„Бягащата пътека“ на диктаторите

Падането на Башар Асад в Сирия беше напомняне за това колко несигурна е работата на диктатора. В "Как падат тираните: И как оцеляват нациите", наскоро публикувана на английски и обявена за една от най-добрите книги за 2024 г. от The Economist, Марсел Дирсус припомня, че след Втората световна война повече от двама от трима автократи, след като напускат властта, завършват живота си в изгнание, в затвора или биват убити. "Това е бягащата пътека на диктаторите: щом се качите на нея, като вземете властта, вие сте длъжни да останете, защото дори доброволното излизане от нея се оказва много рисковано", предупреждава германският политолог.

Базирана на данни и история, книгата му също така предоставя истинско ръководство за това как нациите могат да се отърват от диктаторите. В интервю за френския всекидневник L'Express Марсел Дирсус обяснява защо диктатори като Владимир Путин имат всички основания да спят зле през нощта и да не вярват на близките си дори повече, отколкото на народа си. Според него историята също доказва, че Башар Асад няма причина да се чувства в безопасност в Москва. От друга страна, нека не бъдем големи оптимисти за Сирия: между 1950 и 2012 г. само 20% от свалянията на автократите са довели до демокрация...

L'EXPRESS: Казвате, че дори най-могъщите автократи в света са осъдени да живеят в страх. От какво?

МАРСЕЛ ДИРСУС: В демокрациите често смятаме диктаторите за всемогъщи. Представяме си ги в техния дворец да постигат това, което искат, с едно просто щракване на пръсти. В действителност никой лидер никога не е притежавал истинска абсолютна власт. Дори тираните трябва да разчитат на другите, за да останат на власт. Те са изправени пред две големи трудности. Първо, те са в голяма опасност, ако загубят властта. Всичко ще бъде наред за Еманюел Макрон в деня, в който напусне Елисейския дворец. Ще се радва на живота, ще изнася лекции. От друга страна, съдбата на Владимир Путин е съвсем различна. Според данните 69% от диктаторите, които напускат властта, завършват в затвора, биват принудени да отидат в изгнание или биват убити. Статистически те не могат да изоставят позицията си и трябва да направят всичко, за да останат на нея. Защото иначе рискуват свободата си и дори живота си. Второ, там, където демокрациите мобилизират значителна част от населението, автократичен режим като този на Ким Чен-ун в Северна Корея се крепи на сто фамилии. Това може да изглежда удобно, защото можете да си позволите да игнорирате останалата част от вашето население. Но, от друга страна, достатъчно е да загубиш подкрепата на няколко души, за да има опасност да бъдеш свален. Един диктатор също никога не знае кой наистина е с него или против него. Той се движи в мъгла и пренебрегва лоялността на околните, защото те не могат да се изразяват свободно, тъй като не искат да свършат в ГУЛАГ или в ковчег. Ако помислите внимателно, да си диктатор е ужасяваща ситуация. Можете да загубите властта по всяко време, всички около вас са потенциална заплаха и ако бъдете импийчнат или подадете оставка, можете да умрете.

L"EXPRESS: Башар Асад избяга в Русия, където режимът на Путин му обеща защита. Това добра стратегия ли е?

М. ДИРСУС: Всеки пети диктатор, загубил властта, е принуден да отиде в чужбина. Но Асад няма да намери мир в Москва. Изгнанието е много рискован вариант. Вече е много трудно да се намери подходящо място. Трябва да имате силна и стабилна държава, която е готова да ви приеме. Асад можеше да намери убежище само в авторитарна държава. В една демокрация гласоподавателите вече не са готови да приемат чужд лидер, известен предимно с използването на химически оръжия срещу деца и жени. Освен това Асад се нуждаеше от диктатура, която да е достатъчно силна, за да не капитулира пред международния натиск. Това се е случвало няколко пъти в миналото. След като напусна властта през 2003 г., либерийският деспот Чарлз Тейлър отиде в изгнание в Нигерия. Но луксозният му живот там не продължи дълго. Под натиска на хуманитарни организации и либералните демокрации той беше осъден на 50 г. затвор.

