си менажиране по думите на здравния министър и в него "при 200 легла има 900 души персонал", както твърди пък председателят на здравната комисия в НС д-р Даниела Дариткова.

Около бившата Правителствена болница периодично се завихрят скандали, свързани предимно със спорните обществени поръчки и особено остро с качеството на трансплантациите, които се правят в нея. След ударното начало на тази дейност през 2004 година, когато беше извършена първата чернодробна трансплантация на дете у нас (осъществена всъщност проф. Малаго от Университетската хирургична клиника в Есен), последваха години на трансплантиране с променлив успех. Недоволството сред родителите на оперирани деца взе връх през 2012 г., когато 5 от семействата на починали малки пациенти решиха да съдят здравното заведение. Поискана беше и оставката на директора на болницата проф. Любомир Спасов. От Министерството на здравеопазването назначиха проверка, резултатите от която не бяха оповестени. Напрежението временно стихна, но през 2017-2018 отново ескалира, заради отказа на националния консултант по трансплантология и шеф на един от трансплантационните ни центрове (УБ "Лозенец") проф. Спасов да даде съгласието си за опериране на деца в чужбина. Можеше и да не се разчуе, ако току-що избраната за директор на Център фонд за лечение на деца д-р Тинка Троева, не се беше заинатила и не беше изпратила за лечение в чужбина две деца, за които националният консултант твърдеше, че могат успешно да бъдат трансплантирани в неговата болница (нещо, което другите му български колеги благоразумно отказаха). Вследствие непрестанните скандали заради спорни решения, ЦФЛД беше закрит, а ресурсите му прехвърлени към НЗОК. Проф. Спасов обаче остана недосегаем за промените, поне докато не се разклатиха и трите му стола.

Появи се информация, че няма доказателства, че изборът му за декан на Медицинския факултет е легитимен, тъй като Контролният съвет на СУ не е получил документ, който да го удостоверява. Оказва се, че чакането на доказателството датира от встъпването на Спасов в длъжност като декан.

Разгорещени дебати предизвика и поредната му номинация за национален консултант по трансплантология. Въпреки възраженията на присъстващите представители на пациентски организации по време на публичното обсъждане, академиците все пак го предложиха за пореден път с аргумент, който звучеше долу-горе така: "Ами ние ще го номинираме, пък те като искат да не го избират."

Всъщност тази подкрепа за декана на Медицинския факултет е учудваща, след като по-рано през годината беше поставен под въпрос приемът на студенти по медицина в учебното заведение. Тогава проф. Спасов обяви нулева година, но в крайна сметка се стигна до компромис и приемните изпити за 80-те студента по план се поеха от Медицинския университет.

Между Медицинския университет и Медицинския факултет отдавна тлее напрежение. И двете учебни заведения са с общ произход. През 1917 г. със закон е създаден Медицински факултет към СУ, но през 1950 г. факултетът се обособява като Медицинска академия с указ на Народното събрание. Изведнъж през 2003-та, с постановление на Министерски съвет, Медицинският факултет е възстановен в структурата на университета, а през 2004-та Правителствена болница придобива статут на университетска учебна база. Излишно е да казваме, че за декан на "възстановения" факултет е избран проф. Спасов, който по същото време е и директор на болницата, станала година по-късно университетска база на СУ. На практика въпросният факултет дублира дейността на Медицинския университет, но това като че ли не прави впечатление на няколко правителства поред.

Е, стигна се до бунт в Медицинския факултет към СУ през декември миналата година. "Бунт" е малко силно казано, защото инициаторът му беше ректорът на самото учебно заведение, който събра студентите си, за да ги предупреди, че факултетът е пред закриване и съдбата им е неясна. Бъдещите медици се разтревожиха сериозно, но бяха предупредени да не дават изявления пред медиите и замълчаха.

А университетската им болница? Да кажем, че тя стана Правителствена през 1999-та - около година, след като проф. Спасов беше назначен за неин директор при кабинета "Костов". Преживя истински възход с идването на власт на НДСВ. Прав е министър Ананиев като казва, че в нея е инвестиран огромен държавен ресурс в оборудване и ремонти през годините. Както пише в сайта на болницата многопрофилното лечебно заведение е специализирано в уникални за страната диагностично-лечебни процедури - образна диагностика, инвазивна кардиология, ендоскопска хирургия, трансплантология и т.н. Все медицински дейности от трето ниво на компетентност, които са щедро финансирани от НЗОК. Освен това, като ведомствена доскоро, болницата получаваше и субсидия от държавния бюджет (между 30 и над 50 млн. лв.), която крепеше статута й на лечебно заведение на Министерския съвет. Като учебна база на Медицинския факултет има и приходи от обучението на студенти, специализанти и докторанти. През 2018 г. болницата е получила от здравната каса (до октомври) 4.637 млн. лв. за работа по клинични пътеки, а освен държавна субсидия има и субсидия за факултета. Данни на системата СЕБРА показват, че здравното заведение е получило 1,6 млн. лв. за заплати и капиталови разходи.

Въпреки солидното финансиране от всевъзможни източници обаче "Лозенец" натрупа дълг от 33 млн. лв., а заплатите на работещите в нея бяха забавени с месеци. Здравният министър Кирил Ананиев беше принуден да предизвика проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция за оценка на финансовото състояние на болницата, а правителството пое грижата да се изплатят заплатите на персонала й. Така лошото менажиране на здравното заведение бе признато публично, след години протежиране на директора му от няколко правителства.

Явното нежелание на управляващите да продължават да крепят зле управляваната болница пролича и от намерението им да я преструктурират в Национална педиатрия. Това предизвика серия от хаотични действия на ръководството й и апели към министър-председателя да се намеси (каквато е практиката в такива случаи у нас). Колко сериозна е била тревогата му става ясно и от изявленията публикувани в последните месеци на миналата година, нещо, което откакто съществува като Правителствена болница, рядко се е случвало. През ноември ръководството й благодари на Бойко Борисов за идеята "да бъде разширена дейността на болницата с допълнително лечебно заведение за комплексно лечение на деца". После, когато стана ясно, че намерението не е точно такова и се готви преструктуриране на Правителствена болница в Национална педиатрия, ентусиазмът угасна и се заподготвяха вече споменатите стачни действия сред студентите. След като отмина тази опасност, ръководството изрази отново своята признателност към премиера Бойко Борисов затова, че лечебното заведение се запазва като многопрофилно и като учебно-клинична база на СУ.

Вероятно подходът с благодарностите и признателността през годините има ефект, тъй като и в настоящата ситуация проф. Спасов запази поста си. Доказва го върволицата премиери от 1998 година насам, при които директорът се радва на комфорт и протекции. Не остават по-назад и академиците, които подхранват амбициите му като декан на Медицинския факултет.

Какъв ще е резултатът от последното управленско решение?

На практика една зле управлявана болница се предава в ръцете на Софийски университет и по-конкретно на декана на медицинския му факултет, който е същото това лице, довело болницата до сегашното й положение. В този смисъл добра новина ли е за Алма матер новата придобивка? Както е популярно да се казва напоследък: "Не знам, не знам... "