"Една легенда се завръща" - радио "Свободна Европа" възобновява емисиите си у нас. Това стана ясно миналата седмица от съобщение на самото радио. Целта, според РСЕ, била да се засили медийната среда. Паралелно с България медията планира да възстанови излъчванията си и в Румъния.

Новината предизвика раздвижване сред една част от българското общество, основно тази, която има преки впечатления от дейността на РСЕ у нас по времето на Студената война. Започнаха аналогии с епохата на комунизма под формата на заклинания, че видите ли, демокрацията ни и медиите в частност са в такова окаяно състояние, че се налага отново РСЕ да се изявява у нас. Досущ както преди 10 ноември 1989 г. Дали?

Историческата справка показва, че РСЕ е основано от правителството на САЩ през 1949 г. в Ню Йорк, като до 1972 г. е финансирано и от ЦРУ. Първото излъчване на български език е през 1950 г.

В периода на Студената война радиото излъчва от Мюнхен, като сътрудници на българската секция са някои от най-емблематичните имена на българската политическа емиграция - Владимир Костов, Георги Марков, Румяна Узунова и други. За българите, страдащи по това време под болшевишко иго, РСЕ е не просто източник на информация (у нас е в сила информационно затъмнение за ставащото не само по света, но и у нас), а най-вече надежда, че един ден и България ще стане част от "свободния свят". В действителност обаче, РСЕ прокарва основно американския външнополитически дневен ред, която само частично и далеч не винаги се припокрива с борбата на българските емигранти срещу комунистическия гнет. Доказателство за това е фактът, че американците първоначално работят с д-р Г.М.Димитров, считан за предводител на българската емиграция, но впоследствие решават, че той трябва да бъде сменен, тъй като поддръжниците му и самият той не изпълняват изискванията, които са в интерес само на американската позиция.

През 1991 г. РСЕ започва емисии от територията на България, а през 1995 г. централата е преместена от Мюнхен в Прага. През 2003 г. обаче, в навечерието на присъединяването на България към НАТО, американският конгрес решава да прекрати финансирането на секциите на държави, присъединяващи се към Алианса, за сметка на програми за други, по-размирни части на света. И сега, РСЕ решава отново да стъпи в България (и Румъния). Защо ли?

Ако е за да "засили медийната среда" (според "Репортери без граници" България е на 111-о място в света по индекс за медийна свобода), то за какво му е на РСЕ да навлиза и в Румъния, която според същата класация е... едно място по-нагоре от САЩ? Дали основната цел не е друга?

Както вече стана ясно, РСЕ е на директно финансиране от американското правителство. Следователно, целта му е да прокарва основно американските интереси в страните, в които има емисии. Особено и като се има пред вид предизборния слоган на настоящия президент на САЩ: Make America Great Again.

Дали всъщност няма връзка между стъпването на РСЕ в Европа и де факто търговската война, която наскоро Доналд Тръмп обяви на ЕС?

Конкретно за България трябва да се има пред вид, че някои български (основно онлайн) медии доскоро прокарваха американската позиция - но позицията на Обама-Клинтън, не тази на Тръмп. След промяната в Белия дом същите тези медии продължиха дотогавашната си линия. И явно сега от Вашингтон ще им създадат контрапункт - пропаганден рупор, който да налага настоящата американска политика.

Въпрос на време е да разберем дали всички тези предположения са верни, но със сигурност качеството на българската медийна среда е последна грижа на американското правителство.

Що се отнася до българската медийна среда, това е добър повод да бъдат разсеяни някои заблуди. Например, че у нас няма свобода на словото. И сега е моментът да се види пълната несъстоятелност на доста преекспонираната у нас класация на "Репортери без граници".

"Репортери без граници" (РБГ)е международна неправителствена организация, базирана в Париж. Значителна част от финансирането й идва от частни спонсори, сред които личи институт "Отворено общество" на Джордж Сорос. Който пък се явява топлата връзка между РБГ и онези български обществено-политически и медийни среди, които най-гръмогласно повтарят, че у нас свободата на словото е на дъното.