Освен това Асад няма и 60 години, а семейството му е с него. Така, че той се нуждае от стабилна диктатура, защото сме виждали тирани да търсят убежище в друга авторитарна държава, преди тя да се трансформира в демокрация. Това се случи с бившия президент на Чад Хисен Хабре, който през 1990 г. отиде в изгнание в Сенегал. И малко хора на земята имат толкова врагове, колкото Асад. Което означава, че вероятността някой да се опита да го преследва или да навреди на живота му е много голяма. Дори договореното пенсиониране в никакъв случай не е гаранция. В Казахстан Назарбаев подаде оставка през 2019 г., като стигна толкова далеч, че преименува столицата Астана на първото си име. Това не му попречи да бъде отстранен от неговия приемник, който на всичкото отгоре беше смятан за глупак, Касим-Жомарт Токаев. Ако един автократ подаде оставка, той трябва да намери някой достатъчно силен, който да го защити и да му гарантира имунитет, но не чак толкова силен, че да го засенчи. Много е трудно. И новият ръководител неизбежно ще бъде подозрителен към него. Това е, което аз наричам бягащата пътека на диктатора. След като се качите на нея, като вземете властта, вие сте принудени да останете, защото дори да слезете доброволно от нея е много рисковано.

L"EXPRESS: За един автократ, според Вас, опасността идва много повече от приближените му, отколкото от населението. Защо?

М. ДИРСУС: 65% от свалените автократи са били свалени от вътрешни за режима хора. Диктаторите са обсебени от народните маси. Но в действителност най-голямата заплаха са хората от техния близък кръг, хората, които им се усмихват. Това се обяснява със структурата на авторитарния режим. Тъй като властта е толкова централизирана и включва малък брой хора, тази близост също позволява на членовете на режима да могат да свалят диктатора. В Сирия Асад беше свален от власт чрез бунт. Дълго време той успя да управлява, без да се грижи за населението си. В този случай, вместо да финансирате болници, вие сте принудени да възнаграждавате хората, които ви позволяват да останете на власт, а именно икономическите елити, армията и службите за сигурност. Това в крайна сметка отчуждава голяма част от вашите съграждани. Видяхме колко бързо успяха да напреднат бунтовниците от групата HTS, защото сирийците бяха възхитени от падането на Асад. Един диктатор със сигурност може да сдържи народното недоволство чрез безмилостни репресии, но в този случай той също трябва да внимава да раздели въоръжените сили и службите за сигурност, защото те представляват най-големия риск. Въпреки това, като разделяте командните центрове, вие неизбежно отслабвате армията си. Освен това Асад отдавна се е възползвал от подкрепата на чужди автокрации, Русия и Иран. Докато хората смятат, че властта на един диктатор е неизбежна, те няма да му се противопоставят челно, защото никой не иска да умре. Но от момента, в който тези елементи, подкрепящи режима, започнат да се разпадат, възприятията се променят и с диктатора е свършено. В случая със Сирия Русия и Иран имаха други приоритети и сирийските войници осъзнаха, че Асад в крайна сметка може да бъде свален. Така че те не се бориха за него, защото нямаше идеологическа обвързаност с неговия режим.

L"EXPRESS: Какви са рисковете един диктатор да бъде убит?

