Когато бяхме малки се впечатлявахме от разказите за великите български ханове и царе.

Вълнувахме се от историческите документи за победите на Аспарух, Тервел, Крум, Симеон, Асен, Петър, Калоян...

В мнозина млади души завинаги намериха трайно място държавниците от Първото и Второто българско царство, отвоювали и отстоявали територии, създавали закони, съграждали градове, спомагали за развитието на българската книжовност и духовност.

Днес ние имаме основание за критика към съвременниците, които се опитват да ни убедят, че са политици, посветени на времето и народа си.

Но за мнозина от нас - обикновените граждани на държавата, те си остават хора лишени от чувството за вина, хора - без морал, хора - непознаващи историята, хора - търсещи поводи да покажат величието си чрез приеми по резиденции, строени от други, хора - не усещащи чуждото нещастие, хора - без съпричастие към духовната, моралната икономическата разруха, обхванала страната ни.

И затова бях изненадан, когато на личния ми имейл получих приложеното по-долу писмо.

До
Моите потомци, начело на
българската държава и столицата София

 

Драги ми наследници,
В 809-о лето след Христа, Бог, който вие днес почитате, Ние завладяхме Сердика, столицата на днешна България. Градът беше важна ромейска крепост.
С превземането й присъединихме стратегически земи, път към Македония. Освободихме васални славяни, минали под Нашия скиптър и увеличихме територията на родината ни, както и населението й.
Превърнахме я в силна държава на Балканите и дадохме мощен тласък на просперитета на родината, продължен от Омуртаг, Маламир, Пресиян, Борис и сина му Симеон.
В началото на IX-я век поставихме основите на успехите, постигнати от Нашите приемници, като завладяхме твърдина, която вие сега трябва да управлявате.
Навремето се прочухме и с друго - със законите. Струва Ни се, че вие много-много не спазвате вашите си закони, но ще ви припомним някои от Нашите:

  1. Градовете да са чисти и подредени.
  2. Канализацията да функционира.
  3. Къщите да са хубави и измазани.
  4. Да не щъкат из улиците безстопанствени животни.
  5. Боилите в градската управа да се грижат за народните дела.

(Да не припомням и как наказвахме за лъжа, кражба и други антидържавни дела...)

Наред с това заповядваме да организирате пищни тържества с жертвоприношения (по вашему да се разбира - официални мероприятия, приеми и други увеселения), които да ознаменуват оная паметна година и отбележите както подобава това, което Нашите войни отвоюваха с мечовете си пред 1200 години!
Ваш Крум, хан български

Зачетох се в тези редове и си казах, че победителят на Никифор Фока има право. Спомних си, че Крум бе пирувал и пил вино от черепа на противника си, защото в онези години е имало поверие, че така взимаш от убития и силата му.

Затова си помислих, че ханът ни провокира с предложението си за софри.

Убеден съм, че той, по-скоро би се радвал вместо приеми за богопомазаните и футболни пиар мачове, да се отделят пари за столичните улици и булеварди, за изграждане на подземни гаражи, за детски градини и спортни площадки, за изчистване на града, за саниране на поовехтелите сгради, за облагородяване на паркове и градинки, за построяване на нови линии на метрото, за пускането в действие на съвременни входни и изходни пунктове, за поставяне на указателни табелки, според евростандартите как да се стигне до центъра или излезе от него в дадена посока.

Докато четях имейла си неволно направих асоциация с прочутата картина на Иля Репин „Запорожски казаци пишат писмо на турския султан" и се сетих за изразните средства на тези славни мъже, използвани в текста.

Днес ние го правим по-дипломатично - като не гласуваме, защото се съмняваме, че нашите избраници ще ни служат, въпреки че по време на електоралните кампании се опитват да ни внушат имено това.

Сега, в София, историята им дава шанс да се проявят като подготвят столицата подобаващо за честванията на 12-вековното българско присъствие по тези земи.

*По време на Великденските празници на 809-а година, българските войски, предвождани от хан Крум превземат Сердика