Два месеца след рождествените празници в България сякаш Дядо Коледа се завръща, чуват се звънчетата на еленчетата и примамливо се отваря чувала с подаръците. Само се отваря обаче торбата. Все още нито един от подаръците не е изваден, дори не сме видели и панделката му - червена ли е, синя ли е, лилава, розова, зелена.

Не случайно Дядо Коледа отново е тук и това се случва точно преди поредните предсрочни парламентарни избори. Само след месец българите ще се отправят към изборните секции и ще пуснат своя подарък обратно в урните.

В тази поредна надпревара за доверие между политическите партии в последните години състезанието се води обаче на всякакъв друг, но не и на политически терен. Обещанията валят и са вече на масата - по-богата и от новогодишна трапеза на средностатистическо българско домакинство.

700 лв. минимална заплата до четири години, предлага АБВ, както и нарастване на пенсиите.

Среден размер на новоотпуснатата пенсия от 700 лева и среден размер на заварените пенсии от над 500 лева, както и средната работна заплата от 770 евро, предвиждат пък хората на Радан Кънев.

Минималният доход да е 650 лева, а средната заплата да скочи до 1500 лева - такива са пък малко по-скромни обещанията на ГЕРБ. Да не забравяме и двойното увеличение на учителските заплати.

БСП също обещаха 600 лв. пенсия, данъчни облекчения за семействата с деца. Марешки догонва пък техните обещания и дори надхвърля предвижданията на останалите за средна работна заплата - 1700 лв.

От патриотите пък се обидиха, че всички останали откраднали техните обещания. Пардон, не обещания, а платформата им, по която те работели вече няколко години.

Надпреварата се разгаря и всички политически партии убеждават, че сметките и предвиждания им са реалистични, че всъщност това не са обещания, че от чувала ще бъде изваден подарък, че чудеса се случват.

Само след дни официално предизборната кампания ще започне. И по медиите ще се завъртят и посланията на партиите, платени и брандирани като такива.

Тези текстове обаче ще се наредят точно до едни други - до тото и лото предложенията, които ни заливат в последните месеци - шарени, цветни, разнообразни, навсякъде - по магазини, будки, пощи, всякакви детелинки, калинки, пирамиди, кръгове, кубове, неизброимо пиршество от възможности да изтеглиш големия, малкия или средния джакпот, а и дори и още - втори шанс.

Точно както и предсрочните избори са втори шанс. Само дето при нас са поредни, а минималната работна заплата стои под 500 лв, а пенсията на майка ти е под 200.

Като капак на всичко от изборите този път май ще се окаже, че и всеки гласувал машинно ще си занесе вкъщи спомен - листче, удостоверяващо неговия глас.

И ще може да си го сложи при изтърканите вече, но непечеливши лотарийни билети. На купчинката с обещания за чудеса.

Ще търкате ли?