Не е съвпадение, че тези две пътувания се проведоха по едно и също време: това на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Русия и това на сирийския президент Башар Асад в Иран в края на февруари. Въпреки това, официалните изявления, които двамата дадоха, са в основата си противоречиви. Докато е в Москва, Нетаняху настоява за ангажимента на руснаците да работят за изтегляне на всички чуждестранни войски - включително ирански - от Сирия. A посещението на Асад в Техеран потвърди валидността и устойчивостта на иранско-сирийския съюз, наречен "фронт на съпротивата". Това пише ливанското издание "ал-Мудун" в свой анализ за ситуацията в Сирия преди влизането в сила на новите американски санкции срещу Русия и Иран. Това противоречие е показателно за предизвикателствата, пред които са изправени Русия и Иран на сирийска почва. И двете страни могат да бъдат принудени да се откажат от някои от позициите си или, напротив, да ги изострят. Този нов набор от санкции значително ще отслаби и финансовия капацитет на двете страни.

Този път Асад не беше привикан в Сочи сам, без придружител. Путин не го унижи, както го направи миналата година, когато го прие без протоколните процедури, обичайни за приема на държавни глави. Но реши да му изпрати своя министър на отбраната, на шумна среща на "теоретичните" лидери на армиите на Сирия, Ирак и Иран в Дамаск. Днес истинското съдържание на посланието, занесено от Сергей Шойгу на Асад, не може да бъде потвърдено. Но действията, които съпътстваха посещението на руския министър на отбраната в Дамаск, личностите, които присъстваха на срещата му с Асад, и обстоятелствата, които я предшестваха, могат да ни позволят да си представим съдържанието на това послание. Вероятно Русия се страхува да загуби лидерството на тристранния съюз ( Иран-Русия-режима на Асад) в полза на Техеран. Тя се опитва да избегне това, като пропагандира живота на "слабия лъв"*, след като беше основният актьор в процеса на отслабването му. Не можем да сме сигурни дали Башар Асад е успял да постигне целта си да маневрира с противоречивото си посещение в Иран. Но това, което може да се потвърди е, че Иран поема инициативата да се изправи срещу руснаците в Сирия, след като я изгуби през лятото на 2018 г. Това ще бъде от полза за Асад, защото Москва, която работи повече от година за отслабването му, ще трябва да обърне този процес, за да не се окаже Асад изцяло заложник на иранския юмрук. Асад, който се появи в Техеран сам, без никакви придружители , в Дамаск се срещна с руския министър на отбраната, придружен от своя министър на отбраната Али Аюб, считан за близък до руснаците, и от шефа на сирийското разузнаване Али Мамлюк, кръстник на комуникацията с арабски и западни страни.

Асад се опитва с всички сили да балансира иранските и руските кланове в Сирия, като напоследък победата е в полза на руснаците. Това го принуждава да прави отстъпки в полза на нормализация на отношенията на запада и арабските страни със своя режим. За което открито заяви нежеланието си в последната си реч. Асад вижда тази нормализация като естествено следствие от това, което той смята за победа. Затова е решил да стигне далеч, разпалвайки страховете на арабските и западните страни, а и на руската също, падайки грубо в прегръдката на Иран. Сякаш казва на тези страни: "Ако искате да ми оказвате натиск, ще стигна далече с Иран." Далеч до степен, че каза на аудиторията си в последната си реч: "Подгответе се за тежка вълна от обсада." Или с други думи: "Готов съм за всички трудни избори, синхронизирайки се с Техеран."

Техеран сграбчи Асад и си върна инициативата. Командирът на революционната гвардия на Иран говори за 200 000 убити негови партизани в Сирия и Ирак и изпрати началника на генерални си щаб в Дамаск да организира среща между иракския и сирийския си колеги. Според него Техеран има способността да постигне по-голям пробив в институциите на "сирийската държава ", подкрепен лично от Асад, и чрез съвместимостта си с най-важните възможности за възстановяването на Идлиб и Източен Ефрат. Особено в Идлиб дневният ред на Асад се различава от този на Москва и се приближава до този на Техеран, който е по-подходящ за повече войни в Сирия, така че Асад и руснаците също се нуждаят от своите милиции.

На изток от Ефрат иранските интереси също се засичат с Асад и не могат да се отдалечат много от руснаците. Целта е присъствието на САЩ и една трета от добивите от нефт, газ и селско стопанство. В момент, когато тези интереси съвпадат, отговорът на Северен Ирак е отвратителен за американците, които са ги оставили сами с последиците от референдума за независимост преди година. Техният премиер Нечирван Барзани призовава сирийските си сънародници в рамките на "сирийските демократични сили" да преговарят с режима на Асад в Дамаск и да разчитат на руснаците като гарант. Американците не залагат на тях. В момента Путин намира възможност да маневрира и в същото време да разполага с по-малка свобода на действие. Той не бива повече да тласка Асад към Техеран, като го притиска.

Ето защо тези дни четем в руска медия, че Русия е готова да бомбардира Асад в Идлиб, въпреки разбирателството си с Турция, защото в крайна сметка предпочита "силен лъв". Според руското разбиране силата на Асад* е в желанието му да възстанови по-голямата част от територията на Сирия. Това твърди руска медия, но логиката на политическия анализ сочи, че Путин иска "силен лъв", след като установи, че "слабият лъв" шантажира иранците, за да изнудва руснаците и Запада със същата тази слабост. Затова Путин изпрати своя министър на отбраната при Асад с думите: "Ние сме с вас във възстановяването на Идлиб и източен Ефрат". Путин ще избута кормилото на изток от Ефрат, отвъд Идлиб, без да се гневи на турските си приятели, но в същото време се опитва да се възползва от шанса да окаже натиск върху американците във време, когато техните съюзници все повече се притесняват за бъдещето на американското влияние. Пентагонът е отделил 300 милиона щатски долара, за да финансира въоръжаването си през следващата година.

Путин се възползва от този момент, за да преследва любимата си стратегия за отбелязване на точки на Запада, като запазва акциите си в режима на Асад пред лицето на антииранското движение. Докато Асад беше сам в Техеран, руснаците са имали по-голямо влияние в институциите на сирийската държава, в сравнение с нерегулираното влияние на Иран. Тази фундаментална разлика обаче е едновременно безсмислена и контрапродуктивна, тъй като сирийската арена навлиза в ново конфликтно поле, вероятно в източната част на Ефрат, както и в Идлиб. Така че изглежда, че иранците ще си възвърнат водещата роля в управлението на техните съюзи с руснаците в Сирия през следващия период. Междувременно Асад работи усилено, за да балансира руския и иранския кланове в Сирия. Този баланс е единственият гарант за неговото оцеляване. Колкото по-точен е балансът, толкова по-силен е лъвът. И обратно.

*На арабски името на Асад означава лъв

Превод: Петя Михайлова