М. ДИРСУС: Рискът от убийство е намалял. В началото на 20-ти век шансът един лидер, демократичен или автократичен, да бъде убит беше едно на сто. Днес той е под 0,3%, тъй като службите за сигурност са по-добри в предотвратяването на тази заплаха. Освен това един демократичен лидер трябва да взаимодейства с избирателите. Но Путин няма нужда да контактува с обикновените руснаци, защото изборите едва ли имат значение. Той може да си позволи да поддържа голяма дистанция от населението си. Нека отбележим обаче, че ако технологиите направиха възможно по-доброто запазване на живота на лидерите, те могат отново да ги изложат на риск. Дроновете не само ще променят войните, но и сигурността на държавните глави. Диктатор като Путин със сигурност не се смесва с тълпи, но винаги е длъжен да се движи. Дроновете обаче позволяват да се прицелите в човек от разстояние. Това променя всичко, защото преди, ако искахте да убиете автократ, жертвахте живота си. Това непременно е допълнително притеснение за един диктатор.

L"EXPRESS: Според политолозите Ерика Ченоует и Мария Стефан, при мирни демонстрации е необходимо да се мобилизират поне 3,5% от населението, за да се свали един режим...

М. ДИРСУС: Ако изкарате достатъчно хора на улицата, можете да принудите един диктатор да вземе трудно решение: да използва насилие или не. Ако не потуши протестите, изглежда слаб. Ако прибегне до насилие, рискува ответна реакция, изваждайки още повече хора на улицата. Следователно за него това е избор между чумата или холерата. Той може да нареди на армията си да убие всички, но не е задължително армията да следва заповедите му. Ето защо толкова много мирни масови протести успяха. Въпреки това, както се вижда в Сирия, Асад успя да оцелее на власт повече от десетилетие чрез репресии. Освен това данните на Ченоует и Стефан показват, че 57% от мирните протести, които са свалили режим, в крайна сметка са довели до демокрация. Докато при смяна на режима, включваща насилие, той е под 6%. Това има смисъл. Защото ако въвлечеш значителен брой граждани, вече имаш легитимност. Преврат може да бъде извършен с много малък брой участници, но ще му липсва народна легитимност. Бунтът изисква повече хора, но също така може да успее да свали власт със сравнително малко бойци. И ако, както в случая с HTS в Сирия, вие дойдете на власт със сила, защо да не структурирате новия режим по начин, който да ви е от полза?

L"EXPRESS: В продължение на десетилетия режимът в Северна Корея е причинил много бедствия на населението си, включително ужасен глад. Необходима е само сателитна снимка, за да видите огромната разлика в просперитета между севера и юга на Корейския полуостров. Как да си обясним, че тази диктатура продължава да съществува?

М. ДИРСУС: Северна Корея е интересен случай. Нивото на централизация на властта е невероятно, дори в сравнение с други диктатури. Ким Чен-ун всъщност може ефективно да игнорира значителна част от своето население. Севернокорейците не са в състояние да протестират, за тях е изключително трудно да получат достъп до чужд източник на информация. Всичко в тяхното съществуване зависи от властта: работа, храна... Репресивният апарат е много брутален. Следователно рискът от противопоставяне на властта е изключителен. Но това, което наистина отличава режима в Пхенян, е способността му да осигури приемственост. "Вечният президент на републиката" Ким Ир Сен предаде властта на сина си Ким Чен Ир, преди внукът му Ким Чен Ун да продължи родословието. Личните диктатури са много крехки след смъртта на лидера, защото той се е стремял да максимизира личната си власт в ущърб на институциите. Когато си автократ, не искаш конкурентна власт. Следователно цялата система рискува да се срине, когато изчезнете. Виждали сме го много пъти в историята. Но режимът на Северна Корея успя в това унаследяване два пъти, въпреки че не е монархия. Башар Асад също наследи баща си, след като беше поставен на власт, защото по-големият му брат вече не беше между живите. Сирийските елити не го подкрепиха заради неговите лидерски качества, а защото беше в техен интерес режимът на баща му да продължи, предоставяйки им възможности за власт и корупция.

L"EXPRESS: Най-силната система не е ли еднопартийната диктатура, каквато виждаме в Китай, с комунистическа партия, която мечтае да празнува стогодишнината на Народната република през 2049 г.?

