Към екипа на избрания американски президент Барак Обама от стотици експерти по международна политика се присъединиха както такива, които смятат, че политиката на администрацията на Буш е опасно агресивна, така и други, според които тя е твърде мека.

Майкъл Макфол - учен от Станфорд и хаплив критик на Кремъл, е един от най-влиятелните съветници на Обама.

Остава да се види колко хора Обама ще избере от собствения си екип и колко - от лагера на Хилари Клинтън.

Демократическата партия като цяло, в сравнение с някои висши съветници на Обама, използва по-малко агресивни методи.

Скучната истина е, че който и да заеме топ позициите в новата администрация, американската политика към Източна Европа ще бъде оформяна само от официалните събития и бюрократичната бавност, но не и от личности.

На фона на нова криза (например нова война в Грузия), малко вероятно е източна Европа да получи внимание в друга област, освен икономиката.

Най-удобно ще е основните решения да бъдат избегнати или отложени.

По такъв начин администрацията на Буш все още се опитва да осигури безоблачен път за бъдещото членство на Украйна в НАТО. Това беше повторено и на срещата НАТО-Украйна в Естония.

Ако Обама иска да вдигне цената на своята популярност в Европа, по-вероятно е да го направи ако поиска от европейските страни да изпратят повече войски в Афганистан, а не да преглътнат възраженията срещу членството в НАТО на две нарастващо неубедителни кандидатки - хаотично разделената Украйна и нестабилната Грузия.

По-скоро администрацията на Обама трябва да се съсредоточи върху основните пунктове на военната реформа в Украйна, отколкото в благородни обещания за членство в НАТО.

Това ще бъде приветствано и от Русия.

Друга неприятна тема с Кремъл е американският план за разполагане на система за противоракетна отбрана, и по-специално радарна система в Чехия и 10 ракети-прихващачи в Полша.

Но хората в  Полша и Чехия не са ентусиазирани.

А сега Русия заплашва с редица контрамерки, включително разполагането на антиракетна система в Калининград, или да атакуват противоракетни съоръжения със собствен ядрен арсенал.

Обама, като повечето демократи, е скептично настроен към противоракетната отбрана.

Без отпусната сума от Конгреса, ще е лесно плановете да останат само на хартия. И ако преговорите с Русия за ядрените оръжия се придвижат напред, споразумението за ПРО може да бъде добавено.

Чехите и поляците могат да се чувстват несигурни с дискутирането на тези въпроси „над главите им", но това е единственото нещо, което на практика могат да направят.

Нито пък администрацията на Обама ще се бори упорито за по-голяма европейска независимост от руския монопол над газопроводите. Администрацията на Буш съдейства за Набуко - тръбопроводът, по който ще се доставя газ от централна Азия към Европа през Турция.

Но хаотичната и невнимателна европейска политика за енергийна независимост през последните години остави у лицата, които определят държавната политика във Вашингтон, чувството че си губят времето.

Ако Европа не може да се грижи за собствените си интереси, защо Америка трябва да го прави?