Десните политици у нас се намират на ръба на превратен исторически момент за България. От тях зависи дали ще бъдат част от новата реалност, дали ще я управляват, или ще загубят релевантност и ще отидат на сметището на историята.

Първата стъпка е да си признаем, че има проблем. Дясното, конструирано през 90-те години, както философски, така и практически, се провали. То имаше три задачи - да извърши лустрация, да извърши приватизация и да вкара България в ЕС и НАТО. Първата задача изобщо не е изпълнена, втората е (според абсолютния обществен консенсус) изпълнена безобразно, само третата в крайна сметка стана реалност.

И проблемът е, че провалите на дясното не свършват до неизпълнените задачи, които то си постави. Неговата преждевременна политическа смърт се дължи най-вече на онези задачи, които то не си постави. Като например да реставрира българския патриотизъм в неговия монархичен предкомунистически вид или да възвърне значението на християнските ценности и възпитание в обществения порядък, така тежко прогнил от атеистичен богоборчески комунизъм. Или да политизира младите хора, които не са били промити от режима и да изгради консолидирана дясна общност, която да има ясна положителна идентификация (вместо да се идентифицират само с категории на отрицанието според това, което не са: напр. "антикомунисти").

Дясното от 90-те сметна тези неща за отживелица и пое по пътя на политическото хипарство и "десния" либерализъм, който на Запад си е чисто левичарско явление. Опитът за изграждане на някаква неоконсервативна десница около Иван Костов претърпя бърз провал, както заради натрупаната лична непопулярност на Костов, така и заради световния крах на неоконите, който бе маркиран с края на мандата на Буш през 2009-та. Резултатът от всичко това е, че сега патриотичната и християнската реторика са вярно оръжие на левицата, в редиците и по събитията на автентично десните партии млади хора има твърде малко, а дясното вместо монолитна опозиция срещу лявото, е разпокъсано на малки и слаби парчета.

Хората през 2017 вече искат нещо много повече. Искат автентичен консерватизъм, който да не е опитомен от либералния следвоенен консенус. Тоест, германската християндемокрация и американският неоконсерватизъм вече не са достатъчно десни, а какво ли остава за българската либерална хипи десница. Новите десни модели за подражание са Орбан, Качински и Тръмп. В този преходен период за нас и за света най-интуитивните политици, тези които най-бързо и адекватно се ориентират в промяната, ще могат да направят голям пробив. В България този пробив чака да бъде направен.

В победата на Румен Радев например няма нищо ляво, тя разкрива огромния потенциал за десен, патриотичен, реакционен вот в България, но вместо да я разчетат като урок и като сигнал за промяна, десните я приемат тежко и драматично (като втори Първанов от 2001-ва) и така пак съществуват в парадигмите от 90-те.

Нова република и Реформаторският блок, двете основни парчета от автентичното дясно, са в криза на самоличността. Те рязко вкараха консервативни идеи в предизборните си програми, виждайки че това в момента се продава най-добре, но мирогледа им, както и водещите им личности, до голяма степен са останали същите. Вътрешната битка за тяхната самоидентификация тепърва предстои след тези избори.

ГЕРБ и Обединени патриоти, които изглеждат като най-вероятната сглобка на бъдещо дясно управление, разполагат с потенциал да запълнят нишата. ГЕРБ ще трябва да промени много подхода си обаче. Ако големият им успех от 2009-та се дължеше на това, че нямаха идеология, то през 2017-та, когато политиката отново се идеологизира силно, те ще трябва също да се идеологизират, за да останат релевантни. Ще се наложи да изоставят Меркеловата парадигма за "център-десни" коалиции и да възприемат реториката и позициите на Орбан.

Патриотите от своя страна са натурално облагодетелствани от националистическата вълна, както пролича на изборите през ноември. Никоя патриотична партия в Европа обаче не е излязла досега от маргиналност, без да е преминала от примитивен евроскептицизъм към защита на своя собствена еврореалистична версия на проекта за обединена Европа. Хората искат реформиране, а не деконструкция на западния ред. Пътят от маргиналност към мейнстрийм за Патриотите минава само през безрезервната идентфикация с Европа, както мъдро постъпиха Орбан и Качински.

Позиционирани категорично като либерали в момента са само "Да, България" и ДОСТ. Силната антипатия срещу тях ще даде допълнителен тласък на противниците им, в някакъв смисъл дори ще им помогне правилно да се позиционират, защото консерватизмът винаги се появява като реакция.

Дясното от 90-те го няма вече, разпокъсано е на различни либерални фрагменти. Обществото изпитва нужда от нова десница, която да се основава на нови ценности и да не е обвързана с провалите на старата. Има нужда от консервативна десница, която да разреши проблемите, които либералната десница от 90-те създаде.

Дясното от 90-те е мъртво и заслужаваше да умре.