Избори по никое време или избори по всяко време?! През последните три години и едното, и другото в България е вярно. По всяко време в буквалния смисъл, защото след 2021 г. няма сезон през годината, в който да не са се провеждали избори. По никое време пък е по-скоро метафорично казано, защото когато е време да се прояви воля за създаване на редовен кабинет, вместо това ние отиваме на поредните избори. Имаше само едно изключение от тази тенденция, сглобката на Денков и Габриел, но то бързо приключи и старата песен се появи на нов глас.

Сега големият въпрос е какво ще направят системните партии оттук нататък? Независимо колко формации ще има в 51-то НС в окончателния му вид, възможности за сформиране на редовен кабинет ще има. Реализирането им обаче ще изисква усилия и политическа воля.

Социологическите данни в нощта на изборите показаха, че 36% от българските граждани очакват 51-то НС да съумее да излъчи правителство. Това съвсем не е малък процент. Формациите, които имат претенцията да бъдат отговорни, е добре да го вземат под внимание при формирането на своето поведение в дните непосредствено след обявяването на окончателните резултати. Интерес представлява и още един вид социологически данни - тези за ролята на предизборната кампания при вземането на решение от избирателите за кого да дадат гласа си. Общо 40% отговарят, че кампанията твърдо е имала или по-скоро е имала своето значение при вземането на окончателно решение.

Ще рече, че всяка една системна формация, която потенциално би имала възможност да се включи в редовен кабинет няма как с лека ръка да се откаже от това. Трябва да е сигурна, че ще може да направи по-добра предизборна кампания, за да има смисъл да ходи на нови бързи предсрочни избори. Ако това не се случи, всяка системна партия би загубила от подобен ход. А колкото по-често се правят предизборни кампании, толкова по-ниско е тяхното качество, защото се експлоатират едни и същи теми, нови не се появяват и всичко това води до все по-сериозно усложняване на комуникацията между политическите формации и гражданите.

Всички тези данни ясно кореспондират с повишеното ниво на избирателната активност на тези избори. Повишаването може и да е минимално, но трябва да му се отдаде дължимото. През последните три години избирателната активност се движеше в низходящ тренд. Сега това спира. Разбира се, няма гаранция, че нови скорошни предсрочни избори не биха отприщили отново низходящия тренд. Това е още една причина да се търси по-активно създаването на редовен кабинет точно след настоящите парламентарни избори.

ГЕРБ е безспорният първи, в случая обаче това е най-вече натоварване с отговорност и то за пореден път. Или казано с други думи - избирателите отново дават знак на партията на Борисов, че очакват от нея да намери формулата за следващото управление на страната. И тази формула е възможна за намиране, защото има множество теми, по които могат да се водят разговори и по голяма част от тях би било напълно резонно да се очаква постигането на разбирателство.

Във външнополитически план пред България стоят теми като завършване на процеса по пълноправното членство в Шенген, влизане в еврозоната и активно участие на страната ни като цяло в системата на международните отношения. Във вътрешната политика пък е необходимо приемане на закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), смяна на ръководствата на регулаторите, които са с изтекли мандати, както и други инициативи относно доходите и инфраструктурата, например. Тематичният кръг, около който ще се движат разискванията за редовно правителство, е ясен. Т.е. рамката е известна, въпросът е възможно ли е изпълването й със съдържание и кои са субектите, способни на това?!

Една от най-съществените разлики между 51-то НС и всички по-раншни е появата на традиционното ДПС като две отделни формации - ДПС - Ново начало (ДПС - НН) и Алианс за права и свободи (АПС). При всички случаи те ще бъдат опозиция една на друга и всяка ще разглежда другата като своя основен опонент на парламентарния терен. От тази гледна точка, ако се появи редовно управление, би било логично едната формация да го подкрепя, а другата да е срещу него.

