Борисов го каза съвсем ясно - основен проблем на управленията на ГЕРБ досега е била липсата на опозиция. С тези думи бившият премиер описа по възможно най-краткия начин променената политическа среда у нас. Един процес, който се оформи електорално през пролетта на 2021 г. и от онзи момент насам се превърна в основна тема за политическите партии и за граждански активната част от обществото.

Политическата система у нас вече е безвъзвратно променена и за по-опитните представители на ГЕРБ е ясно, че институционалното решение, т.е. формирането на редовен кабинет, ще трябва да се случи съобразно новите реалности. В продължение на дълъг период от време политическата система в България беше доминирана от ГЕРБ, който трябваше да се съобразява единствено с по-малките си партньори, но не и с добре структурирана опозиция, готова с управленска програма, която във всеки един момент да е способна да поеме изпълнителната власт и да наложи своя стил по отношение на развитието на страната.

Непрекъснато претендиращата за опозиция БСП, с лидерката Корнелия Нинова, имаше доста особено разбиране за опозиционно поведение - реакционен стил в Народното събрание и неговото напускане за седмици и месеци наред. Това може да изглежда като опозиция, но всъщност не е, защото така не се оформя алтернатива и не се привличат избиратели извън твърдото ядро. По-скоро, както показаха последните две години за БСП, може да се загуби електорална подкрепа.

От политическа система, доминирана от един субект, в момента имаме такава с две средно големи формации (ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ) и няколко по-малки. На този етап двете средно големи общо получават такава електорална подкрепа, каквато в миналото ГЕРБ постигаше самостоятелно. Много е вероятно сред сегашните избиратели на ПП/ДБ да има такива, които на изборите през 2017 г., например, са били избиратели на ГЕРБ. Много е вероятно, също така, тези избиратели да са достатъчно голям брой, за да ни дадат повод за размисъл какво би следвало да означава подобен тип електорално поведение.

По същество то означава търсене на алтернатива, но не каква да е алтернатива и не алтернатива на всяка цена. Именно по тази причина една подобна група избиратели е предпочитала статуквото пред някакви хилави и несигурни алтернативи с претенции за опозиционност, но без ясна управленска идея за държавата. Или казано с други думи, сега ситуацията е такава, че ПП/ДБ трябва, наред с недостатъците, да признаят и положителните моменти от управленията на ГЕРБ. ГЕРБ пък трябва да признаят, че въпреки стабилността по време на техните правителства, страната има нужда от определени промени в начина и съдържанието на управлението. И това е нещо съвсем резонно, тъй като без разумна промяна няма как да има развитие. Най-голямата вътрешнополитическа промяна в страната ни се случи през 1997 г. и точно по този начин бяха положени основите на положителните резултати, които бяха постигнати по-късно. Това е и най-яркият израз на необратима промяна у нас до този момент.

Показателно, че понастоящем също се намираме в необратима ситуация е темата за главния прокурор и нейното активно включване в публичния дебат. Новосформираната позиция на ГЕРБ, изразена от кандидата за премиер Мария Габриел, по тази тема говори, че във формацията вече приемат, че по тяхно време във властта е имало пропуски и че сега те имат готовността да участват в тяхното преодоляване. Важно е да се подчертае, че тук въобще не става дума за личността на Иван Гешев. Той може да е симпатичен на едни и антипатичен на други. Най-вероятно и той, като всички хора, има своите силни и слаби страни както в личен, така и в професионален план. Важни са институционалните измерения на фигурата на главния прокурор.

Не е добре също така да се злоупотребява по въпроса за политическата независимост на прокуратурата. Тя се отнася до недопустимостта от вмешателство в строго професионалната работа на прокурорите, а не по отношение на нейната институционална същност. Обсъждането на фигурата на главния прокурор от народни представители и парламентарни групи не означава политизиране или политически зависимости на институцията. Народното събрание е мястото, където се създава законодателната база, съобразно която функционират всички власти и институции, в т.ч. и самото Народно събрание. В този смисъл именно парламентът е форума, където следва да бъдат разглеждани и дискутирани недостатъците на всички публични институции, както и вариантите за тяхното преодоляване. Още повече, че властите, освен като независими една от друга, следва да бъдат разглеждани и като взаимодействащи и взаимовъзпиращи се помежду си. Наличието на парламентарна квота във Висшия съдебен съвет (ВСС) нито е някакво случайно явление, нито е нечия прищявка или просто някакво хрумване.