М. ДИРСУС: Нека първо отбележим, че тези системи изглеждат солидни, докато не рухнат, както видяхме при падането на Съветския съюз. Много експерти също вярваха, че Асад може да остане на власт, а днес изглеждат като идиоти. Следователно е много трудно, погледнато отвън, да разберем какво наистина се случва. Но наистина еднопартийните режими са по-издръжливи от личните диктатури. Китайската система има институции за управление на унаследяването. Дори властта да е централизирана, тя може да се основава на организация, много по-широка от личен режим, какъвто е този на Путин в Русия. По този начин Си Дзинпин не трябва да се тревожи за това, което се случва в село далеч от Пекин. При Комунистическата партия има добре изградена йерархия, която обхваща цялата територия. Но също така знаем, че тези еднопартийни системи са склонни да се израждат в лични диктатури. И днес виждаме до каква степен Си Дзинпин е концентрирал все повече власт в ръцете си. Това е рационално от негова гледна точка. Но това не е непременно нещо добро за устойчивостта на китайската система.

L"EXPRESS: Как виждате бъдещето на Владимир Путин? За момента изглежда невъзможно той доброволно да се откаже от властта...

М. ДИРСУС: Ако Путин някога бъде свален, най-вероятният сценарий е това да стане от ръцете на членове на режима. За обикновения руснак стана изключително трудно да излезе на улицата, за да протестира. Мирната опозиция би била най-добрият сценарий за демократичен преход, но е много малко вероятно, защото режимът си свърши добре работата. Следователно най-опасната група за Путин едновременно е и най-мощната в Русия, а именно службите за сигурност, разузнаването и армията. Путин се страхува от преврат. Следователно той раздели армията или службите за сигурност, като стигна дотам, че насърчаваше паралелни организации, като групата Вагнер, дори ако това означаваше загуба на ефективност, както виждаме с войната в Украйна. Но чудовището, което създаде, Евгений Пригожин, почти го събори. Ако половин дузина души в Москва бяха взели различни решения през юни 2023 г., Путин щеше да умре. Често, когато сте в чужбина, имате много ограничено влияние върху развитието на една диктатура. Но в случая с Русия имаме огромен лост за влияние върху Путин: Украйна. Когато диктаторите загубят война, те често рискуват да загубят властта. Няма нужда да нахлувате в страната с армия. Един победен автократ е отслабен в своя режим. Ако все повече и повече руски войници умират в Украйна, официалните лица в Москва могат да си кажат, че играта не си струва усилията и че е по-добре да спасим системата, като се отървем от Путин. Но последният има и средство за изнудване. Западните страни наистина се страхуват от сценария, при който Русия, подкопана в Украйна, използва ядрени оръжия. Това би било много рисковано за Путин, но той може да се окаже в ситуация, в която алтернативата би била още по-опасна лично за него. Следователно ние на Запад разполагаме със значителни средства за оказване на натиск върху Путин, но също така се страхуваме да ги използваме поради този потенциален риск от ядрена ескалация.

L"EXPRESS: Нека не си мислим, че падането на един диктатор автоматично води до по-светло бъдеще за една държава...

М. ДИРСУС: Не искам да звуча твърде песимистично. Когато диктаторите падат, това често е хаотично. Ситуацията не се подобрява непременно или се колебае значително. Тунис успя да постигне успех след Арабската пролет. Но десетилетие след падането на Бен Али режимът на Каис Сайед отново концентрира огромни количества власт. За правилна преценка обаче е необходимо време. Може би годините на свобода на тунизийците са положили основите на един бъдещ демократичен, либерален и проспериращ Тунис? Историята не е линейна. По същия начин в Сирия е вероятно падането на Асад да доведе до много сложна ситуация. Но в дългосрочен план арабските страни може да се задвижат към повече демокрация. За момента не знаем нищо за това. Това, което е сигурно е, че всички диктатури са много по-крехки, отколкото си мислим, и че всички те трябва да се тревожат, ако се доверим на цифрите.