В случай, че се стигне до благоприятно развитие на комуникацията между ГЕРБ и ПП/ДБ, то е възможно недостигащата парламентарна подкрепа да дойде точно от едната от двете формации, произлезли от традиционното ДПС. Съответната формация дори може да не участва в изпълнителната власт, а единствено да осигурява парламентарна подкрепа. От ПП/ДБ изразяват твърдо отношение на неприемане на ДПС - Ново начало, за АПС пък нищо не казват. От ГЕРБ не показват никакви явни предпочитания нито към ДПС - НН, нито към АПС.

Тези обстоятелства сочат, че по-скоро партньор при формиране на парламентарно мнозинство може да е АПС. Това би била доста изгодна позиция за Ахмед Доган, тъй като ще му даде шанс хем да участва в позитивни за страната процеси, хем ще държи другата организация далеч от властта и управлението. По този начин нейните ресурси ще бъдат ограничени. Ето защо за АПС ще е достатъчно да е част от парламентарното мнозинство, без да има съществена потребност да участва в изпълнителната власт.

Едно такова развитие би поставило ДПС - НН в изолация в 51-то НС. То трудно ще може да има открита комуникация с правителство, съществуващо с подкрепата на АПС, а и няма да може да си намери партньори сред останалите формации в парламента. Много е различно и не би могло да влезе в координация с тях по никакви теми и никакви политики. Резултатите на двете крила на традиционното ДПС изглеждат съизмерими в електорално отношение и в мандати, което прави нови бързи предсрочни избори излишни и за двете организации. Ако пък ДПС - НН изпревари по-видимо АПС, то това може да е допълнителен мотив за Доган да търси участие в евентуално парламентарно мнозинство.

В нощта на изборите Борисов говори кратко, но в думите му определено имаше послание. Той изключи "Възраждане", но заяви, че всички останали могат да бъдат потенциални партньори на ГЕРБ. Това обаче изглежда повече като знак към ПП/ДБ, че те не са единствен вариант за партията на Борисов и при необходимост той ще търси и други варианти. Реалистични други варианти обаче трудно ще могат да се намерят. Най-вероятно това би означавало необходимост от четири или повече партии за парламентарно мнозинство. Трудно за създаване и още по-трудно за поддържане. ГЕРБ ще трябва да полага огромни усилия за осигуряване на необходимите баланси и непрекъснато да прави компромиси.

Още повече, че нито една формация извън ГЕРБ, ПП/ДБ и двете крила на традиционното ДПС не е последователна по отношение на пълноправното шенгенско членство и влизането в еврозоната. Т.е. компромисите на ГЕРБ ще трябва да навлязат и в тези теми, ако ПП/ДБ не бъдат привлечени като партньор. А Борисов вече изтъкна своя принос и този на ГЕРБ за продължаващата евроинтеграция на страната ни.

Освен това евентуално взаимодействие с БСП, например, трудно би се възприело от твърдия електорат на формацията на Борисов. Той вече знае какво може да загуби или спечели от взаимодействие с ПП/ДБ, но колаборация с БСП би била загадка и риск. Ако зависи от столетницата, то въпросите за Шенген и еврозоната ще останат за неопределеното бъдеще, което би наляло вода в мелницата на ПП/ДБ и Борисов със сигурност добре разбира всичко това.

И след настоящите избори появата на редовен кабинет минава през някаква форма на взаимодействие между ГЕРБ и ПП/ДБ. Ако то не се случи отиването на поредните предсрочни избори е много по-вероятна хипотеза отколкото постигането на мнозинство без ПП/ДБ. Такова развитие няма да е от полза за никого, нито за двете формации, нито за страната.

При евентуално конституиране на редовно правителство през следващите седмици, в България ще започне постепенно политическо стабилизиране. Кабинетът няма да функционира безпроблемно и едва ли ще има пълен мандат, но ще извади страната от аварийния режим на функциониране и може да даде шанс за възстановяване на доверието в публичните институции.