Между 22 и 24 август се проведе среща "на върха" на страните от БРИКС, чийто домакин беше южноафриканският град Йоханесбург. Това е 15-та среща "на върха" на този формат и първата, която предизвиква някакво по-съществено внимание в международен план. Може да се каже, че две обстоятелства бяха определящи като причина за въпросното внимание - отсъствието на президента на РФ Владимир Путин (участвал само чрез видео връзка) и изразеното намерение на формата да се разширява. Шест страни са поканени да се присъединят към БРИКС и най-вероятно това ще се случи още от началото на 2024 г. Става дума за ОАЕ, Аржентина, Саудитска Арабия, Етиопия, Иран и Египет.

Отсъствието на Путин еднозначно е свързано с решението на Международния наказателен съд за издирване и арест на руския президент. Южна Африка (ЮАР) признава юрисдикцията на тази международна съдебна институция и Путин реши да не рискува, макар че няколко месеца преди срещата беше заявил намерение да присъства на нея. Липсата на руснака в ЮАР означава, че в момента РФ е лишена от възможността да се съобразява с международното право само когато това й е изгодно. Преди нападението срещу Украйна от Кремъл активно практикуваха този подход и номерът често минаваше. Сега обаче войната в Украйна се отразява върху всяко едно действие, което РФ се опита да предприеме в международен план, включително и когато става дума за "алтернативен" формат като БРИКС, който ще "конкурира" и ще "изпреварва" Запада. Още преди началото на срещата в Йоханесбург стана ясно, че т.нар. банка на БРИКС няма да работи по проекти на територията на РФ. Руската страна е под санкции и това я прави непривлекателна за всички международни институции, независимо от техния характер и техните дейности.

Всичко това означава, че страните от БРИКС (с изключение на РФ) признават международното право и всичките им официални действия ще се случват в рамките на системата на международните отношения, съобразно нейните правила и механизми за функциониране. Всъщност ако в БРИКС въобще има някакво сериозно намерение за развитие като пълноценна наднационална организация, то общото международно право е единствената основа, върху която тези страни могат да стъпят. Банката, както вече стана дума, оставя Русия извън своето полезрение, обща валута няма да има, а БРИКС е безнадеждно далеч от създаването на наднационални институции, чрез които да формира и провежда общи политики за постигане на повече международна тежест от тази, която имат самите страни поотделно. Така пред БРИКС вариантите де факто са два - страните членки (независимо от броя) да поддържат по-близки отношения, използвайки регламентите на международното право (сегашното състояние) или отново на базата на международното право да започнат институционално изграждане, правейки крачка от хлабав формат към пълноценна наднационална организация. Вторият вариант за момента, а и по принцип е нереалистичен за БРИКС.

БРИКС се разширява, но не се структурира, а това са два процеса, които следва да протичат успоредно, за да можем да говорим за развитието на една международна организация. Колкото повече се върви към разширяване, без то да е обезпечено от структуриране, токова повече форматът ще става все по-хлабав и по-хлабав. Така може да се окаже, че разширяванията не само не помагат за развитието на формата, но и водят към неговия регрес. Един хлабав формат няма как да бъде алтернатива на добре структурирани и институционализирани наднационални организации с богати политически и културни традиции. И когато това стане ясно в рамките на БРИКС и когато вече не може да бъде прикривано, то неминуемо ще предизвика ерозия в отношенията между държавите членки. Преди да се говори за ресурси и икономика, трябва ясно да се отбележат организационните проблеми на БРИКС, които имат сериозен потенциал за разрастване. Става дума за базови проблеми, за проблеми в самата основа на БРИКС, които просто няма как да бъдат игнорирани. Когато строите къща, го правите върху стабилни основи. Ако има проблем в основите, къщата дълго няма да просъществува. А колкото повече етажа има тя, толкова по-бързо ще се срути щом основите са компрометирани.

