До 30 април сме в извънредна епидемична обстановка. Вече знаем какво е това, не е ясно какво ще последва след тази дата. Можем да правим предположения единствено на базата на министерската заповед от 8 април, в която се разпорежда преустановяването на дейности, които всъщност се подновяват. Малко е обърната логиката в нарежданията на министъра, но вероятно се търси внушение за затягане, а не за разпускане на мерки.

На практика мерките се разхлабват, почти до санитарния максимум в тази обстановка. Остават някои ограничения при спортните дейности, извънучилищните занимания и други сбирки с повече хора с цел обучение или по-скоро активна почивка, но общо-взето всичко заработва след 30 април. Засега.

От последния брифинг на щабовете разбрахме, че до края на посочения срок ще се следи ситуацията с разпространението на вируса на всеки 12 часа и ще се променят мерки в ход, ако се налага, но опитът сочи, че обикновено от това проследяване нищо не следа. Вероятно процеси наистина ще се следят, но те няма да са пандемични, а политически. Затова, предполага се, и заповедта на министъра е до края на този месец.

Какво дава основание за солидното разхлабване до края на април - "крехката тенденция" на спад на новозаразените, както се изрази здравният министър и окуражаващото нарастване на излекуваните спрямо новите случаи, което всъщност е факт от 2-3 дни, и е рано да се обявява за тенденция. От друга страна, смъртността остава висока, инцидентни са дните, в които се отчитат по-малко от 100 починали за 24 часа от инфекцията, но експертите имат обяснение - това е "опашката на вълната", при която смъртните случаи се задържат дълго след спада на новозаразените, просто защото при над 10 000 в болниците, от които повече от 800 в интензивни отделения, няма как този показател скоро да тръгне надолу. Само през последното денонощие са починали 139 души.

В този смисъл откъде се черпи оптимизмът, който прозира в мерките, не е съвсем ясно. През март ваксинациите леко живнаха, но последните данни за безопасността на някои от тях, поохладиха ентусиазма. Макар съотношението полза-риск да работи за тях. Около 14 800 ваксинации са направени вчера, далеч сме от обявените възможнр 50 000 на ден. И това все пак са поставени дози т.е. броим имунизираните с първа доза и тези, които са реимунизирани. Доставките на ваксини започнаха да стават по-предсказуеми, но количествата все още не са достатъчни, за да заработи опцията избор на ваксина в електронния регистър. За пореден път се подновяват първа и втора фаза. Плахо започнаха ваксинации на хората с хронични заболявания и възрастните над 65 г. Доколкото 2 флакона от вид РНК ваксина на личен лекар могат да задвижат четвърта фаза.

Проблемите на векторните ваксини продължават. Числото е множествено, откакто вчера в някои американски щати спряха поставянето на еднодозовата векторна ваксина на "Янсен". И при нея бяха установени, макар и изключително редки, случаи на тромбоза. А ние чакаме първата доставка от тази ваксина другата седмица и възлагаме сериозни надежди да ни издърпа по-напред в статистиката за направени имунизации.

Колкото и убедителни доказателства за ползата от тези ваксини да превеждат експерти, страхът опразни ваксинационните центрове и зелените коридори, а Европейската агенция по лекарствата не помогна много с доклада, който откри връзка между препарата на "АстраЗенека" и тромбозите, но не и каква е тя. Когато няма категорична позиция от експерти, започват импровизациите.

Така вече две европейски държави оповестиха, че ще смесват ваксини; други ще поставят оксфордската на хора над 65 г., трети - под тази възраст. У нас категорична определена възрастова граница няма, има едно уклончиво "с повишено внимание" за прилагането на ваксината при жени под 55. Истерията по нежеланите ефекти на векторните ваксини е повсеместна, макар да е по-вероятно да сме засегнати от търговска война зрители. Все пак какво си позволява "АстраЗенека" с решението да продава ваксината си без печалба?

В тази ситуация СЗО се опитва да балансира процесите, но не успява, защото загуби от ореола си на световен здравен експерт с колебливите послания от началото на пандемията. Да не говорим за посещението на делегацията учени в Ухан, която видя това, което домакините искаха да види, и се върна с неубедителни констатации за произхода на вируса.

Та на този фон - все още неовладяно разпространение на инфекцията, противоречиви нагласи към ваксинацията и управленско безхаберие у нас седмица след седмица падат "мерки и задръжки".

От понеделник част от учениците влизат в клас.

Въпреки оскъдното присъствено обучение през изминалата година национално външно оценяване в 4 и 10 клас ще има, каза просветният министър Вълчев, защото ако не за друго, резултатите от него ще бъдат база за оценка на ефективността на онлайн обучението. Така погледнато има логика. Вероятно за родителите напрежението отново ще е по-голямо, отколкото за децата, но и с това вече сме свикнали.

Зрелостниците ще си държат матурите както е обявено по-рано, дати няма да се променят, теми няма да отпадат, защото се оценяват знанията, натрупани през годините, а не само в последните 12-14 месеца. Малка подробност е, че обикновено дефицитът от предишни години се компенсира с частни уроци и школи тъкмо през последната, но и за това има онлайн вариант, както биха казали от МОН.

Оживление очаква и всички останали сектори, които бяха засегнати от предишната министерска заповед. Още следващата седмица отварят закритите части на заведенията (с 50% капацитет,) и да не пропуснем - игралните зали, които заработват в един и същ ден с моловете. В самия край на месеца ще заработят и нощните заведения, с някои уговорки.

С други думи вървим към една нормална, а не извънредна епидемична обстановка. Едни маски и една дистанция останаха почти. И едни зелени коридори. По всичко личи, че според това правителство пандемията свършва на 30 април.