През 2011 г., когато САЩ уби Осама бин Ладен, американският президент Барак Обама заяви, че „Америка ще бъде безмилостна в защита на нейните граждани и нашите приятели и съюзници".

Две години и половина по-късно не изглежда, че администрацията на Обама е безмилостна в защита на неща извън нейните преки вътрешни и политически интереси, с изключение на нейните шпионски операции в страни, които се приемат като част от голямо семейство.

Романът тук е, че Европа вече се съмнява в мъдростта на Америка, нейната сила и решителност са все по-фокусирани върху личността на президента. Отвъд разкритията, свързани с американския шпионаж, се взимат под внимание колебанията на Обама за Иран и обратите относно Сирия, проблемите с бюджета на САЩ и новата, но куцаща здравна програма.

Правителствата на Франция, Великобритания и Германия в различна степен възприемат г-н Обама като проблем. Отношението се изразява в спад на възприемането и уважението, което бе част от европейските нагласи по време на неговото историческо президентство.

В Германия проамериканският Die Welt постоянно изразява съжаление относно тази ситуация, от своя страна САЩ се опитват да потвърдят всички предразсъдъци, насочени срещу него. Издателят на вестника написа на първата редакционна страница миналият месец: "Американският президент бе желан в Европа и чакан като Месия, в негово лице старите европейци най-накрая видяха един президент, който не идва от Тексас в каубойски ботуши, а вместо това има копие на Кант под възглавницата. Но това се оказва фантазия."

Миналия четвъртък на преговорите с Иран в Женева високопоставени европейски служители по сигурността изказаха съмнения, донякъде сходни с тези на Саудитска Арабия и Израел, за това до колко в действителност г-н Обама иска да се справи и разреши проблема относно атомното оръжие на Техеран.

Основната тема бе дали Иран вярва, че САЩ и Западът ще нападнат, ако Техеран откаже да премахне ядрената си програма. По отношение на Сирия, където президентът Башар Асад държи властта, г-н Обама заяви по американската телевизия през септември: "Моето подозрение е, че иранците признават, че не трябва да извличат урок от факта, че не ударихме Сирия, това не значи, че няма да ударим Иран".

Позовавайки се на обстоятелствата през януари, когато администрацията на Обама се отдръпна от плана за предоставяне на военна помощ на сирийските бунтовници, заедно с Франция и Великобритания, официално лице от Европа заяви: "Остава вярно, че Иран не вярва на САЩ и Запада, че ще нанесат удар".

Той добави: "След развитието по отношение на сирийския проблем, иранците напълно отхвърлят тази възможност".

САЩ съобщи в петък, че оттегля един от своите два самолетоносача, опериращи в региона на Персийския залив - тези действия определено не са индикация за повишено внимание към Иран. Обама също описа комбинация от "реална заплаха от сила" и "дипломатически усилия", като такава състояние да доведе до "сделка" с иранците.

Гледната точка на европейския официален служител е отрицателна. По-скоро, коментира той, за да има достатъчно натиск върху управлението на Техеран, "трябва да се приеме предизвикателството на иранската родина и Ислямската република като уникален модел в света".

Един от проблемите на съюзниците в работата с президента, според него е, че г-н Обама "не води консултации и обсъждания със съюзниците. Той докладва и той описва създадения от него процес".

Това е в забележителен контраст с публичните твърдения в Женева за обща солидарност между страните от Запада - Франция, Великобритания , Германия и САЩ, които настояват за край на разработването на ядрени оръжия от Иран.

Но е налице драстична обществена загриженост във връзка с г-н Обама.

В "Ангела Меркел: Канцлерът и нейният свят ", биография от ветерана-журналист Стефан Корнелиус , която бе публикувана в Германия през юли, отношението на г-жа Меркел е определено като неразгадаемо. Според книгата канцлерът изразява дискомфорт по отношение на г-н Обама: "той е толкова странен, толкова недостъпен, при него липсва топлина".

Книгата продължава с описание на контактите с президента като "разкрива другия Обама, чиито публичен образ не ви позволява да го подозирате". Според книгата канцлерът все по-малко вярва, че политически нефункционалната Америка е в състояние да разбере самата себе си. Тя е раздразнена от стереотипи като "Обама, Ангела на мира".

Английският превод на книгата на г-н Корнелиус, като и думите "оторизирана биография" на нейната корица, се предвижда да бъде издаден тази седмица в САЩ. Книгата получи своя „легитимен аспект" в присъствието на Меркел при представянето й в Берлин в оригиналната немска версия.

Всичко това бе преди разкритието, че САЩ шпионират мобилния телефон на канцлера Меркел и е малко вероятно, че Обама не е знаел за подслушването на телефона на Меркел.

Французите и британците са наблюдатели борбата на канцлера да съживи доверието си в г-н Обама. Когато става дума за ръководителите на Франция и Великобритания, различната им история, както и тяхното различно чувство за нюанс и дипломатически възможности, те оформят собствените им реални съмнения.