Китай изглежда като страната, която желае бързо и мащабно разширяване на БРИКС. Много е възможно Си Дзинпин и компания да разглеждат формата като възможност за създаване на своя собствена международна мрежа. В последно време Китай показва активност в региони като Близкия изток и Централна Азия. Близкоизточни страни ще влязат в БРИКС още от началото на 2024 г., а при следващото разширяване, когато и да е то, се очаква да има и централноазиатски. Възможно е също така, Китай да не желае баланс между разширяване и структуриране, за да може да се възползва от липсата на структура и институционални процеси. Структурата означава наднационална организация с равноправно участие на страните членки, докато нейната липса ще рече отсъствие на ясни механизми и процедури за вземане на решения и следователно отсъствие на публичност и прозрачност.

В подобна среда Китай би се чувствал комфортно. Страната се управлява чрез тоталитарен режим с все по-ярки белези на авторитаризъм и разполага с материалните възможности да влияе върху почти всички настоящи и бъдещи членове на формата. Така че не би имало нищо чудно, ако се окаже, че за Китай БРИКС представлява просто етап от стратегията за позициониране на страната като геополитически полюс. Ако е така обаче, за да се реализира подобен китайски замисъл, то всички останали в БРИКС трябва да се откажат от такъв тип намерения. В този смисъл Китай и РФ биха били по-скоро конкуренти, отколкото партньори или съюзници.

Индия също едва ли би приела ролята на помощник на Китай по пътя на неговото геополитическо издигане. Въобще сред настоящите и бъдещите членове на формата има страни, които се намират в конкурентни отношения или направо в съперничество в рамките на регионите, към които принадлежат. Освен за Индия и Китай това, поне в определена степен, се отнася за Аржентина и Бразилия, а за Саудитска Арабия и Иран дори не е необходимо да се напомня. Основата на това съперничество е религиозна, което го прави неразрешимо. Някакво успокояване на моменти може да има, но не и трайни и конструктивни отношения. Това положение се подхранва и от ситуацията в Близкия изток, която е перманентно нестабилна и дори взривоопасна в отделни части от региона. Още повече, че Иран също е страна под санкции, т.е. много вероятно би било банката на БРИКС да откаже да оперира в нея. А е логично да се предположи, че Ислямската република влиза в БРИКС в търсене на компенсации на загубите, които търпи в резултат на санкциите.

Дори и да не съществуваше подобен проблем обаче, трябва да се има предвид, че част от средствата на банката се осигуряват от вътрешните пазари на страните членки. Едва ли Саудитска Арабия така лесно би се съгласила средства, генерирани там, да се инвестират в Иран! Реалните и потенциалните напрежения вътре в самия БРИКС са толкова много и толкова разнообразни, че ако бъде направен опит за изработване на вътрешни правила и механизми за вземане на решения, те биха могли да имат единствено пожелателен характер. Т.е. страните членски да се ползват от тях, когато решат и да не го правят, когато не им е угодно. Ето защо преминаването към подобен ход е малко вероятно.

Най-вероятно в БРИКС ще продължат да говорят за разширяване и по този начин ще се опитват да създават впечатление, че съществува някаква група държави, която споделя някакви общи реалности и че въпросната група продължава да нараства. Страни като Сърбия и особено Беларус, който е напълно под кремълски контрол, на този етап не са сериозна част от говоренето за разширяване. Това обстоятелство също създава усещането, че Китай не желае конкуренция вътре във формата и в този смисъл, от китайска гледна точка, страни по-близки до РФ е по-добре да стоят навън.

Освен че БРИКС няма да има обща валута, много трудно (направо невъзможно) би било да се стигне и до някаква по-тясна координация между курсовете на валутите на страните от формата. Това също е система от общи правила и механизми, които трябва прецизно да се спазват от всички членове, за да могат да работят. Така бъдещето (доколкото има такова) на БРИКС е в халтавия формат, такова каквото е и настоящето.