Този кратък анализ няма за цел да служи като правна интерпретация на Конституцията, а по-скоро като лингвистична и синтактична.

Актуалността му е предвид все по-натежаващия казус „Първанов – нов президентски мандат”, неясното говорене по него и застрашително наближаващия президентски вот.

Известно е, че големият въпрос произлиза от донякъде неясния член 95, алинея 1 от Конституцията, която гласи:

„Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.“

Спорът идва от значението на думата „преизбирани”. Дали тя има смисъла на избирани отново след настоящ мандат или избирани отново след който и да е мандат.

Какво точно се има предвид в Конституцията биха решили конституционните съдии, ако някой отправи питане към тях по въпроса.

Нека обаче погледнем на казуса от гледна точка на лингвистиката и синтаксиса. Не става въпрос за значение на думата „преизбирам” според речника на БАН. Дори там обяснението не е особено ясно.

Но ако потърсим в конституцията за друго ползване на думи с идентичен корен, стигаме до член 130, алинея 4:

„Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.“

В тази алинея след „преизбирани” има ясно уточнение „веднага след изтичане на този срок”. Простата логика повелява, че ако при приемането на Конституцията законотворците са считали актът на преизбиране като действие, случващо се само след активен мандат, то пояснението в член 130 би било излишно. Наличието му означава, че под „преизбиране” в Конституцията авторите й са имали предвид, че това е актът на повторно избиране, независимо кога се случва то. Поради тази причина, в член 130, процесът на преизбиране е ограничен само до следващия мандат с изрично уточняващ текст.

Дали Конституционният съд ще се съгласи с тази езиковедска логика бихме разбрали, ако някой поиска от него тълкувателно решение. Засега казусът остава загадка.