Може да се каже, че ГЕРБ определено са се придвижили напред що се отнася до това да признаят, че докато са били управляващи е имало пропуски и недостатъци в техните решения. В близките дни или дори часове трябва да стане ясна останалата част от уравнението. А именно ще намерят ли начин и сили от ПП/ДБ да извървят обратния път (признаване на положителното от времето на кабинетите на Борисов), за да се срещнат с ГЕРБ и така от хипотеза появата на редовно правителство да се превърне в реалност.

Ако въпреки усилията това все пак не се случи, пред формацията на Борисов остава хипотетичния вариант за взаимодействие с ДПС, БСП и ИТН. Тази хипотеза обаче е много трудна и ако въобще е възможна, ще има много кратък хоризонт и ще може да се приложи единствено по текущи въпроси (напр. бюджета за 2023 г.). А решенията почти сигурно ще останат далеч от най-доброто. То и с ПП/ДБ не би било лесно, но там няма разминавания по основни теми като Шенген, Еврозоната, подкрепата за Украйна. Докато при четирипартийния вариант такива има, при това са сериозни. ИТН са една трудно предвидима и понякога дори непредвидима формация, а БСП въобще не разглежда Еврозоната като приоритет, подкрепата за Украйна пък схваща като включване във война, без да има никакви аргументи в тази посока.

Най-вероятно ГЕРБ са избрали Мария Габриел за кандидат-премиер, за да покажат европейски стил и европейски стремежи. В този смисъл ако хипотетичният кабинет "Габриел" е зависим от подкрепа от БСП, подобен замисъл не би могъл да се осъществи в цялост. Така да се каже, "разходването" на Габриел би се оказало, в доста голяма степен, необосновано. Съвсем очевидно е, че с Габриел целта на ГЕРБ е да осигурят аргументи на ПП/ДБ за постигане на някаква форма на двустранно взаимодействие. Въз основа точно на това твърдение може да се предположи, че дори и сега нищо да не стане, то вторият мандат няма да мине проформа, а усилията ще продължат и докато той е актуален. За ГЕРБ по-добре би било взаимодействие с ПП/ДБ при втория мандат, отколкото с ДПС, БСП и ИТН при първия.

Разбира се, проектокабинетът няма как да има този вид, в който ПП/ДБ вече го оповестиха за втория мандат. Представители на втората формация обаче предусещат, че възможността за разговори с ГЕРБ ще остане и затова отново заговориха за втория мандат, макар и точно сега, особено след номинацията на Мария Габриел за министър-председател, той да не е на дневен ред. Ако стигнем до момента, в който вторият мандат стане актуален, големият въпрос пред ПП/ДБ ще бъде могат ли да приемат Габриел като своя номинация. Много е трудно, да не кажем невъзможно, да се предложи по-подходяща номинация от гледна точка на приоритети каквито са Шенген, Еврозоната и подкрепата за Украйна. Разбира се, няма и гаранция дали ГЕРБ биха приели техен представител да е кандидатура на друга парламентарна група.

Ако сега, по време на първия мандат, ПП/ДБ решат да не подкрепят Мария Габриел за премиер, трябва да изложат много солидни аргументи. Реторика от типа вече имаме решение и др. под. става недостатъчна, защото е предложена кандидатура, която отговаря на приоритетите им. Ако ПП/ДБ не направят някаква промяна в поведението си (или подобряване на аргументацията на сегашната позиция, или подкрепа за Габриел) рискуват позициите им да започнат да изглеждат като самоцел. Това няма как да е в тяхна полза, нито в полза на избирателите им или на развитието на страната.

Тактически погледнато би било добре да се конституира кабинет с първия мандат, за да може, при необходимост, да бъде преформатиран с втория. Що се отнася до третия, то за него може да се каже, че е предварително изчерпан, т.е. стигне ли се дотам, това вече е равносилно на нови предсрочни избори.