Първият мандат е връчен, кандидатът за премиер е ясен, ясен е и съставът на проектокабинета, който ще бъде предложен за гласуване на 50-то Народно събрание. ГЕРБ и Борисов бяха длъжни да предложат кабинет. Те са първа политическа сила, разликата пред втория е чувствителна. Въпреки това обаче ситуацията за ГЕРБ е доста сложна, защото разполагат едва с 68 парламентарни мандата.

Борисов е решил да потърси изход от нея чрез излъчване на правителство на малцинството. Имайки предвид кандидата за министър-председател (Росен Желязков), както и състава на проектокабинета, то съвсем ясно е, че въобще не става въпрос за отбиване на номера.

Като цяло можем да кажем, че в този състав от партията на Борисов са включили най-доброто, с което разполагат. Кабинетът се състои основно от познати лица, които съчетават партийната принадлежност с експертната визия и освен това са предвидими. От всеки един от предложените за министри е ясно какво може да се очаква в съответния ресор. В този смисъл е ясно и какво може да се очаква като политики от правителството като цяло. Към всичко това следва да се прибави и обстоятелството, че проектопремиерът Росен Желязков беше водач на листата на ГЕРБ за евровота. Той отстъпи мястото си в европейския парламент очевидно, за да опита да убеди българския парламент, че е подходящ за глава на изпълнителната власт. Най-вероятно това е бил предварително замислен ход, за да може към политическия авторитет на Желязков, натрупан във вътрешната политика, да се прибави и доза европейско надграждане.

Към този характер на проектоправителството може да се прибавят и приоритетите, които Борисов обяви още с получаването на мандата - работа по Плана за възстановяване и устойчивост, подготовка на бюджета за следващата година и продължаване на усилията за влизане в еврозоната. Очевидно е, че лидерът на ГЕРБ се опитва да осигури легитимност за предложения кабинет както от гледна точка на хората, включени в него, така и от гледна точка на приоритетите, съобразно които той ще формулира и реализира своите политики. Де факто назованите приоритети не могат да имат опозиция в лицето на нито една от системните политически формации в парламента.

По същество това означава, че ако проектокабинетът на Росен Желязков се промуши през иглени уши и успее да се конституира, то след това вече ще е по-лесно. Политиките, които ще се предлагат в парламента ще имат консенсусен характер. Дискусията по тях ще бъде възможна по отношение на техническите детайли, но не и що се отнася до тяхната същност и обективната им необходимост за обществото и държавата.

Съществените моменти в говоренето на Борисов не приключват дотук. Много важно е да се има предвид обстоятелството, че той е категоричен - правителство с първия мандат или нови бързи предсрочни избори. С това Борисов желае да покаже, че ГЕРБ е формация, способна да поема и да носи отговорност дори когато се намира в много трудна ситуация. В момента, за да се стигне до конституирането на кабинет, ГЕРБ трябва да поеме повече отговорност, отколкото избирателите със своя вот са възложили на най-голямата парламентарна група в 50-то НС.

От ГЕРБ сега отправят послание към останалите парламентарни групи, ако не желаят да споделят отговорността, то поне да не пречат на най-голямата формация да я поеме изцяло. Тук е мястото да припомним, че първото послание, което от ГЕРБ излъчиха след предсрочните избори на 9 юни, беше за правителство на споделената отговорност. След като не се намериха партньори за изпълнителна власт, основана на този формулировка, вариантът с правителство на малцинството изглежда логичен и опитът за реализирането му е естествен и обясним. Въобще цялостното поведение на Борисов след 9 юни говори, че той търси win-win ситуация. Т.е. дали ще има редовен кабинет или ще се ходи отново на избори, ГЕРБ все да е в по-добро положение в сравнение с останалите политически играчи в страната.

Това поне донякъде може да се обясни с лесно проиграните шансове кабинетът "Денков - Габриел" да премине през ротация и да продължи да управлява с премиер Мария Габриел и минимални персонални промени в неговия състав. Причината за проиграването на шансовете не следва да се търси единствено в ГЕРБ, но поне частично тя е и при тях. Страната имаше редовно правителство. То трудно работеше, но нямаше проблеми с легитимността и определено възстанови авторитета на страната ни в рамките на съюзите, в които членуваме (ЕС и НАТО). Сегашната ситуация е по-трудна дори от онази, в която Денков и Габриел намериха политическа воля да съставят и поведат кабинет, преодолявайки редица препятствия, част от които изглеждаха непреодолими.

Ако правителството "Денков - Габриел" беше удържало 18 месеца (както първоначално беше договорено) или още повече - ако беше изпълнило цял мандат от 4 години, то от това щяха да спечелят и ГЕРБ, и ПП/ДБ. Обстоятелствата обаче се стекоха по различен начин, от което и двете формации от мнозинството в 49-то НС загубиха. Загубата на ГЕРБ възлиза на около 140 хил. гласа, тази на ПП/ДБ - над 300 хил.

Оттук нататък е необходима дълбока промяна на наратива за политическия конкурент. Досега усилията бяха насочени към осигуряване на загуби на сметката на конкурента, без да се обръща внимание, че това може да доведе до загуби и за носителя на този тип поведение. И както стана ясно, усилията дадоха резултат, негативен резултат за двете най-големи (до неотдавна) политически формации. За да се обърне тази тенденция, трябва да се променят целите, за които се полагат усилията. Ако от определени действия има вероятност да спечелят и конкурентите, то не бива само поради това, тези действия да бъдат избягвани.

В момента от ГЕРБ на практика активно говорят в този дух. Разбира се, все още не е ясно дали го правят само защото ситуацията, в която се намират им го налага или постепенно е започнало да се формира разбирането, че позитивизмът за всички е за предпочитане пред негативизма за всички.

От гледна точка на управленското и политическото състояние на страната предсрочните избори на 9 юни бяха напълно ненужни и безсмислени. Ако обаче започне постепенно обръщане на наратива за политическия конкурент, то това би могло да ги осмисли, защото в подобна хипотеза, те биха били началото на този процес.

Най-вероятно предложеното правителство на малцинството ще може да разчита на подкрепа в парламента от депутатите на ГЕРБ и ДПС. Би било много трудно (направо невъзможно) да се осигури подкрепа от още една парламентарна група и така Желязков и неговите министри да получат над 121 гласа.

Остават другите два варианта - игра с кворума или подкрепа от отделни депутати, за да се осигурят недостигащите 7 мандата. И двата варианта влизат в графата на триковете, както се изрази Борисов. При това положение евентуалното правителство ще е с къс хоризонт и може да се окаже, че само ще изкара зимата. И това обаче е нещо, защото колкото повече бъдат отдалечени във времето следващите предсрочни избори, толкова по-малко вероятно е лошите тенденции от 9 юни да се задълбочат и съответно толкова по-големи са шансовете за тяхното обръщане и постепенното възстановяване на нивата на избирателната активност.