Tе разбраха, че дните им са преброени и се втърдяват все повече. Турският президент се изживява като защитник на мюсюлманите срещу френския секуларизъм. Американският президент заплашва да не зачете присъдата на урните и се страхува от манипулация на гласовете по пощата. Руският президент убива опонентите си. Националистите са в нокдаун. Те не успяха да заменят с нищо либерализма, който оспорват. Това пише журналистът Ерик Льо Буше в анализ за френския икономически всекидневник Les Echos.

Може да се каже, че коронавирусът ще подпише смъртната присъда на популизма. Това отчасти е вярно. По природа популистите оспорват учените, тези "експерти" в услуга на елита: всички те обаче закъсняха с разпознаването на пандемията и с придържането към политиките на ограничаване, защото това щеше да увеличи недоволството на хората. Това катастрофално управление на Ковид-19 всъщност беше възприето от общественото мнение и ускорява техния колапс. Но посоченият провал е заложен много отдалеч, още от изходната точка: национализмът не работи. В момента е модерно да се осъжда причиняващата болести глобализация, да се възхвалява затварянето на границите и да се обещава обновяване на санитарния и индустриалния суверенитет. Протекционистичният дискурс попива - не смеем да кажем "зараза" - думата на всички партии. Либерализмът, дисквалифициран като "ултра", се съди без съд като великия отговорник за всички нещастия. Почти никой вече не защитава политиките за свободна търговия. А това е опасно.

Икономическият провал на Ердоган

Опасно е, защото провалът на популистко-националистическата политика е факт. И ако Ердоган си показва зъбите, то е, защото не е успял да подобри живота на хората, както твърдеше. Икономическата му политика беше проста: спираме непопулярните реформи (деиндексация на заплатите, увеличаване на ДДС, намаляване на субсидиите от всякакъв вид, облекчаване на дружественото право и др.) и ги заместваме с бюджетни стимули и с масова политика на заеми, предлагани от национализирани банки. Последиците: национализмът действа в много краткосрочен план, но - предсказуем парадокс - води до засилена зависимост отвън (туристи и инвеститори). Тази политика е "неустойчива", казва скромно МВФ. Турската лира отслабва, стойността й се срива, турците трупат тайно евро и долари. Ердоган предлага външна политика тип "димна завеса", изградена върху имперското минало на Велика Турция. Всъщност във всекидневния живот се случва точно обратното на величието: страната зависи много повече от другите и уеднаквяването на жизнения стандарт с този на европейците е нарушено.

Нефинансираните обещания на Тръмп

"Америка отново велика". Доналд Тръмп водеше подобна вдъхновена икономическа политика: спира социалните реформи на Барак Обама, прави небюджетни данъци и обещава да се реиндустриализира чрез затваряне на границите. Резултатът? Нулев. След месеци на вирната глава срещу Китай, Тръмп подписва сделка, която принуждава "Поднебесната империя" да купи американски стоки на стойност 200 милиарда долара. Той крещи победа. Цифрата през септември обаче едва достигна 60 милиарда. По-подробно казано, политиката му на заплахи, повишаване на митата и предоговаряне на споразумения, не е оказала ефект върху американския търговски дефицит, а напротив: последният се е вдигнал от 750 милиарда през 2016 г. на 864 милиарда през миналата година. Обещаните премествания на фабрики все още не са се случили, с малки изключения. Оттук и разочарованието на работниците в централните щати, които отново трябва да гласуват за демократ. Общият резултат от национализма на Тръмп е, че затвърди волята на китайците да инвестират във високи технологии, че заздрави европейската конструкция и че хвърли сянка на съмнение върху силата на долара. Икономиката на САЩ остава силна, но не благодарение на Тръмп.

Путин не може да диверсифицира ресурсите на страната си

Русия на Путин, чиято мощ датира от повече от двадесет години, е главният пример за безсмислието на националистическото говорене. Неспособен да диверсифицира икономиката на своята страна, руският президент отново и отново я прави изцяло зависима от цената на петрола - и следователно от другите.

Глобализацията трябва да бъде преосмислена; патриотизмът може да бъде добър в икономиката, но национализмът е илюзия. Обещанията за "суверенитет" и "пренасочване" не трябва да се отхвърлят без разглеждане. Но се пазете от шовинистични дрейфове. Силата на една икономика се основава на конкурентната офанзива, никога на предпазливата отбрана. Ковид-19 не трябва да ни тласка в грешната посока: ще бъде победен само от международно сътрудничество, от свободна търговия и точно в тези зимни времена - от отворени прозорци.