Този месец Алейда Гевара Марч, дъщеря на световноизвестния революционер Ернесто "Че" Гевара, дойде на посещение в страната ни, поканена от Асоциацията за приятелство България - Куба. Посети парламента ни, даде интервюта за различни медии, включително за изданието на "Панорама" по БНТ миналата седмица. Обясняваше какъв прекрасен човек бил Че, "мъж, който е обичал, страдал, който е оставил жена и деца, защото е бил истински революционер". "Решил е да превърне мечтите си в реалност. Той искаше един по-справедлив свят за нас", добави г-жа Гевара Марч.

Ернесто Гевара е приеман за модна икона на ХХ век. Ликът му се експлоатира в индустриални мащаби върху тенииски, постери, сувенири. Световното прогресивно човечество, милиони младежи от цял свят го боготворят. Какъв обаче е бил той в действителност?

Ето някои факти за Че, предоставени от "Съвременността" на британския историк Пол Джонсън и "Истинският Че Гевара" на кубинския писател Умберто Фонтова и публикувани в блога на Диян Крил dianskia.wordpress.com.

Гевара съвсем не е нежна душа, изпълнена с любов към човечеството и към ближните в частност. Ето какво е казал през април 1967 г., на световна конференция в Хавана: "Омразата е елемент на борбата, непоколебимата омраза към врага, която променя човешкото създание, превръща го в ефективна, жестока, избирателна, студена машина за убиване".

На 11 декември 1964 г., в реч пред Общото събрание на ООН, Гевара с военна барета, с патетика и ораторски драматизъм заявява: "Екзекуции? Разбира се, че ще екзекутираме! Ще продължим да екзекутираме, колкото е необходимо! Това е война на живот и смърт срещу враговете на революцията!" Пред журналисти от NY Times той казва: "Пътят към свободата минава през куршума!"

В новото правителството Гевара започва шеметната си кариера още първата година след като Кастро идва на власт основно в прочутия затвор La Cabana. Става негов главен екзекутор и през този период избиванията на кубинци са толкова интензивни, че по мащаб статистически превишават изтребването на германци от хитлеристите преди Втората световна война.

Кубинският журналист Луис Ортега, който познавал лично Гевара, пише в своята книга "Yo Soy El Che" ("Аз съм Че-то"), че само за една година Гевара е изпратил 1 897 души на екзекуция. Към това трябва да се прибавят и 2 500-те души, които той лично изпраща "до стената" още при влизането си в Хавана през януари 1959 г. Това прави средно по около 12-13 екзекутирани на ден през 1959 г. Впечатляващо ... и това са само официално регистрираните!

Не по-малко интересна е процедурата, по която изпълнява екзекуциите. Явно тази дума е по-вярна от разстрел или изпълнение на смъртно наказание, защото методите за изпълнение и достигане до тази фаза са свързани с изключително морално, психическо и физическо насилие над жертвата и публичното й представяне с цел всяване на страх и ужас в обществото.

Революционерите Кастро и Гевара са истински новатори в наказателния процес - въвеждат смъртното наказание със закон, който се прилага с обратна сила. За доказателствената страна на процеса привеждам мисъл на Че Гевара: "Нямам нужда от доказателства, за да екзекутирам човек, трябва ми само доказателство, че трябва да го екзекутирам!" Апропо, юридическият екип на режима бил наречен Комисия по прочистването...

Гевара нарежда на отрядите за екзекуция след стрелбата по жертвата да доубиват с изстрел в главата с масивния Colt 45 от разстояние пет крачки. Резултатът е пръсване на черепа. Затворникът от La Cabana Пиер Сан Мартин разказва за разстрела на 14-годишно момче лично от Гевара. То се застъпвало за баща му, разстрелян пред него, после дошъл и неговия ред - не пожелал да стои на колене, а Гевара побеснял и го разстрелял в гръб с изстрел в тила, който му отнесъл черепа... 

Сред "подвизите" на Че фигурира и разстрел на бременна в шестия месец жена (!!!), само защото тя и семейството й отказали да се подчинят на водения от него отряд. Прочее, легендарният революционер е заловен в Боливия с активното съдействие на местните селяни - точно тези, които той дошъл да "освобождава".

А дъщерята на този сладур идва тук да ни разправя врели-некипели (при това за трети път)...

И "гражданското общество" е ОК с това. Както е ОК съвсем свободно да се продават тениски с лика на този масов убиец, независимо от наличието на Резолюция 1096/1996г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за международно осъждане на тоталитарния комунизъм.

Защо "будните граждани", които се възмущават при всяко мнимо или истинско демонстриране на симпатии към националсоциализма, не показват същия аршин спрямо комунистическите изверги? Защо Ленин, Сталин, Кастро и Че не са заклеймени наравно с Хитлер, Химлер и Гьобелс? Докога първите ще бъдат възприемани не еднозначно като злодеи, а като "велики личности, променили историята на ХХ век"?

Явно това влиза в рамките на "свободата на словото" и "политическия плурализъм". Ами, след като е така, защо да не поканим и дъщерята на ген. Аугусто Пиночет? Ако тръгнем да сравняваме, ще излезе, че за два пъти по-кратко време Гевара лично е убил повече хора, отколкото целият репресивен апарат на чилийската хунта за цялото съществуване на режима. А ако ще сравняваме ефекта върху обществата на двете управления, то там нещата са още по-фрапантни - днес Чили е икономически лидер на Латинска Америка, а Куба (и уверено вървящата по нейния път Венецуела) са в трагично състояние...

Междувременно, успях да се снабдя с тениска, върху която има символи на управлението на хунтата в Чили. Надписът е "Mi General Pinochet's Helicopter Tours. Since 1973". И смятам да си я нося без угризения. Поне докато не се наложи забрана върху символиката, свързана с Че Гевара и другите комунистически масови убийци.