Два месеца след рождествените празници в България сякаш Дядо Коледа се завръща, чуват се звънчетата на еленчетата и примамливо се отваря чувала с подаръците. Само се отваря обаче торбата. Все още нито един от подаръците не е изваден, дори не сме видели и панделката му - червена ли е, синя ли е, лилава, розова, зелена.
Не случайно Дядо Коледа отново е тук и това се случва точно преди поредните предсрочни парламентарни избори. Само след месец българите ще се отправят към изборните секции и ще пуснат своя подарък обратно в урните.
В тази поредна надпревара за доверие между политическите партии в последните години състезанието се води обаче на всякакъв друг, но не и на политически терен. Обещанията валят и са вече на масата - по-богата и от новогодишна трапеза на средностатистическо българско домакинство.
700 лв. минимална заплата до четири години, предлага АБВ, както и нарастване на пенсиите.
Среден размер на новоотпуснатата пенсия от 700 лева и среден размер на заварените пенсии от над 500 лева, както и средната работна заплата от 770 евро, предвиждат пък хората на Радан Кънев.
Минималният доход да е 650 лева, а средната заплата да скочи до 1500 лева - такива са пък малко по-скромни обещанията на ГЕРБ. Да не забравяме и двойното увеличение на учителските заплати.
БСП също обещаха 600 лв. пенсия, данъчни облекчения за семействата с деца. Марешки догонва пък техните обещания и дори надхвърля предвижданията на останалите за средна работна заплата - 1700 лв.
От патриотите пък се обидиха, че всички останали откраднали техните обещания. Пардон, не обещания, а платформата им, по която те работели вече няколко години.
Надпреварата се разгаря и всички политически партии убеждават, че сметките и предвиждания им са реалистични, че всъщност това не са обещания, че от чувала ще бъде изваден подарък, че чудеса се случват.
Само след дни официално предизборната кампания ще започне. И по медиите ще се завъртят и посланията на партиите, платени и брандирани като такива.
Тези текстове обаче ще се наредят точно до едни други - до тото и лото предложенията, които ни заливат в последните месеци - шарени, цветни, разнообразни, навсякъде - по магазини, будки, пощи, всякакви детелинки, калинки, пирамиди, кръгове, кубове, неизброимо пиршество от възможности да изтеглиш големия, малкия или средния джакпот, а и дори и още - втори шанс.
Точно както и предсрочните избори са втори шанс. Само дето при нас са поредни, а минималната работна заплата стои под 500 лв, а пенсията на майка ти е под 200.
Като капак на всичко от изборите този път май ще се окаже, че и всеки гласувал машинно ще си занесе вкъщи спомен - листче, удостоверяващо неговия глас.
И ще може да си го сложи при изтърканите вече, но непечеливши лотарийни билети. На купчинката с обещания за чудеса.
Ще търкате ли?