РБГ оценяват състоянието на дадена държава по няколко основни критерии. И докато част от тези критерии са безспорни (например, посегателства върху журналисти през съответната година), то други предизвикват сериозни съмнения. Един от тези критерии е индивидуалната преценка на интервюираните местни журналисти, доколко медийната среда е свободна (интересно как ли се подбират тези журналисти?). Друг критерий пък са докладите на местни неправителствени организации, с които РБГ работи (а те пък как са подбрани и от кого се финансират?). И резултатите са налице.

Излиза, че през 2017г. свободата на словото в България е на нивата на цивилизационни и демократични колоси като Централноафриканска република, Замбия и Демократична република Конго, като същевременно сериозно отстъпва на изключително свободни общества като тези в Габон, Мозамбик, Киргизстан, Тунис, Кения, Източен Тимор, Бутан, Гвинея-Бисау, Сиера Леоне, Нигер, Хаити... Ама вие сериозно ли?

Още по-странно е да се твърди, че през последните 10-ина години индексът на България непрекъснато пада. Тоест, от РБГ (и тукашните им партньори) искат да ни внушат, че днес свободата на словото е многократно по-застрашена в сравнение с 2006 г. (когато известен български разследващ журналист бе сплашван с бомбен взрив пред дома му) или в сравнение с 2009 г. (когато управляващите от тройната коалиция на практика не допускаха излъчване на "опозиционни" новини в обществените медии, а по време на предизборните кампании същата година, на една опозиционна коалиция, която впоследствие влезе в парламента, системно й бе възпрепятстван медийния достъп).

Интересен факт е също така, че до 2015 г. Полша е между 18-о и 22-о място в тази класация (тогава управлява либералната "Гражданска платформа"). След идването на власт на консервативната "Право и справедливост" индексът на Полша веднага се сгромолясва до 47-о място и впоследствие продължава да пада до 58-о място. Изводите оставям на вас...

Всичко това не означава, че българската медийна среда няма проблеми. Има, и то още как. Но те са различни от проблемите, които непрестанно ни се навират в очите.

Същите, които тръбят за погазена свобода на словото, се опитват да ни убедят в наличието на медиен монопол. Що се отнася до разпространението на печата, такъв наистина има. Но това не означава медиен монопол.

Медиен монопол означава монопол на медия или група от медии върху аудиторията. И ако бъдат представени данни за реалната аудитория, със сигурност ще се окаже, че медийната ни свобода е на далеч по-добро от това 111-о място. Нито при вестниците, още по-малко при телевизиите и радиата, и в най-малка степен при онлайн медиите (които са на практика неизброими) имаме монопол върху аудиторията.

В България свобода на словото има. Даже има прекалена "слободия на словото" до степен да се мисли за законодателни мерки, които доста сурово да третират производителите на "фалшиви новини".

Истински сериозният проблем на медийната ни среда е наличието на прекалено много на брой медии, съотнесено както към числеността на аудиторията, така и към мащабите на рекламния пазар. Което означава, че много медии не успяват да се самоиздържат на пазарен принцип. И след като продължават да съществуват, означава, че са на дотации. От кого? Ами очевидно от някой, който има интерес. Само че неговият инетерес е обикновено или икономически, или политически, но не и медиен (да информира обективно).

България няма нужда от медии, които да "засилват средата". Има нужда от окрупняване на съществуващите медии с цел да станат по-атрактивни за рекламодателите. Но най-вече има нужда от това собствениците на медии да осмислят своята обществена отговорност. Защото медиите не са само за да информират и да забавляват. Медиите могат (и трябва) да формират ценности у аудиторията. Нещо, което през последните десетилетия не само, че не се случваше, но дори напротив - голяма част от медиите имат пряка вина за девалвирането на ценностите в нашето общество. И това са сериозните проблеми, а не 111-ото място.

Крайно време е медиите да започнат да учат на патриотизъм, трудолюбие, предприемчивост, семейни ценности, християнски морал... Да посочват и популяризират подобни примери и да ограничават вредните влияния, независимо от изкушението за висок рейтинг.

А "Репортери без граници" могат да си правят класациите колкото си искат. Въпросът е и до колко им се обръща внимание.