"Гласовете ви чувам" е роман на Димитър Талев. Последният от тетралогията му с начало "Железният светилник", която в голяма степен задава модела на националната ни идеология. Първият роман се намира в учебната програма, затова и има някаква надежда, че може да познат от по-широка аудитория. Тетралогията проследява как българската нация буквално се сътворява именно в онези територии, които остават най-голямата болка в историята ни - провокирайки и националните катастрофи, и по-късно националния упадък... (Как иначе може да се нарече отказът на България от Македония - национално предателство е слабо).

Та, последният роман на Талев "Гласовете ви чувам" само със заглавието си много добре описва какво се е случило в и с редиците на ВМРО в последните години на борба. Борците са много, гласовете им са много и пътищата и пътеките са им много и различни, често сблъскващи се. Талев все пак ги чува, тези - различни гласове, чуваме ги и ние днес чрез неговия роман... (за... който го прочете...)

Това обаче хич не може да се каже за днешния ден. Не само заради това, че което се случва сред цялото патриотичното войнство не е достойно за историята, но и едва ли би се намерил творец, който да го увековечи... и по-добре.

А и защото няма кой да го изкаже, да го огласи от самите редици - нито със слово, нито с дела.

Месеци наред сред така нареклите се Обединени патриоти, които са и малката коалиция в голямата коалиция, управляваща държавата, се случва едно особено нещо - оглушително мълчание или мълчаливо врещене. Изберете си от двете оксиморонни конструкции, която ви допада повече. И двете са еднакви по краен смисъл - едно нищо, едно... дрън-дрън.

А още отдалеч и отдавна, много преди изборите да се зададат на хоризонта, започнаха да дрънкат оковите на малката коалиция, явно тясна им се оказва на патриотите.

След разразилия се конфликт Сидеров - Симеонов, който нажежи лятото, оцеля като фигура на управленски пост само Каракачанов. А на 20 ноември миналата година, на коалиционния съвет, когато дрънкането на окови или на други метални оръдия, постигайки кресчендо, крайният резултат беше един вопъл: "Аз съм само един прост депутат." След часове чакане на пусия от страна на журналистите около Министерски съвет, Сидеров се изниза с опит за автоирония - дали беше разбран, или не - дори не си струва на разсъждаваме.

А останалите от тримата, двама патриоти в сградата останаха в мълчание.

И тези патриоти, шумно провъзгласили коалицията си и шествали преди година и половина със самочувствие и дори леко презрение към останалите, тогава, на 20 ноември 2018, се изпокриха през задни входове в миши дупки. Красимир Каракачанов и Валери Симеонов загасиха лампите буквално, но и метафорично. Добре че не могат да стигнат и до железния светилник...

Но да не бъркаме нито литературните жанрове, нито родовете и видовете. Защото и нищо естетическо няма в изнервените и с едва сдържана истерия изказвания нито на Волен Сидеров, нито на Валери Симеонов от последните дни, които всячески се опитват да убеждават в кулоарите на парламента, че проблем няма, че разговорите текат, че всички искат общо явяване на изборите, а само няколко часа след това пресцентровете им си разменят през медиите взаимни обвинения, хули и явно, откровени лъжи. Можем само да си представяме какво ли се случва - в какъв жанр, тон и стилистика, се води някаква пряка комуникация.

А всъщност всичките ни убеждават, че никой не се бори за първенството - в листата за евродепутати като начало, за друго - ще видим, дори и не смеем да питаме, защото хоризонтът е къс. Нито Сидеров иска да е начело на листата, нито Симеонов би се предложил за съпредседател, нито Джамбазки държи да първи кандидат евродепутат, защото имал самочувствието на преференциите и инициативният комитет от т.нар. интелектуалци е съвсем-съвсем инициативен и случайно събран в кварталната сладкарница. И на всичкото отгоре хората на Каракачанов гласуваха анблок с ГЕРБ и ДПС за изтребители, които нито от "Атака", нито от НФСБ искат, които пък гласуваха с опозицията сякаш не са малката коалиция. От две дена дори се замерят със взаимни обвинения, в които си мерят антиджендърството.

Сякаш тогава на 20 ноември в сградата на Министерския съвет не само лампите бяха загасени, но и високоговорителите, и кабелите на телефоните са били изключени. Затова пък от Димитровград премиерът Борисов огласи гръмко - в правителството всичко е наред. Провели са заседание днес се разбра от прессъобщението с решенията. И от там гласове... никакви. Оглушително мълчание или мълчаливо кряскане - изберете си оксиморона по вкус.

Тук няма да преразказваме сюжета на Талевия роман, макар и да не личи някои от изброените по-горе лица са го прочели.

Историята предстои, изборите се задават, оръжията се дрънкат, само дето от т.нар. патриотични редици не се чува нито бодра песен, нито наперен марш. Така би отивало на едни патриоти, така ги и видяхме преди две години, когато сътвориха тази коалиция.

Каквито и интереси да са ги обединили през 2016 - 2017 година в днешния ден освен хаотични проскърцвания със зъби и едва-едва сдържани гневни изблици друго не се и чува.

В поредния опит да се разбере какво се случва в патриотичната коалиция, вчера медиите бяха финтирани, а после се оказа, че за тази среща или те не са били уведомени, или Волен Сидеров. Или всъщност никой, а медиите са си изфантазирали.

Може би и в момента текат някакви преговори, или игри, патриотични или военни дори. Кой с кого и срещу кого играе на криеница, гоненица или на стражари и апаши все още не е ясно, но ако продължат тези заигравки още малко и спомен няма да остане от коалицията.

Не че особено много ще ни липсва, но залезът на обединението (ОП) ще отбележи тъжния края на една дума, която вече ще е напълно изпразнена от съдържание - думата "патриот". Лошото е, че съм с усещането не само за изпразването от съдържание, а по-скоро за ограбване.

И ако затваряме романа на Талев с уважение към съдбата на онези патриоти, тази страница от българската история дори не е за прочитане. Затова и успокоително е и предположението, че няма да се намери писател, който да я увековечи.

Така че, слава богу, че гласовете не ви се чуват.