Посещението на Ангела Меркел във Вашингтон през следващата седмица ще бъде сред най-важните - и най-мъчителните - в нейната политическа кариера. Германският канцлер трябва да се опита да завърже поносими отношения с американския президент Доналд Тръмп, въпреки презрението, с което той заля нейните политики.

Меркел не търсеше това предизвикателство. Въпреки това то би могло да бъде полезно, ако породи закъсняло преосмисляне на мястото на Германия в света. Това се посочва в коментар на авторитетното британско издание "Файненшъл таймс". 

От Втората световна война насам германските държавни ръководители, разбираемо, странят от идеята, че страната им може да има ръководна роля на световната сцена. Възгледът в Бон и след това в Берлин беше, че германската мощ трябва да бъде упражнявана чрез "Европа". Ала Европейският съюз вече не е достатъчен. Външнополитическите предизвикателства се трупат: американският президент, който поставя под въпрос съществуването на НАТО, войната в Украйна, мигрантите и бежанците от Близкия изток, Брекзит и националистическия обрат на Турция.

Европейският съюз е твърде слаб, а Германия е твърде голяма за "Европа", за да бъде пълен отговор на всички тези предизвикателства. Същевременно говоренето за Германия като за надигащ се морален водач на Запада е твърде преувеличено. Истината е някъде по средата. Германия се нуждае от по-творчески и самоуверен подход към света, наред с разбирането на границите на това, което тя може да стори сама.

Като се започне с военните разходи. В епохата на Тръмп и руския президент Владимир Путин, въпросът повече не може да бъде избягван. Германия харчи по-малко от 1,2 процента от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана, в сравнение с целта на НАТО от 2 на сто от БВП. Това трябва да се промени, а Германия обеща да постигне целта на НАТО до средата на следващото десетилетие. Но, със съгласието на съюзниците си, би имало смисъл да похарчи някои от допълнителните средства за по-широки проблеми във връзка със сигурността, отколкото да налива всичко в превъоръжаване. Германската щедрост би могла да отиде за финансирането на пригодна гранична полиция за ЕС и центрове за бежанци, както и средства за стабилизиране на страни от Северна Африка като Либия.

Идеята за "европейска армия" остава популярна в Германия. Ала дълбока военна интеграция не е реалистична, след като страните членки на ЕС са разделени по фундаментални външнополитически въпроси. За момента би било по-добре да окаже по-сериозен натиск относно практически въпроси като общи политики на ЕС за обществени поръчки за въоръжение, което би много улеснило съвместната работа между армиите на страните членки на Общността.

Германия също така е изправена пред изключително важни дипломатически предизвикателства. Относно Брекзит, правителството на Меркел (или на нейния наследник) трябва да балансира, поддържайки единството на ЕС, като има интерес да има солидни икономически и стратегически отношения с Великобритания. Налице е опасност, че настоящата мантра за "твърд" Брекзит, т. е. ЕС да не прави никакви отстъпки на Обединеното кралство, ще доведе до ненужно конфликтен Брекзит, който оставя Германия по-бедна и по-малко сигурна.

Когато става въпрос за Русия, Германия свърши решителна работа като водеща сила в ЕС във връзка с налагането на санкции заради Украйна. Опасността сега е, че промяната на американската политика ще подкопае почвата под краката на Меркел. Канцлерът трябва да използва посещението си във Вашингтон, за да обясни защо е важно да се поддържат санкциите, докато Русия не спре да се меси в Украйна. Докато отношението на САЩ към Русия е хаотично, тя би могла да постигне много.

По-общо, Германия може да се застъпи за основана на правила международна система във Вашингтон и другаде. След като администрацията на Тръмп се изкушава да пренебрегва Световната търговска организация и да заобикаля ООН, Меркел може и трябва да се очертае като шампион на световната търговска система и на международното право.

Предизвикателствата, пред които е изправена Меркел - от Москва до Близкия изток и от Вашингтон до Лондон, са плашещи. Но Германия има две големи неща, които да им противопостави: силна икономика и международно уважение - глобалните проучвания на общественото мнение редовно показват, че съвременна Германия е една от най-популярните страни в света.

Германия може да съхрани уважението спрямо себе си в международен план, дори ако предприеме по-енергична водеща роля, като се придържа към основания на ценности подход на Меркел към външната политика. Тя подчерта споделените западни ценности в нейния първи, подходящо предпазлив, отговор на победата на Тръмп. Въпреки зависимостта от сътрудничество с турския президент Реджеп Тайип Ердоган заради мигрантите, Меркел го критикува за нарушаването на свободата на словото в страната му. Крайно необходимото преминаване към енергична и творческа германска външна политика ще бъде политически трудно както във вътрешен план, така и в международен. Отстояването на либералните ценности по света ще отвори пътя.