Кражбата на паметници на културата отдалечава страната ни от европейските културни ценности. Приемането на строги законови гаранции за опазване на културното ни наследство не търпи отлагане. Защо да не започнем от промяна в законовата база за вторичните суровини?

Откраднат е паметника на Майстора. Не за първи път се краде в община Кюстендил. Някой би казал - не, че ги оправдавам, но има хора, които крадат, за да оцеляват. Не споря, че има и такива кражби. Не че те са законни.

Никой обаче не може да оцелее, крадейки паметника на човека, станал духовна и културна емблема на нашия край и на цяла България - Владимир Димитров-Майстора.

Защото подобна кражба означава да крадеш душата си, историята си, гордостта си. И още нещо - с лекота да преминаваш граница, която не се преминава. В името на себеуважението ни като българи.

Актът е варварски и е поредният несъмнен сигнал за бездуховността и в крайна сметка за безпросветността в наши дни. Но това е и сигнал за пропуски в законодателството, които правят подобна търговия със светини възможна.

Не се съмнявам, че реакцията на обществеността в региона ще е и бърза, и ефективна - нов паметник на Майстора ще има.

Община Кюстендил уверява населението, че ще стане инициатор на възможно най-ефективната кампания за набиране на средства за новия паметник. Разбира се, ще потърсим и мнението на гражданите на общината.

Лично аз като кмет се ангажирам с провеждането на подобна кампания. Защото наша задача и наш дълг е да пазим духовните си корени и да предаваме културното наследство на поколенията.

Ще поискаме и строго възмездие за крадците на паметника. Които и да са те. Но петното върху всички нас остава. Защото няма криза, която да оправдава подобно посегателство.

И не би трябвало да има закони, които да позволяват на крадеца да отиде в първия попаднал пред очите му пункт за вторични суровини и да „осребри" плячката си.

Защото всички интерпретации по случая водят до входа на пункта за „Вторични суровини", където претопения метал от паметника ще има само вече само килограмова и левова стойност. Нищо, че някога е бил паметник на културата. Или именно защото е бил паметник на културата, който изглежда ненужен в това си качество на хора без култура.

Но нека оставим полицията да работи и да не лансираме авансово своите предубеждения към един или друг възможен извършител на това грозно деяние.

За пореден път след тази нагла кражба, виждам смисъл отново и отново да повтарям своите предложения към законодателя.

Утвърдена европейска практика е да не се дава законова възможност за извършване на престъпни деяния свързани с търговията на отпадъци. У нас следва да бъде променен цялостния режим свързан с разрешаване на дейностите с отпадъци.

Като начало трябва да бъдат затворени сега действащите пунктове за изкупуване на вторични суровини в цялата страна. Дейности по управление на отпадъците следва да могат да извършват единствено юридически лица, които са получили комплексна лицензия от МОСВ (лицензия за събиране, транспортиране, временно съхраняване, предварително третиране, разкомплектоване, оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, включително черни и цветни метали).

Дейностите по управление на отпадъците трябва да се извършват също така на места, посочени от съответните кметове на общини.

Кметовете или МОСВ трябва да обявяват конкурс за възлагане на обществена поръчка, чрез който да се определи юридическото лице, което да оперира с отпадъците съобразно комплексната лицензия.

Редът за провеждане на конкурса и изискванията към лицата-участници следва да се определят в наредба, издадена от Общинския съвет (или от МОСВ).

Подобни законови промени биха засегнали обаче един незаконен и сенчест бизнес, какъвто е този с отпадъците в днешния му вид.

Съзнавам, че съпротивата срещу подобни идеи ще е сериозна. Но още по-сериозни са основанията за приемането на европейските правила при боравенето с отпадъци.

Защото така ще успеем да опазим не само паметниците на културата, но и ще минимизираме битовите кражби, както и злополуките при кражби- на кабели, на капаци на отводнителни шахти и т.н. Това не са проблеми за подценяване, нали?