Един стар виц гласи, че разликата между англичаните и евреите е в това, че англичанинът, когато си тръгва, не казва "сбогом", а евреинът казва "сбогом", но не си тръгва.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов може и да пуска тъпи шегички за концлагера "Бухенвалд", с което си навлече гнева на българските евреи, но подобно на анекдота той каза "сбогом" като подаде оставка като вицепремиер, но реално не си отиде от властта, след като бе наследен на поста от началника на кабинета му Мариана Николова.

"Новата прелест", както от ДПС нарекоха вицепремиерката, може и да не е била обикновена секретарка на Валери Симеонов, но точно като замяна на шефа със секретарката му беше схваната в социалните мрежи рокадата във властта. Политически това е неравностойна размяна, която показва липсата на специалисти в НФСБ по демографската политика, за която, ако не сте забравили, отговаряше Симеонов, и брутално разкрива желанието на лидерът на НФСБ да продължи да дърпа конците на този ресор в кабинета. Трето, това назначение е просто лековато. Фактът, че то предизвика моментално подигравки, пиперливи подмятания, говори сам за себе си. Депутатът от БСП Александър Симов написа саркастично във фейсбук: "Сега Валери Симеонов да не вземе да стане шеф на кабинета на Мариана Николова?" Според бившия вътрешен министър Богомил Бонев пък трябва да сме благодарни, че Симеонов не е номинирал домашния си любимец.

Усещането, че нещата не са както трябва, се задълбочи както от нежеланието на премиера Бойко Борисов да обясни защо точно Мариана Николова трябва да бъде вицепремиер по демографските въпроси, така и от първоначалните мнения на коментаторите в телевизионния ефир. Един от най-уравновесените от тях, социологът Кънчо Стойчев нарече в ефира на БНТ смяната "труден, но грешен компромис" и с думите си показа, че има прекалено добро възпитание. Според обръгналия наблюдател не било добър знак към обществото, че началник на кабинета е избран да замени доскорошния си шеф. Не беше добър знак и че никой от ГЕРБ не стана в пленарната зала, за да защити кандидатурата на Николова. На практика четири часа депутатите уж се занимава с този въпрос, но всъщност не обсъждаха по същество кандидатурата за заместник на Бойко Борисов. Вероятно е нямало какво да обсъждат.

Всъщност, не можем да отречем, че Валери Симеонов пак прояви последователност. Както се изгаври с майките на деца с увреждания, така и продължи като не се извини, а се обяви за жертва на медийна кампания, за да приключи с поредната гавра като натресе шефката на кабинета си да управлява държавата, в случаите когато няма някой друг с по-голяма компетентност. Очевидно Симеонов се е възползвал от позата партер, в която се намира премиерът Борисов спрямо коалиционния си партньор.

Министър-председателят ще търпи, защото все още не е готов за предсрочни избори. Със зъби и нокти ще се опитва да задържи това вонящо вече на гнилоч управление, за да го докара криво-ляво до след изборите за Европарламент през април догодина. Тогава вече ще може да въздъхне с облекчение, да си спретне някой друг протест, поводи вече има всяка седмица, и да се самосвали, за да може на есен да съвмести извънредните парламентарни избори с редовните местни. Това е един от обсъжданите в политическите среди сценарии.

Още повече, че както се очертава нищо чудно популярният щоумен Слави Трифонов, който се самообяви за институция, да склони да изиграе ролята на поредната патерица на ГЕРБ във властта. Поне такова впечатление оставя той както със старото си познанство с Борисов, така и с екранното си поведение от последните дни. Феновете на Трифонов и предаването му като нищо могат да вкарат в парламента негова или посочена от него политическа формация, сочат социологически изследвания. Чалгализирани, нечалгализирани избиратели - туй е положението. Дори да вземе не повече от десетина процента, това няма особено значение за ГЕРБ и Борисов. Двайсетина славитрифоновски депутати ще му свършат прекрасна работа за още един управленски мандат, пък макар и отново традиционно недовършен. Но за издялкването на новата патерица на Борисов и сие е нужно още време и навеждането пред капризите на Валери Симеонов го осигурява.

Най-потресаващото в случая е, че потърпевшите в лицето на българския народ изглежда възприемат случващото се само откъм пикантната му страна. Но нещата са страшни. Общество, което е готово без много да мисли, да протестира срещу всички партии, срещу всичко лошо и за всичко хубаво, е политически незряло и това е потресно трийсет години след 10 ноември. Общество, което изобщо допуска деструктивни хора като Валери Симеонов във властта, което е на път да се довери на шоумен, само за да предостави на Борисов за четвърти, пети, двайсет и пети път властта, явно не е изпило до дъно горчивата чаша на т.нар. преход. То продължава да скача по мотиката. Дано поне дръжката й да се счупи преди българската глава.