Ако помните какво каза Брук на Ерик пред лицето на бившата му жена Стефани в 4882-ра серия на "Дързост и красота", то значи вие имате един проблем и едно неоспоримо качество. Проблемът е прозаичен: вкусът ви за филмово изкуство явно не е особено взискателен. Качеството ви обаче се крие в това, че понеже вие обичате протяжните драми, в които ръката на сценариста се раздвижва само когато уринира, то значи имате здрави нерви и търпение. Ерго, сериалът "Брекзит" е за вас.

Всъщност това е най-новата и разтеглива драма: напускането на Великобритания на ЕС. Но за разлика от "Дързост и красота", в политическото и икономическото "отцепване" на Лондон от Брюксел има съспенс. В сюжета на Брекзит дори и сценаристите му не знаят кога и как ще приключи продукцията им. Всъщност този филм е от тези сериали, в които не героите правят филма, а точно обратното: сюжетът се еманципира от актьорите и ги изплюва при първа възможност. Една изключително порядъчна и винаги елегантна жена от Съсекс, която повече харесваше ABBA, отколкото успяваше с танцуването на Dancing Queen, може да потвърди това.

В този контекст, не съм наясно колко точно деца имат Брук, Ерик и Стефани, общо и поотделно, но едва ли са повече от британски секретари, които преговаряха Брекзит и които се смениха за три години.

Във вчерашната серия на "Брекзит" обаче имаше ситуационно раздвижване. Лондон запозна Брюксел с измененията, които трябва да заместят предпазния механизъм (т.нар. "backstop"), касаещ статута на Северна Ирландия. Ключовото в тях са следните няколко положения.

Първото е, че британското правителство предлага оставането на Белфаст в единния пазар на стоките на ЕС. Последното със сигурност важи за общия пазар на ирландския остров (този на Република Ирландия и Северна Ирландия), но остават открити въпроси по отношение на търговията между Северна Ирландия и останалите части на ЕС. Със сигурност обаче стоките, които се движат между Белфаст и Дъблин, няма да бъдат подлагани на проверки. Тези стоки обаче, които идват в Северна Ирландия от останалата част на Великобритания, ще бъдат проверявани за това дали отговарят на стандартите на ЕС.

Основният политически проблем пред Борис Джонсън тук е доколко неговите северно-ирландски коалиционни партньори от Демократическата юнионистка партия (ДЮП) ще се съгласят на такъв сюжет, който въвежда различен режим на стандарти и регулации между Северна Ирландия и останалата част от Великобритания.

С тази част от предложението си обаче изглежда така, че Борис Джонсън разрешава ирландския проблем (Белфаст и Дъблин ще останат под шапката на един пазар), но създава британски такъв: изниква граница между Северна Ирландия и останалата част на Великобритания.

Второто ключово предложение на Лондон е, че Северна Ирландия ще напусне митническия съюз на ЕС заедно и успоредно с Великобритания. Това гарантира съхраняване на целостта на Обединеното Кралство, но пък се актуализира ирландския въпрос: Белфаст и Дъблин ще бъдат в различни митнически съюзи, понеже Република Ирландия е в ЕС. Именно за да избегне последното, в сделката на бившия министър-председател Тереза Мей се предвиждаше оставането на Великобритания в митническия съюз на ЕС (докато не се договори свободно търговско споразумение с Брюксел). Като контрамярка на възникването на митнически бариери в рамките на ирландския остров (между Дъблин и Белфаст) правителството на Джонсън предвижда въвеждането на олекотен технически и електронен режим на проверка, който засега обаче имат доста мъглив и неясен характер.

Третото предложение на Лондон постановява това, че местният парламент в Белфаст ще има правото на всеки четири години да утвърждава или да отхвърля регулаторния режим (оставането на Северна Ирландия в единния пазар на стоките спрямо Република Ирландия и ЕС). Това е изключителен жест за Белфаст от страна на Лондон, но когато става дума за търговията на ирландския остров, то изкача въпросът дали Дъблин не се превръща в заложник на парламента в Белфаст (това би трябвало да бъде поставено като проблем и от страна на Република Ирландия, и от страна на Брюксел).

Ситуацията наистина е заплетена. Като родословното дърво на децата на Брук, Ерик и Стефани.

Но като цяло, ако можем да обобщим, Борис Джонсън прави една отстъпка (оставането на Северна Ирландия в единния пазар на ЕС) и настоява за друга такава от ЕС (напускането на Северна Ирландия като част от Великобритания на митническия съюз). Това със сигурност е "по-британска" и "по-тори" сделка от тази на Тереза Мей, но като такава вероятно ще се сблъска с повече съпротива от Брюксел.

Независимо обаче от реакцията на ЕС спрямо така представеното предложение на Борис Джонсън, последният е в ситуация, в която може само да спечели политически. Ако ЕС откаже да сключи сделката, то британският министър-председател ще каже, че отговорността за излизането на Великобритания от съюза без сделка е на европейските лидери. Ако Брюксел приеме сделката, Борис Джонсън ще може да се похвали, че е сключил по-добра такава от тази на Тереза Мей (все пак цялата Великобритания ще напусне митническия съюз, а участието на Северна Ирландия в единния пазар на ЕС ще зависи от парламента в Белфаст).

А ако ЕС приеме британското предложение, но то впоследствие бъде отхвърлено от Камарата на общините, то Борис Джонсън ще има още един аргумент в полза на свикване на предсрочни избори. Ако последното се случи с цената на удължаване на Брекзит, то вината за това ще бъде насочена към долната камара на Парламента, а не спрямо министър-председателя.

Успоредно на дипломатическия фронт, Борис Джонсън има слънчеви перспективи и на вътрешно-политическия такъв. С ясното позициониране на Консервативната партия като про-Брекзит партията (процес, който още продължава и който изобщо не е толкова лек), председателят на торите успява да си върне евроскептичните гласове от The Brexit Party на Найджъл Фараж. Разликата между популярността на торите, когато бяха водени от Тереза Мей, и когато днес са председателствани от Борис Джонсън, е двуцифрено число. А чрез това ясно ситуиране лидерът на торите успява да усилва и натиска върху "разкрачената" спрямо Брекзит основна опозиционна партия в лицето на лейбъристката. Ако днес вече е ясно какво искат торите, то е много по-трудно за британските граждани да се ориентират в това каква е позицията на лейбъристите спрямо най-голямата тема в британската политика от десетилетия насам (официалното становище на Джереми Корбин е неутралитет до свикване на нов референдум, в който да има две опции - оставане в ЕС или напускане със сделка).

В предложението на Борис Джонсън обаче има доста дързост и по-малко красота. Но в неговата сделка се вижда опитът за еманципиране на героите от сюжета и раздвижване на ръката на сценариста. Какво ще е продължението на сагата обаче предстои да разберем в следващия епизод на "Брекзит".